Решение № 7899 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15323/2013 г.

Решение № 7899 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15323/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по подадена жалба от Виолета Константинова Тенева, от гр. София, чрез адв. Виолета Темелкова, срещу писмо рег. № I - 42845/14.10.2013 г. на министъра на вътрешните работи. В жалбата са развити оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, не е изразил становище. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията на жалбоподателя, констатира, че оспорването е подадено в срока по чл. 149, ал. 2 АПК, от надлежна страна, което го прави процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С посоченото по-горе писмо, министърът на вътрешните работи е отказал да сключи договор за наем за пожизнено ползване на обитаваното от Виолета Танева жилище, находящо се в гр. София, ж. к. "Люлин", бл. 314, вх. В, ет. 5, ап. 53. Като основание за отказа, министърът е посочил, че молителката, подала заявление вх. № ДС - 11865/15.03. 2011 г., не отговаряла на изискването на § 65, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗДС. Оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентния орган, в кръга не неговите правомощия, без да е било допуснато нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. От данните по делото е установено, че с влязло в законна сила решение № 11529/16.09.2013 г. постановено по адм. д. № 11618/2012 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, е била обявена нищожност на отказ на директора на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" към Министерство на вътрешните работи, по заявление с вх. ДС - 11865/15.03.2011 г., да разреши право на пожизнено ползване на Виолета Константинова Тенева, от гр. София, на жилището, посочено по-горе. Със същото решение делото е било изпратено като преписка на министъра на вътрешните работи за произнасяне. Именно това решение на ВАС е било основанието за издаването на оспореното писмо, поради което твърдението на жалбоподателката, че последното противоречи на чл. 59, ал. 2 АПК е голословно. Това е така, защото в него са посочени всичките реквизити, посочени в тази разпоредба. Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. Това е така, защото в индивидуалния административен акт издателят е посочил изрично основанието, на което е направил отказа да удовлетвори искането на заявителя - § 65, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗИД ЗДС. Съгласно този текст, лицата, обитаващи държавни ведомствени жилища и ателиета, настанени по установения ред до 1 юни 1996 г., които са пенсионери, преживели съпрузи или пострадали от трудова злополука, довела до трайна нетрудоспособност, имат право да ги ползват пожизнено, ако: 4. общият годишен доход за последните две години на наемателя и на членовете на семейството му не надвишава 24 минимални работни заплати за страната. Това обстоятелство е било установено от представения па делото протокол изх. № ДС-47961/03.10.2011 г. на комисията, назначена със Заповед № 2899/12.09.2011 г. на Директора на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" в МВР, която е разгледала постъпилите заявления по § 65, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗДС и изготвила предложение до Министъра на вътрешните работи за сключване на писмени договори по чл. 32а, ал. 1 от ППЗДС с лицата, които отговарят на изискванията на закона. Комисията е провела заседание на 20.09.2011 г., като по т. 11 е взела решение, че жалбоподателката не отговаря на изискванията на § 65, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗДС. След като в настоящото производство не бяха представени доказателства, които да оборват така направения извод на министъра на вътрешните работи, че е налице това императивно изискване на ЗДС, то явно издаденото писмо е законосъобразно, поради което следва да бъде отхвърлена подадената жалба като неоснователна. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,