Решение № 12059 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7668/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез гл. юрк. Стоев срещу решение 388 от 16.06.2023 г. постановено по адм. дело 294/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което по жалба на Г и Н ВАЙЛЕТ ЕООД е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-42-0119440 от 26.01.2023 г., издадена от Д. Радулов, на длъжност Началник Отдел Оперативни дейности, гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал. 1, т. 1, б. а и ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е разпоредено запечатване на търговски обект: магазин, намиращ се на адрес: гр. Панагюрище, Общински пазар - магазин 8, стопанисван от Г и Н ВАЙЛЕТ, [ЕИК] и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни на основание чл.186, ал. 1 ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, потвърдена с Решение ГДФК-44 от 08.02.2023 г. на директора на Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол пру ЦУ на НАП и НАП е осъдена да заплати на Г и Н ВАЙЛЕТ ЕООД, сумата от 50 лв., представляващи разноски по делото. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че е неправилен изводът на съда, че административният орган е издал заповедта в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа на съразмерност. В случая извършеното нарушение е установено и ЗПАМ е законосъобразна. Твърди, че в заповедта са изложени конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока на запечатване. Според касатора, няма пречка съдът да намали продължителността на срока за запечатване на обекта с оглед спазване на принципа на съразмерност. Иска решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу ЗПАМ. Претендира разноски по делото. При условие на евентуалност прави възражение за прекомерост на заплатен адвокатски хонорар от ответника. Ответникът Г и Н ВАЙЛЕТ ЕООД не взема становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима и основателна по съображения в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, а разгледана по същество е неоснователна поради следното: Предмет на обжалване пред административния съд е била процесната ЗПАМ, с която е запечатан търговски обект - магазин, находящ се в гр. Панагюрище, Общински пазар - магазин 8, стопанисван от Г и Н ВАЙЛЕТ ЕООД и е наложена забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни. По делото е установено, че на 17.01.2023 г. в 13:21 часа е била извършена проверка в търговския обект - магазин, находящ се в гр. Панагюрище, Общински пазар - магазин 8, стопанисван от Г и Н ВАЙЛЕТ. Извършена е контролна покупка на 1 брой прах за пране на стойност 14 лв. и 1 брой кори за баница на стойност 4.10 лв., всичко на обща стойност 18.10 лв., заплатени в брой от проверяващия екип, за която не бил издаден фискален касов бон или касова бележка. След легитимиране на проверяващите е установена положителна касова разлика в размер на 20.87 лв., включително стойността на процесната покупка, между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във фискалното устройство. В процесната ЗПАМ е прието, че едноличният търговец в качеството му на задължено лице по реда на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС е извършило деяние, което се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т. 1, б. а ЗДДС за прилагане на процесната принудителна административна мярка. Заповедта е обжалвана по административен ред, като с решение ГДФК-44 от 08.02.2023 г. на директорът на Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП, е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ЗПАМ, като неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, не е налице съществено процесуално нарушение при издаването на акта, което самостоятелно да води до отмяната му. Съдът е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и въз основа на тях е установил, че обектът е стопанисван от Г и Н ВАЙЛЕТ ЕООД, като същият се явява търговски обект по смисъла на §1,т.41 ДР на ЗДДС, в който контролните органи са установили извършването на продажба на стока от името на дружеството, без тази продажба да бъде регистрирана посредством издаването на фискален бон. За да отмени ЗПАМ, първоинстанционният съд е приел, че определеният 14 дневен срок на ПАМ ограничава правата на жалбоподателя в степен, която надхвърля преследваната от закона цел. Направен е извод, че изложените в оспорената заповед мотиви относно продължителността на срока са изцяло бланкетни и общи. Съдът е посочил, че от мотивите не става ясно кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест, за да се определи 14 дневен срок на ПАМ. Прието е, че в случая извършеното нарушение е първо и единствено за търговеца. Съдът е посочил, че в търговския обект е въведеното в експлоатация и работещо фискално устройство модел ОАТЕСЗ БР 25 с индивидуален номер ВТ580560 и номер на фискалната памет 02580560, но горепосочените факти, не са обсъдени в контекста на останалите данни установени при проверката и не са съобразени по никакъв начин от административния орган при налагане на процесната административна мярка. Съдът е посочил, че при издаване на процесната заповед не е обсъден записа съдържащ се в протокола от проверката, че са ..Въведени пари в каса 30 лв. и не става ясно, въпросната сума съобразена ли е при отчитане на наличните парични средства в касата и по какъв начин. Първоинстанционният съд е направил извод, че допуснатото нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка е инцидентен случай. Изложени са и съображения, че прилагането на ПАМ за срок от 14 дни в процесния случай не кореспондира с целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН и с принципа за съразмерност, който е прогласен в чл. 6, ал. 2 АПК. Посочено е, че липсата на конкретни мотиви относно срока на мярката, независимо от наличие на материалните предпоставки за нейното прилагане, опорочава административния акт. Първоинстанционното решение е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Процесната заповед за налагане на ПАМ запечатване на търговски обект за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка във връзка с извършено плащане на 1 брой прах за пране на стойност 14 лв. и 1 брой кори за баница на стойност 4.10 лв., всичко на обща стойност 18.10 лв. Действително, в мотивите на ЗПАМ има отделен пасаж, озаглавен Мотиви относно продължителността на срока, но съдържанието му не се отнася нито за конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение. Изобщо не е мотивиран и изводът за създадена организация за неотчитане на продажбите в търговския обект. Обосновано съдът е приел, че изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност до степен на липса на мотиви. Настоящият състав намира, че липсата на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липсата на конкретни мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. Предвид посоченото, недостатъчен се явява касационният довод за безспорност на извършеното нарушение. При всяко положение, при налагане на ПАМ административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и да изложи конкретни мотиви за определяне на срока на мярката, спазвайки принципа на чл.6, ал.2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Изискването на излагане на мотиви се отнася и за действията на административния орган при оперативна самостоятелност, както той действа при определяне на конкретния срок на мярката. Неоснователен е довода на касатора, че съдът е имал правната възможност да намали срока на наложената принудителна административна мярка с постановеното от него решение. В константната си практика Върховния административен съд (ВАС) приема, че при определяне на срока на принудителната мярка, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. При това положение законът не предоставя на съда правомощие да се произнесе вместо органа, когато прецени, че срокът е прекомерно дълъг (в този смисъл са: решение 910 от 23.01.2018 г., постановено по адм. дело 9379/2017 г. на ВАС; решение 10336 от 02.08.2018 г., постановено по адм. дело 3096/2018 г.; решение 11465 от 27.09.2018 г., постановено по адм. дело 3490/2018 г. на ВАС и др.). Предвид изложеното, решаващият извод на административния съд за незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед е обоснован и в съответствие с материалния закон, поради което решението му не е засегнато от обоснованите в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по делото не е взел становище по касационната жалба и не е претендирал разноски и такива не следва да му се присъждат. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на осмо отделение