Решение № 5071 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2684/2016 г.

Решение № 5071 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2684/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на [фирма] с ЕИК[ЕИК] срещу Решение № 2412/30.11.2015 г. по административно дело с № 1485/2015 г., по описа на Административен съд – Пловдив. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на закона и събраните по делото доказателства. Твърди се, че в оспорения съдебен акт са описани предположения, които не са подкрепени от доказателства по делото и че съдът без да има специални знания е приел, че ще бъде нарушено естественото състояние на леглото на р. Марица в конкретния участък и че това ще бъде в нарушение на чл. 143, т. 1 от Закона за водите. От съда се иска да отмени оспореното решение, като се претендират и направените поделото разноски пред двете инстанции. Ответната по жалбата страна - Директор на Басейнова дирекция за управление на водите в [наименование] район- [населено място] е депозирал становище, според което жалбата е недопустима, тъй като е подадена извън срока, който е изтекъл на 07.05.2015 г. Жалбата била подадена едва на 11.06.2015 г., поради което следвало да се счита за просрочена. От съда се иска ако не приеме, че е налице недопустимост на оспорването да го отхвърли като неоснователно. Изтъкват доводи по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна. Обжалваният съдебен акт следвало да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на [фирма] против Решение № РР-2155/16.02.2015 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите [наименование] район с център [населено място], с което е отказано издадено на разрешително за ползване на повърхностен воден обект, представляващ част от р. Марица между землищата на [населено място] и [населено място] до началото на урбанизираната територия на [населено място] за изграждане на нови съоръжения за защита от вредното въздействие на водите и за изземване на наносни отложения по заявление с вх. № ПВО-36/04.03.2014 г. съдът е приел, че жалбата е подадена в законоустановения срок, тъй като решението на горестоящия административен орган е изпратено на дружеството на 29.05.2015 г., но липсват доказателства на коя дата същото е връчено. Въпреки това депозираната жалба е с дата 11.06.2015 г., т. е. преди изтичане на 14-дневния срок от датата на издаване на акта от Министъра на околната среда и водите. Съдът е констатирал, че решението е издадено от компетентен орган и в изискуемата по закон форма. По делото пред първоинстанционния съд е приложено становище от 18.07.2014 г. на главен експерт в отдел "Планове за управление на водите", сектор "План за управление на риска от наводнения", според който в предвидения за укрепване от дружеството-молител участък се намира пункт за мониторинг на повърхностни води с код [номер], с координати [номер], като е обърнато внимание на обстоятелството, че съобразно чл. 118з, т. 2, б. "а" от Закона за водите място за изземване на наносни отложения не се определя в участък на по-малко от 500 м. преди и след пункт за мониторинг на повърхностни води или пункт за мониторинг на количественото състояние на подземни води, разположен в близост до река. Прието е, че обектът попада в район със значителен потенциален риск от наводнения BG3_APSFR_MA_07 Марица – Пазарджик и че изправянето на участъка от р. Марица, предмет на заявлението, ще доведе до намаляване на задържания обем вода над населеното място и разликата в обемите вода ще влезе в населеното място, увеличавайки по този начин риска за уязвими категории като човешко здраве, инфраструктура и собственост. Директорът на БДУВ [наименование] район с център [населено място] е изготвил становище с № КД-04-237/22.07.2014 г. до Директор на РИОСВ –София, с което е определил инвестиционното предложение на [фирма] като недопустимо поради обстоятелството, че мероприятията предложени от дружеството представляват корекция със значително изземване на наносни отложения от реката и съседни имоти, които не представляват водни обекти по смисъла на Закона за водите и че се запазва денивелацията между начална и крайна кота на участъка, което на практика води до увеличаване на надлъжния наклон, респективно на скоростта на течението и поради липсата на предвидени брегоукрепителни мероприятия и съоръжения ще се достигне до интензифициране на ерозионните процеси в участъка. На 12.09.2014 г. дружеството-молител е представило допълнение, според което е заявено изрично, че предложенията за реализация на инвестиционното намерение следва да се разглежда само за "Участък Б" с обща дължина 1000 м., съгласно представена схема на конкретния участък. Със становище с № 04-239/19.09.2014 г. Директорът на БДУВ [наименование] район с център [населено място] е дал заключение, че инвестиционното предложение е допустимо от гледна точка на постигане на целите на околната среда и мерките за постигане на добро състояние на водите при спазване на пет конкретно посочени условия. С Решение № СО-07-ПР/20.01.2015 г. Директорът на РИОСВ – София е приел да не се извършва оценка за въздействие върху околната среда. На 24.02.2015 г., на основание чл. 62, ал. 1 във вр. с ал. 6 от Закона за водите е изготвена преценка с изх. № ПВО-26/2014 г., в която е формулирано становище, че искането за издаване на разрешително с параметрите по подаденото от страна на [фирма] не следва да бъде уважено. Първоинстанционният съд е приел, че при така установената от него фактическа обстановка е налице правилна преценка за невъзможност да бъде задоволено искането на дружеството предвид наличието на противоречие между намерението да бъдат почистени 6459, 60 кум. м. наноси и въведената за това забрана с предвижданията на ПУРБ, т. е. че е налице хипотезата на чл. 68, т. 3а от Закона за водите. Съдът е приел, че е налице нарушение на установената норма по чл. 118з, т. 2, б. "а" от Закона за водите, тъй като мястото за изземване на наносни отложения се намира в участък, който е на по-малко от 500 м. от местонахождението на пункт за мониторинг на водите. Съдът е приел, че при одобряване на инвестиционното предложение ще бъде нарушена и забраната по чл. 144, т. 1 от Закона за водите за нарушаване на естественото състояние на леглата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици, с оглед защита от вредното въздействие на водите. Административният орган правилно бил приел, че извършването на изкопни работи в общ обем 64 987, 81 куб. м. и отнемането на земна маса от заявения за ползване участък ще наруши естественото състояние на леглото на р. Марица. Поради наличието на противоречие с предвижданията на одобрения ПУРБ и императивни разпоредби на Закона за водите, издаденият и оспорен пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт е определен като съобразен с приложимите материалноправни норми. Жалбата е подадена в срок и от лице имащо правен интерес от оспорване, срещу акт подлежащ на съдебен контрол от настоящата инстанция, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения: В хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на оспореното пред настоящата инстанция решение. Въпреки въведения от законодателя принцип на служебното начало както в извън съдебната, така и в съдебна фаза на административното производство, съдът не е събрал всички относими към производството доказателства, поради което се е поставил в невъзможност за формулиране на обоснован и законосъобразен извод за евентуалната основателност или не на депозираната пред него жалба. При липсата на процесуална активност у страните решаващия съдебен състав е бил в правомощията си да предприеме действия по изясняване на релевантните за производството факти и обстоятелства. При произнасянето си първоинстанционният съд се е задоволил да изброи изчерпателно събраната по делото документация, свързана с действията на административния орган по подаденото до него заявление от страна на [фирма], както и констатациите на административния орган, вписани в оспореното решение. Настоящата инстанция счита, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като първоинстанционният съд не е изискал от жалбоподателя да изпълни вменените му с разпореждането от 16.06.2015 г. задължения за конкретизиране на административния акт, който оспорва. Това нарушение не следва да се приема за съществено, тъй като макар и в известна степен превишавайки правомощията си, съдията-докладчик по делото сам е определил неговия предмет, а именно: поставил е на разглеждане пред съда жалба срещу първоначалния административен акт, каквито са изискванията на чл. 98, ал. изр. 2 от АПК, въпреки изрично посочения в жалбата като оспорван акт на горестоящия административен орган, с който се потвърждава първоначалния такъв. При тези обстоятелства, съдът счита, че производството е водено срещу подлежащия на оспорване административен акт, което прави нарушението несъществено и неводещо до опорочаване на първоинстанционното решение само на това основание. Както беше описано по-горе съдът се е задоволил да изброи доводите на административния орган и оттам да формулира извод за неоснователност на жалбата. С това си поведение е нарушил един от основните принципи на административния процес, а именно: принципът на служебното начало. Съобразно този принцип съдът е длъжен от една страна да укаже на страните кои са фактите и обстоятелствата, за които същите следва да посочат доказателства, а ако не бъде проявена активност в тази насока и страната не е предупредена за последиците от неизпълнението на това си задължение, да предприеме сам действие по изясняване на фактите и обстоятелствата необходими му за обосновано и законосъобразно произнасяне. В конкретния случай съдът не проявил активност, въпреки направеното от жалбоподателя оспорване на част от констатациите на административния орган, а именно: тези касаещи наличието на забрана по смисъла на чл. 118з, т. 2 б. "а" от ЗВ, фиксиращ забрана за определяне на място за изземване на наносни отложения на разстояние по-малко от 500 м. от пункт за мониторинг на повърхностни води или пункт за мониторинг на количественото състояние на подземните води, разположени в близост до река. За настоящия състав не е ясно по какъв начин първоинстанционния съд е достигнал до извод, че обект с координати [номер] и [номер] попада в обхвата на терена върху който са заявени инвестиционни намерения от дружеството, описан в заявлението като такъв с географски координати – т. № Х [номер], [номер], [номер] и [номер]; [номер]. Не се установи да са извършени някакви обследвания в тази насока или да е ползвана услугата на компетентно лице, което да даде достатъчно ясна и относима към делото информация за тези приети от съда за релевантни обстоятелства. Съдът не е формулирал извод относно причините, поради които е приел, че извършването на изкопни работи върху терена е равносилно на изземване на инертни материали. В количествените сметки, приложени към заявлението, е описано: "почистване на наноси; машинен изкоп; натоварване на земни маси; извозване на земни маси и депониране на земни маси". Макар и на практика това да би могло да означава изземване на инертни материали, настоящата инстанция счита, че за квалифициране на тези действия по начин такъв, че да се впишат в законовата рамка, налагаща ограничения в тази насока, следва да бъдат ползвани услугите на лице със специални знания или да се формулират от съда ясни и обосновани мотиви в тази насока, а такива липсват. Целта на предприеманите от дружеството действия, са определени от молителя като "укрепване коритото на р. Марица в землището на [населено място], [община], област Софийска", за които действия, видно от представеното по делото удостоверение на лист 54, в [община] липсват постъпили възражения и същото се подкрепя от нея. Въпреки направеното в хода на административното производство изменение в обема на инвестиционното намерение, административният орган е разсъждавал върху цялото такова, взимайки предвид първоначално описания от дружеството вариант. Липсват мотиви относно предприемане на действия в тази насока на преценка на предложението в коригирания му вариант, както и относно причините, които са мотивирали административния орган да не се съобрази с описаните по-горе изменения, изразяващи се в намаляване на обема на дейностите, които ще им бъдат извършвани и в размера на терена, върху който същите ще бъдат насочени. Съдът не е формулирал становище и в тази част на оспорения пред него административен акт. Налице са и други съществени неясноти, свързани с изсичането на дървета и храстова растителност върху терена, а именно дали същите се намират в коритото или не на водния обект, а оттам и дали действията в тази насока противоречат на мярка с код [номер] - "Залесяване на бреговете с дървесни видове /4 бр. на 15 м. /", предвидена в Приложение № 7-3 към раздел 7, том 1 от ПУРБ – ИБР – "Програма от мерки за повърхностните водни тела в басейна на р. Марица". Първоинстанционният съд се е позовал на преценка с изх. № ПВО-36/2014 от 24.02.2015 г. на органа, издал и оспорения акт. Тази преценка по никакъв начин не дава яснота на описаните по-горе въпроси, тъй като не съдържа допълнителна информация, която да може да бъде определена като мотиви към решение № РР-2155/16.02.2015 г. От описаното по-горе, следва да се формулира извод, че съдът не се е произнесъл по съществото на спорните въпроси, поставени от жалбоподателя, макар и не изчерпателно в депозирана жалба. Въпреки наличието на възражения по част от констатациите в акта, не са предприети действия по събиране на доказателства, които да ги потвърдят. Съобразно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, административния орган и лицата, за които оспорения административен акт е благоприятен трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него. Съдът е бил длъжен на основание чл. 171, ал. 4 от АПК да даде указания, че за някои от обстоятелствата, които са от значение за делото не са посочени доказателства и да предупреди страните за последиците от тяхното неактивно в тази насока поведение. В случая, в административния акт са вписани множество фактически основания за издаването му, но с оглед становището на жалбоподателя, оспорил законосъобразността на акта, липсва каквото и да е доказателство в подкрепа на същите. Според чл. 172а от АПК, съдът следва да основе решението си върху приетите от него за установени факти и обстоятелства по делото, както и върху приложимите законови норми. Към решението си следва да изложи мотиви, в които да опише исканията и възраженията на страните, да формулира преценка на събраните служебно или представени от тях доказателства, да формулира фактическите си констатации и изведените въз основа на тях правни изводи. Решението на Административен съд – Пловдив не отговаря на описаните процесуални изисквания. В резултат на допуснати съществените процесуални нарушения, делото е останало непопълнено с доказателства, без да е изяснена напълно фактическата страна на спора. В хода на касационното производство е въведена законова забрана за фактически установявания, т. е. настоящата инстанция преценя прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Поради описаното към настоящия момент липсва възможност за изясняване на фактическата обстановка чрез събиране на допълнителни доказателства в тази насока. Предвид изложените съображения оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Поради обстоятелството, че спорът не е изяснен от фактическа страна и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК. При новото разглеждане следва да бъдат предприети адекватни действия по изясняване на релевантни за производството обстоятелства съобразно описаните по-горе мотиви. Въз основа на горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, Трето отделение