Решение № 5365 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 678/2016 г.

Решение № 5365 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 678/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Иванов Чергов от гр. София, срещу решение № 12711 от 26.11.2015 г. по адм. д. № 13759/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № К-1897/11.10.2013 г. на министъра на вътрешните работи. В жалбата се излагат доводи, че съдът неправилно е приложил материалния закон, твърди се че обжалваната заповед е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган. Претендира се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, като бъде прогласена нищожността на оспорената заповед, в условията на евентуалност се иска отмяна на заповедта като неправилна. Ответникът - министърът на вътрешните работи, в съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства Върховният административен съд, Петчленен състав, Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С решение № 12711 от 26.11.2015 г. по адм. д. № 13759/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение, тричленен състав, е отхвърлена жалбата на Георги Иванов Чергов против заповед рег. № К-1897/11.10.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 185, т. 1 и чл. 191, т. 10 ЗМВР Г. И. Ч. - началник на сектор 03"Трансгранична огранизирана престъпност" в отдел"Борба с организираната престъпност" -София град към "Териториални структури" при Главна дирекция "Борба с организираната престъпност"/ГДБОП/ - МВР, категория В е назначен на длъжност "полицейски инспектор 5 степен в група "Териториална полиция"- Красно село на сектор "Охранителна полиция" към 06 РУ"Полиция" при СДВР. За да постанови този резултат решаващият съдебен състав е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган/предвид задължителните указания на петчленния състав/ и в предвидената от закона форма. Приел е също така, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процедурата, както и че същата е издадена в съответствие с материалния закон и е съобразена с целта на закона. Според съда, след като при назначаването си на новата длъжност жалбоподателят е запазил придобитата категория В, то не е налице нарушение на чл. 191, ал. 1 ЗМВР. Така мотивиран е отхвърлил обжалваната заповед. Обжалваното решение е неправилно. Същото е постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано. Съгласно разпоредбата на чл. 185 ЗМВР(отм.) Министърът на вътрешните работи назначава държавните служители: 1. на длъжности от категория А извън случаите по чл. 184, ал. 1, както и на длъжности от категории Б и В; 2. на длъжности от категория Г при първоначално назначаване на държавна служба; 3. стажанти. А по силата на чл. 186, ал. 1 ЗМВР директорите на главните дирекции, на областните дирекции, на дирекция "Вътрешна сигурност", на дирекция "Миграция", на дирекция "Български документи за самоличност", на дирекция "Международни проекти", на дирекция "Национална система 112", на дирекция "Управление на собствеността и социални дейности", на дирекция АФКОС, на дирекция "Международно оперативно сътрудничество", на дирекция "Специална куриерска служба", на специализираните административни дирекции, на Медицинския институт, на научноизследователските и научно-приложните институти, ректорът на Академията на МВР и командирът на Специализирания отряд за борба с тероризма назначават държавните служители на длъжности от категории Г, Д и Е извън случаите по чл. 185, т. 2. Анализът на цитираните разпоредби води до извод, че министърът на вътрешните работи е компетентен да назначава служители на длъжности категория Г само при първоначалното им назначаване на служба. В конкретния случай жалбоподателят вече е бил назначен на длъжност в системата на МВР, следователно министърът на вътрешните работи не е разполагал с материална компетентност да издаде обжалвания акт, с който го преназначава на длъжност категория Г. Предвид изложеното настоящата инстанция намира обжалваната заповед на министъра за нищожна. Независимо от горното обаче, настоящият петчленен състав не може да обяви нищожност на обжалваната заповед, предвид разпоредбата на чл. 224 АПК. Съгласно цитираната разпоредба указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото". Т. е дори и настоящият петчленен състав следва да се съобрази с тълкуването на закона, прието от предходния петчленен състав. Предвид дадените задължителни указания с решение № 12690/27.10.2014 г. по адм. дело 8571/2014 г. на ВАС, петчленен състав, настоящата инстанция следва да приеме обжалваната заповед за валидна, тъй като така е приел предходният петчленен състав в своето решение. Обжалваната министерска заповед обаче е незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 191, ал. 1, т. 10 ЗВМР отм. държавният служител може да бъде назначаван без конкурс на друга длъжност в рамките на притежаваната категория в следните случаи при структурни или организационно-щатни промени. Спорът по делото се свежда до тълкуването на фразата" на друга длъжност в рамките на притежаваната категория". За да се разтълкува правилно разпоредбата на чл. 191, ал. 1 ЗМВР отм./ т. е за да се извлече действителното съдържание на тази норма/ е необходимо същата да се тълкува в контекста на чл. 191, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗМВР отм. Съгласно ал. 4 на цитираната разпоредба в случаите по ал. 1, т. 7 държавният служител, придобил категория А, може да бъде назначаван и на длъжности, предвидени за категория Б, като запазва придобитата категория А. Според ал. 5 по искане на държавния служител той може да бъде назначаван без конкурс на друга длъжност в рамките на притежаваната или на длъжност от по-ниска категория. Редът за това се определя с наредба на министъра на вътрешните работи. Ал. 6 предвижда, че при назначаване на длъжност в рамките на по-ниска категория държавният служител запазва притежаваната от него категория и възнаграждението за нея. Анализирайки горните разпоредби и с оглед обстоятелството, че в ал. 5 законодателят е използвал две понятия: "друга длъжност в рамките на притежаваната категория" и "длъжност от по-ниска категория", както и с оглед факта, че при всички случаи при назначаване на длъжност от по-ниска категория, държавният служител запазва придобитата категория, настоящата инстанция счита че понятието" друга длъжност в рамките на притежаваната категория" следва да се разбира в смисъл на друга длъжност, притежаваща категорията, която притежава и длъжността, на която служителят е бил назначен до преназначаването на новата длъжност. Следва да се има предвид и обстоятелството, че има разлика между понятията "категория на длъжността" и "придобита от служителя категория". Разпоредбата на чл. 191, ал. 1 ЗМВР отм. има предвид "категория на длъжността", а не "придобита от служителя категория". От заповед № Iз-3097 от 29 декември 2010 г. за утвърждаване на класификатор на длъжностите в МВР е видно, че длъжността" началник сектор", която е заемал касаторът преди преназначаването му е катагория "В", а длъжността" полицейски инспектор VI-IVст., на която е преназначен е категория"Г". Съгласно ал. 5 на чл. 191 ЗМВР отм. назначаването на длъжност от по-ниска категория може да стане само по искане на държавния служител. Предвид разпоредбата на чл. 191, ал. 1, т. 10 органът по назначаването може да преназначи по собствена инициатива държавен служител само на длъжност, която е от същата категория като категорията на длъжността, на която служителят е бил назначен до момента на новото назначаване, но не може да назначи служител на длъжност от по-ниска категория. Разпоредбата на ал. 4 регламентира единственото изключение от правилото на чл. 191, ал. 1 ЗМВР отм., както и от правилото на ал. 5 и то е че, в случаите по ал. 1, т. 7 държавен служител, придобил категория А, може да бъде назначаван/ по инициатива на органа по назначаване/ на длъжности, предвидени за категория Б, като запазва придобитата категория А. Конкретният случай обаче, не попада нито в хипотезата на ал. 4/ държавният служител не е бил назначен на длъжност категория"А", нито е преназначен на осн. чл. 191, ал. 1, т. 7 от закона/ нито в хипотезата на ал. 5, /тъй като не е налице искане на лицето за преназначаване на длъжност от по-ниска категория/. В настоящия случай министърът на вътрешните работи по собствена инициатива/ без да е налице искане на държавния служител/ е назначил служителят на длъжност от по-ниска категория, в сравнение с длъжността, заемана от служителя до момента на преназначаването. Законодателят не допуска подобна законова възможност в разпоредбата на чл. 191 ЗМВР отм. Следователно обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Предвид изложените съображения като е приел обжалваната заповед за законосъобразна и е отхвърлил жалбата тричленният състав е постановил своя акт в нарушение на материалния закон. Съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 191, ал. 1, т. 10 във вр. ал. 5 и ал. 6 ЗМВР отм. С оглед на горното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, но тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, настоящият състав следва да се произнесе по същество, като отмени заповед рег. № К-1897/11.10.2013 г. на министъра на вътрешните работи. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия