Решение № 13425 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8722/2009 г.

Решение № 13425 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8722/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ангелина Петрова - началник на РДНСК Варна срещу решение № 653 от 21.04.2009 г. по адм. дело № 2145/2008 г. на Административен съд Варна, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Ответникът по касационната жалба Веселина Станкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № ДК-10-48 от 24.07.2008 г. на началника на РДНСК Варна, с която е отхвърлена жалбата на Веселинка Станкова като неоснователна и е оставено в сила решение за отказ № 04 от 27.05.2008 г. на главния архитект на община Варна, район Одесос за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, промяна предназначението на гараж в магазин, на посочения адрес. Съдът е анализирал относимите за настоящото производство доказателствата и правилно е приложил материалния закон. Върховният административен съд приема, че изложените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 от ГПК са неоснователни. При контрола за законосъобразност на административния акт, първоинстанционният съд е обсъдил относимите за спора обстоятелство и е изложил обосновани мотиви за незаконосъобразност на оспорената заповед, които се възприемат от настоящата инстанция. Назначени са две единични съдебно-технически експертизи, като първото заключение на вещото лице е оспорено от пълномощника на ответника - РДНСК Варна и в резултат на това, вещото лице е заменено с друго. От заключенията и на двете вещи лица категерочно се установява, че съществуват трайни пречки за използването на процесния обект по предназначението му като гараж. Заключенията на вещите лица са кредитирани от съда, с изложени съображения досежно обстоятелството, че гаражът не съответства на съответните нормативни изисквания за използването му за това предназначение. При тази фактическа обстановка съдът е стигнал до извода, че в случая е приложима хипотеза на чл. 43, ал. 2 от ЗУТ, която би могла да се обсъди от административния орган при новото разглеждане на преписката, образувана по молба на Веселина Станкова за промяна предназначението на обекта от гараж в магазин. Изводът на съда не е опроверган от касатора пред настоящата инстанция. Изложените доводи на касатора са направени като възражения пред първоинстанционния съд, като за втори път се излагат пред настоящата инстанция, но след като изводите на съда се възприемат като правилни, не следва отново да се обсъждат възраженията. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд