Решение № 5465 от 25.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение 901 от 07.07.2022 г., постановено по адм. д. 901/21г. Административен съд Бургас е отменил Ревизионен акт /РА/ Р 02000220003164 091 001 от 06.01.2021г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас , потвърден с решение 58/29.03.2021г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас, в частта му, с която са установени задължения на НИЗ 12 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Бургас, представлявано от управителя Н. Топал, за данъчни периоди м.04 /2019г. м.08/ 2019г. в размер на 28 657,79лв. и лихви в размер на 4 203,27лв. и за корпоративен данък за 2019г. в размер на 14 328,90лв. и лихви за забава в размер на 1 118,54лв.

Със същото решение съдът е отхвърлил жалбата на НИЗ 12 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Бургас, представлявано от управителя Н. Топал, против Ревизионен акт /РА/ Р 02000220003164 091 001 от 06.01.2021г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас , потвърден с решение 58/29.03.2021г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас, в останалата й част.

С решението съдът е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от НИЗ 12 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Бургас, представлявано от управителя Н. Топал, чрез пълномощника му адв.Г. Найденова. В жалбата се прави оплакване, че решението на Административен съд Бургас в посочената част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Бургас в отхвърлителната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт и в останалата му част. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- Бургас не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е частично основателна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Административен съд Бургас е отменил Ревизионен акт /РА/ Р 02000220003164 091 001 от 06.01.2021г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас , потвърден с решение 58/29.03.2021г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас, в частта му, с която са установени задължения на НИЗ 12 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Бургас, представлявано от управителя Н. Топал, за данъчни периоди м.04 /2019г. м.08/ 2019г. в размер на 28 657,79лв. и лихви в размер на 4 203,27лв. и за корпоративен данък за 2019г. в размер на 14 328,90лв. и лихви за забава в размер на 1 118,54лв. В тази част като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане.

С останалата част от решението административният съд е отхвърлил жалбата на НИЗ 12 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Бургас, представлявано от управителя Н. Топал, против Ревизионен акт /РА/ Р 02000220003164 091 001 от 06.01.2021г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас , потвърден с решение 58/29.03.2021г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас, в останалата й част.

На стр.2 10 от решението първоинстанционният съд е описал подробно установените действия по време на ревизията. Възпроизведени са и констатациите, поради които е прието, че фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит за доставки на услуги на Флорина МХ ЕООД не отразяват реално извършени доставки доставчиците не са разполагали с материално-техническо и кадрово обезпечение за да изпълнят такъв обем услуги, по някои фактури впоследствие са издавани данъчно-кредитни известия, според управителя на едно дружеството той не е извършвал строително-монтажните работи, фактурирани на Флорина МХ ЕООД, не е издавал и подписвал документи за тези услуги, не е упълномощавал и други лица за това; изграден е извод, че Флорина МХ ЕООД не е действителният извършител на посочените услуги, издаден е данъчен документ и неправомерно е начислен данък и не е възникнало данъчно събитие и са съставени документи с невярно съдържание. В продължение е посочено, че липсата на реални доставки обосновава и констатация за документална необоснованост на документираните разходи по фактурите, което е основание по чл.26,т.2 ЗКПО за преобразуване на счетоводния финансов резултат и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък. След това /на стр.12 13 от решението/ първоинстанционният съд е възпроизвел мотивите, изложени в решението на директора на ДОДОП Бургас, при проведеното административно оспорване. Възпроизведено е и заключението на вещото лице по основната и допълнителната съдебно-технически експертизи /стр.14 21 от решението/, както и показанията на разпитаните свидетели Х. Дауд, М. Щерионов, Р. Чернев и Г. Лобутова стр.22 24 от решението. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, съдържа изискуеми реквизити, в това число фактически и правни основания по издаването му, като не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Решаващите мотиви на административния съд относно материалната законосъобразност на акта в частта му по ЗДДС са изложени на стр. 25 33 от решението. Систематизирани за нуждите на настоящето изложени същите се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на относими правни разпоредби относно правото на данъчен кредит, в това значението на реалността на доставката, разпределение на доказателствената тежест в процеса и прочие, хипотезите при които следва да се откаже право на данъчен кредит. 2. Решаващият съд е приел, че от събраните по делото доказателства, в това число заключенията на експертите, се установява реалност на доставките по фактури на Флорина МХ ЕООД с номера 46,47,48,49, 50, 65, 67, 69, 70, 72, 73, 75, 76, 77, 78, 80 и 81 за обект в ж.к. Зорница гр.Бургас, ПИ с идентификатори 07079.601.241 и 07079.601.242 по КК на гр.Бургас /обект Перла/ и фактури 53, 55, 57, 59, 60, 66 за СМР на същия доставчик за обект в УПИ ІV 377, кв.121 А по плана на зона В, ж.к. Меден рудник /обект Скарабей 888/. Както бе посочено, в отменитената му част като необжалвано решението на административния съд е влязло в законна сила. 3. Решаващият съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен в останалата си част относно непризнато право на данъчен кредит по фактури на същия доставчик стр. 29 33. Мотивите са групирани по фактури /обекти с излагане на конкретни доводи. В общи линии аргументите на съда се изразяват в това, че доставчикът е фактурирал на ревизираното дружество НИЗ 12 ЕООД по-голям обем СМР, отколкото на последното са били възложени от неговите възложители, като приложените към фактурите приемо-предавателни протоколи са с дата на подписване следваща датата, на която са подписани актовете за предаване на СМР от НИЗ 12 ЕООД към неговите възложители, а дадените обяснения, че това се е случило поради неприемане отначало на всички СМР и необходимост някои от тях да бъдат преповторени, се определени от съда като несъстоятелни. 4. На стр.32 33 от решението административният съд е посочил за кои част ревизионният акт се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, и в кои следва да бъде потвърден. 5. В раздел ІІ относно материалната законосъобразност на акта в частта по ЗКПО на база приетото за реални доставки е изграден извод, за кои част финансовият резултат на дружеството е правилно преобразуван и за кои не, съответно в каква част следва да бъде отменен, а в останалата потвърден.

Решението на Административен съд Бургас в оспорената му отхвърлителна част е частично неправилно.

В касационната жалба на НИЗ 12 ЕООД, [ЕИК], против отхвърлителната част от решението на първоинстанционния съд се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Навеждат се доводи, че неправилно по останалите фактури не е доказано реално извършване на доставки с мотив, че е налице разминаване в обема на фактурираните доставки, съответно разминаване в датите на приемо-предавателните протоколи. Излагат се конкретни аргументи по отношение на фактура 71/24.07.2019г., съответно по останалите фактури, за които не е признато право на данъчен кредит, съответно със сумите от тях е направено преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2019г. и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Процесната ревизия е проведена по ЗДДС за данъчни периоди м.04.2019г. м.03.2020г. и по ЗКПО за данъчен период 01.01.2019 31.12.2019г. В хода на ревизията е установено, че задълженото лице НИЗ 12 ЕООД има за основен предмет на дейност услуги в областта на строителството, като за посочените периоди е имало сключени договори за изпълнител на СМР по отношение на обекти намиращи се на територията на гр.Бургас. Една част от обема на дейност за въпросните обекти е била възложена на изпълнителя Флорина МХ ЕООД. За отразяване на извършените фактури от страна на последното са били издадени 91бр. фактури на обща стойност 665 471,79лв. без ДДС, като по тях ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит общо в размер на 133 094,36лв. В резултат на събраните в хода на ревизията доказателства, ревизиращите органи са приели, че независимо от представените писмени доказателства фактури, приемо-предавателни протоколи /акт образец 19/, платежни документи , издадените от Флорина МХ ЕООД фактури не материализират реално извършени доставки на услуги. Обоснован е извод, че доставчикът Флорина МХ ЕООД не е действителният извършител на услугите, налице е хипотеза, при която е начислен неправомерно данък, без да е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25,ал.1 и 2 във вр. с чл.9 ЗДДС,т.е. съставени са фактури с невярно съдържание. По изложените причини упражненото право на данъчен кредит от задълженото лице е отречено и са му определени съответни задължения за ДДС и лихви за забава. Същевременно за данъчен период 2019г. е прието, че осчетоводените от задълженото лице разходи по посочените фактури на Флорина МХ ЕООД не са документално обосновани, поради което на основание чл.26,т.2 ЗКПО е преобразуван финансовия резултат на дружеството и са му определени допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. Като допълнителни аргументи за липса на реални доставки в решението на директора на ДОДОП Бургас са посочени обстоятелствата, че е налице разминаване между вида и количествата СМР, които ревизираното дружество е фактурирало на своите възложители и вида и количеството СМР, за които на него са издадени фактури от изпълнителя Флорина МХ ЕООД, в същото време част от подписаните приемо-предавателни протоколи между НИЗ 12 ЕООД и неговите възложители Бургос строй ЕООД, Строителна компания Скарабей 888 ООД, Артстрой І Кънстракшън ЕООД са с по ранна дата на съставяне, отколкото подписаните приемо-предавателни притоколи между НИЗ 12 ЕООД и Флорина МХЕООД.

По изложените по-горе мотиви, решаващият съд е приел, че за една част от фактурите ревизионният акт е незаконосъобразен, тъй като от събраните по делото доказателства се установява реално изпълнение на услугите. Посочени в съкратен вид, аргументите на първоинстанционния съд за тези фактури могат да бъдат обобщени до следното: 1. Дадено е тълкуване на относими правни разпоредби относно правото на данъчен кредит, разпределението на доказателствената тежест, посочване изрично, че задълженото лице може да представи само тези документи или доказателства, които са съставени за документиране на доставките с негово присъствие, като то не може да носи отговорност за поведението на своя доставчик. 2. Отбелязано е,че въпросните фактури отговарят на изискванията на чл.114 ЗДДС, издадени са от регистрирано по ЗДДС лице, още в хода на ревизията доставчикът е представил двустранно подписани протоколи за извършената и приета работа, съгласно основното и допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза и това на съдебно-счетоводната такава е установено, че въпросните услуги са използвани от ревизираното дружество за извършване на последващи доставки към неговите възложители. 3. Като допълнителен аргумент за реалността на доставките по тези фактури са посочени и показанията на четиримата разпитани свидетели. 4. Посочено е, че отказът на органа по приходите, мотивиран с това, че доставчикът не е разполагал с необходимия персонал да изпълни подобен обем услуги, противоречи на тълкуването на разпоредбите на Директива 2006/112 /ЕО , дадено в решенията на Съда на Европейския съюз по дела С 324/11 и обединени дела С 80/11 и С 142/11. 5. Маркирано е, че допълнителния аргумент за отказа, свързан с това, че фактурите са придружени от фискални бонове, които са издавани от устройства, които не подавали данни в НАП, е обстоятелство, за което задълженото лице не може да бъде държано отговорно.

Както бе посочено, в отменителната му част като необжалвано решението на Административен съд Бургас е влязло в законна сила.

Както бе посочено по-горе, мотивите на административния съд относно отхвърлителната част от решението по отношение на непризнатото право на данъчен кредит, са изложени на стр. 29 33 от същото. Систематизирани накратко за целите на настоящето изложение, същите могат да бъдат сведени до следното: 1. За една част от изпълнените СМР е налице разминаване между вида и количествата СМР, които му са били възложени от неговите възложители и за тях са съставени надлежни приемо-предавателни протоколи, съответно от страна на НИЗ 12 ЕООД е начислено ДДС и вида и обема СМР, за които са издадени фактури от Флорина МХ ЕООД и съставени приемо-предавателни протоколи, подписани от двете дружества, съответно НИЗ 12 ЕООД е упражнило право на данъчен кредит в по-голям размер, отколкото е начислило към своите възложители. Вида и обема на тези работи, тяхната стойност е установена в основното и допълнителното заключение на вещото лице по назначената съдебна-техническа експертиза, като според експерта, не може да бъде установено по кои точно фактури и приемо-предавателни протоколи е налице разминаване /надписване/. 2. Първоинстанционният съд е коментирал, че обясненията на управителя на ревизираното лице относно причините за разминаванията необходимост от повторно извършване на определени дейности/услуги, поради не приемането им от възложителите, не се установяват от ангажираните от него доказателства, съответно се опровергават от разпита на вещото лице по техническата експертиза проведен в съдебно заседание. 3. За някои от фактурите е налице разминаване в датите на приложените към тях приема-предавателни протоколи - примо-предавателните протоколи, подписани между НИЗ 12 ЕООД и неговите възложители Бургос строй ЕООД, Строителна компания Скарабей 888 ООД, Артстрой І Кънстракшън ЕООД са с по ранна дата на съставяне, отколкото подписаните приемо-предавателни притоколи са същите СМР между НИЗ 12 ЕООД и неговия изпълнител Флорина МХЕООД. 4. Изложените обстоятелства, както и констатациите на органа по приходите за липса на реални доставки са дали основания на административния съд да обоснове извод, че констатациите за липса на реални доставки за останалите фактури не са опровергани от задълженото лице, ревизионният акт се явява законосъобразен в тази си част и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата на НИЗ 12 ЕООД като неоснователна бъде отхвърлена.

Решението на Административен съд Бургас в отхвърлителната му част относно непризнатото право на данъчен кредит е частично не правилно като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с фактите по делото.

В касационната жалба на НИЗ 12 ЕООД се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се аргументи, че административният съд по същество е възприел изцяло тезата на първоинстанционния съд, без да обсъди събраните по делото доказателства и тезата на задълженото лице, като е налице различен подход към едни и същи доказателства. Навеждат се доводи, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че и по тези процесни фактури са документирани реално извършени доставки и като е приел друго, решаващият съд е приложил неправилно материалния закон.

По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

С оглед на позициите на страните по делото правилно е формулиран и основният спорен въпрос дали процесните фактури отразяват реално извършени доставки. Принципно първоинстанционният съд правилно е определил правната рамка на спора, правилно е акцентирано на значението на реалността на доставката като елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит. Правилно е определена и доказателствената тажест в процеса и посочени обстоятелства, които могат и следва да бъдат установени от задълженото лице.

При правилно дадено тълкуване на закона и правилно възпроизведени факти по делото първоинстанционният съд е направил необосновани изводи, че всички въпросни фактури не документират реално извършени доставки.

Доводите и аргументите на настоящата съдебна инстанция се свеждат до следното:

1. Един от основните аргументи на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит е обстоятелството, че изпълнителят Флорина МХ ЕООД не е притежавал необходимата кадрова обезпеченост, за да може да извърши доставките към НИЗ 12 ЕООД, и че същите реално са изпълнени от самото ревизирано дружество, което е имало такъв потенциал. Изложеното важи обаче както за фактурите, за които е прието, че ревизионният акт е незаконосъобразен, така и по отношение на тези, за които е прието, че същият законосъобразен. В същото време изводите на административния съд за фактурите, отразяващи реални доставки, не са оборени от приходната администрация, тъй като в тази част като необжалвано решението е влязло в законна сила.

1. Показанията на разпитаните свидетели, които установяват механизма на извършване на услугите и тяхното приемане, също са относими за всички фактури, а не само за тези, по които е прието че има реално изпълнение.

1. В хода на делото е установено, че НИЗ 12 ЕООД е изпълнило задълженията си към своите възложители Бургос строй ЕООД, Строителна компания Скарабей 888 ООД, Артстрой І Кънстракшън ЕООД, като за това са съставени надлежни приемо-предавателни протоколи /акт образец 19/.

1. Обстоятелството, че има разминаване между вида, обема и стойността на СМР, за които са съставени приемо-предавателни между НИЗ 12 ЕООД и Флорина МХ ЕООД и тези протоколи, съставени между НИЗ 12 ЕООД и Бургос строй ЕООД, Строителна компания Скарабей 888 ООД, Артстрой І Кънстракшън ЕООД, не означава, че е налице пълно неизпълнение.

1. Разминаванията между датите на съставяне на двата типа приемо-предавателни протоколи е обяснено по делото както от разпита на експерта по техническата експертиза /вж.протокола от съдебното заседание на 17.01.2022г., л.841 843 от първоинстанционното дело/, така и от показанията на свидетелката Г. Лобутова /вж.протокола от съдебно заседание от 27.09.2021г. /л.760 761 от първоинстанционното дело/. Според тях това вследствие на обстоятелство, че понякога е налице разминаване във вида, количеството и качеството на изпълнените СМР, поради което първо се подписва протокол за приемане на изпълненото между крайния/главния възложител и изпълнителя, а едва в последствие между последния и неговия подизпълнител. Доколко това е правно и счетоводно издържано е друг въпрос, но наличието на такава обичайна практика при този тип стопанска дейност не дава основание да се приеме априори, че при всички такива случаи е налице липса на реална доставка. В този смисъл е налице и съответна съдебна практика, в това число на настоящия съдебен състав.

1. В заключенията и при разпита в съдебно заседание вещото лице по инж.К. Минков по техническата експертиза посочва, че при наличните доказателства е трудно да бъде определено по кои фактури и протоколи е налице разминаване. Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод и също приема, че е обективно невъзможно това да бъде установено. В този смисъл не могат да бъдат споделени тезите на касатора и на представителя на Върховна административна прокуратура, че за изясняването на тези обстоятелства е следвало да бъде поставена допълнителна задача на вещото лице по техническата експертиза. В същото време обаче не може да бъде споделена и тезата, че по тази причина следва да бъде прието, че жалбоподателят не е доказал реалното извършване на услугите.

1. В заключенията /основно и допълнително/ по техническата експертиза е посочен не само вида и обема , но е стойността на фактурираните в повече от Флорина МХ ЕООД СМР. Поради това, настоящата съдебна инстанция намира, че на база на това може да бъде определен размера на данъчния кредит, в която част ревизионният акт явно е законосъобразен и правилен, съответно останалата част, за която са налице доказани реални доставки и правото на данъчен кредит на страната необосновано е отказано. Подобно виждане е в съответствие с основните принципа на данъка върху добавената стойност, в това число и принципа на неутралитет.

1. Според експерта по техническата експертиза, неотносими към възложените на НИЗ 12 ЕООД СМР са тези по фактури 51/20.05.2019г. на стойност 1637,00лв. без ДДС; 54/19.06.2019г. на стойност 7333,33лв. без ДДС; 56/22.06.2019г. на стойност 7210,00лв. без ДДС; 58/25.06.2019г. на стойност 6200,00лв. без ДДС; 68/18.07.2019г. на стойност 7500,00лв. без ДДС и 85/25.09.2019г. на стойност 7800,00лв. без ДДС; , или на обстойност 37680,33 лв. без ДДС. Пак според него, стойността на фактурираните в повече работи за обект Скайбилдинг в ж.к. Меден рудник, възложител Бургос строй ЕООД възлиза на 11 182,81лв., а стойността на фактурираните в повече работи за обект Комплекс със смесено предназначение в бивша местност Под шосето/обект Авеню/ с възложител Бургос строй ЕООД възлиза на 69 774,38лв.

1. Общата стойност на така фактурираните в повече СМР възлиза общо на 118 637,52лв., без ДДС, на което съответства данъчен кредит в размер на 23 727,50лв.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че оспорения ревизионен акт се явява законосъобразен в частта му относно определени задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит по доставки на Флорина МХ ЕООД в размер на 23 727,50лв. и съответните лихви за забава.

В тази му част като правилно и законосъобразно решението на Административен съд Бургас следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 АПК.

В отхвърлителната му част относно определени задължения за ДДС за разликата от 23 727,50лв. до 104 436, 57лв. и от съответните лихви за забава до 10 668,88лв. решението на административния съд се явява неправилно и незаконосъобразно и при условията на чл.222,ал.1 АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионен акт Р 02000220003164 091 001 от 06.01.2021г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас , потвърден с решение 58/29.03.2021г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас, бъде отменен в частта му , с която са установени задължения на НИЗ 12 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Бургас, представлявано от управителя Н. Топал, за ДДС за данъчни периоди м.04 /2019г. м.08/ 2019г. в размер над 23 727,50лв. до размер на 104 436, 57лв. и за съответните лихви за забава до 10 668, 88лв. , следва да бъде отменен.

С ревизионния акт на осн.чл.26,т.2 ЗКПО е преобразуван финансови резултат на дружеството за 2019г. със сумата от 429 298,45лв., представляваща стойността на фактурите издадени от Флорина МХ ЕООД, като са определени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 42 929,85лв. и лихви за забава в размер на 3 101,93лв. С решението на Административен съд Бургас ревизионният акт е отменен в тази му част до размер на 14 328,90лв. и лихви за забава в размер на 1 118,54лв., или остават задължения в размер на 28600,95лв.главница и лихви за забава в размер на 1983,39лв.

По изложените по-горе мотиви ревизионният акт се явява законосъобразен относно преобразуването на финансовия резултат на дружеството със сумата 118 637,52, представляваща стойността на над фактурираното или до размер на главница и 11 863,75лв. и лихви в размер на 857,22лв. В тази му отхвърлителна част като правилно и законосъобразно решението на Административен съд Бургас следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 АПК.

В отхвърлителната му част за разликата от 11 863,75лв. до 28 600,95лв. главница и от 857,22лв. до 1 983,39лв. решението се явява незаконосъобразно и при условията на чл.222,ал.1 АПК следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго такава, с което ревизионният бъде отменен в тази му част.

Разноски.

При този изход на процеса първоинстанционното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част за разноските, в която НИЗ 12 ЕООД е осъдено да заплати на НАП София разноски по делото /юрисконсулско възнаграждение/ над 1 702,99лв., а Националната агенция по приходите гр.София, в състава на която като юридическо лице влиза Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас , следва да бъде осъдена да заплати на дружеството касатор разноски по делото за всички съдебни инстанции общо в размер на 11 653,01лв.

Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 и 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,