Решение № 297 от 8.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4051/2013 г.

Решение № 297 от 8.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4051/2013 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба за отмяна, подадена от Н. Д. И. от [населено място] срещу влязло в сила решение № 1304 от 12.07.2012 г. по гр. д. № 1082/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, по отношение на което не е допуснато касационно обжалване с определение № 403 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 1304/2012 г. на Върховния касационен съд, състав на III г. о. в частта, с която е отхвърлен иска му с правно основание чл. 200 КТ за разликата над уважения размер от 10 000 лева до пълния претендиран размер от 50 000 лева. В молбата за отмяна се поддържа, че решението по делото противоречи на решение № 477 от 04.04.2012 г. по гр. д. № 1444/2010 г. на Върховния касационен съд, IV г. о., което е представено и прието като доказателство. Моли за отмяна на определение № 403 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 1304/2012 г. на Върховния касационен съд, състав на III г. о. и допускане на делото до касационно разглеждане. Ответникът [община] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следното: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В този случай Върховният касационен съд отменя неправилното решение - чл. 307, ал. 4 ГПК. Разглежданият случай не попада в приложното поле на разпоредбата. Представеното решение № 477 от 04.04.2012 г. по гр. д. № 1444/2010 г. на Върховния касационен съд, IV г. о. се намира в кориците на делото и е постановено в производството, в което е постановено и решението, чиято отмяна се иска. То е отменително решение при първото разглеждане на делото от Върховния касационен съд, не е по съществото на спора и не се ползва със сила на присъдено нещо. Постановените съдебни актове в рамките на едно и също производство не си противоречат, тъй като представляват фази в неговото развитие. Окончателното съдебно решение е едно е то дава отговор на искането на страната по съществото на правния спор. Отмяната е извънреден способ за защита срещу влезли в сила решения на изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, а не средство за проверка на правилността им, до какъвто резултат се домогва молителят в настоящото производство. Пропуските в процесуалното поведение на страните и съда при висящността на делото не могат да се поправят със средствата на отмяната, която има друго предназначение. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г. о.