Решение № 2604 от 22.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6169/2012 г.

Решение № 2604 от 22.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6169/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юк. Георгиева, срещу Решение № 851 от 28.03.2011 г., постановено от Административен съд - гр. Варна по адм. д. № 3470 по описа на същия съд за 2011 г., с което е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ № 03251000229/11.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна срещу "Финанс инженеринг" АД със седалище в гр. Търговище и адрес на управление ул. "Никола Петков" № 6, вх. А, ет. 4, ап. 8, ЕИК по Булстат: 125538552, представлявано от Генади Руменов Табаков, който акт е потвърден с Решение № 403/7.09.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва изводите на административния съд за нищожност на оспорения РА, като настоява, че Съдът не е положил достатъчно усилия да изясни спора откъм компетентност на издателя на административния акт, за което е длъжен да следи служебно. Представя доказателства за компетентността на органа, възложил ревизията, както и на органа, издал ревизионния акт. Претендира отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, поради наличие на основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В с. з. касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответникът по жалбата - "Финанс инженеринг" АД, е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна е приел, че РА № 03251000229/11.04.2011 г. е нищожен, като издаден от некомпетентен орган. С определение, държано в с. з. на 08.11.2011 г., касаторът е бил задължен да представи Заповед № Д-263/02.02.2011 г. на директора на ТД на НАП - гр. Варна, която е била от значение за компетентността на органа по възлагане на ревизията в съответствие с чл. 119, ал. 2 във вр. с чл. 112 ДОПК. По този начин е следвало да се установи дали органът по приходите Снежанка Пенчева е била определена като орган, натоварен от директора на ТД на НАП да възлага извършването на ревизии, тъй като заповедта за определяне на компетентен орган е издадена в условията на заместване. В дадения от Съда срок касаторът не е представил надлежни доказателства, с които да установи компетентността на органа по възлагането. Поради това Съдът е приел, че е сезиран с жалба срещу нищожен акт и е прогласил тази нищожност. С касационната жалба са представени Заповед № ЗЦУ-534/4.05.2010 г., с която директорът на ТД на НАП е упълномощил Чавдар Янков Димитров - зам.- директор на Дирекцията да упражнява правомощията на директор при отсъствие на титуляра Светлан Петков.; Заповед № 263/22.02.2011 г., с която Чавдар Янков Димитров е упълномощил Мерал Халидова да замества и изпълнява в пълен обем правомощията на Снежанка Пенчева - началник отдел "Контрол" в Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители", при отсъствие на същата. Следва да се приемат за неоснователни възраженията на ответника по касация, че е недопустимо това доказателство да се представя за пръв път пред касационната инстанция. Това е така, защото според чл. 219, ал. АПК пред касационната инстанция се допускат писмени доказателства за установяване на касационните основания. Процесната заповед е пряко доказателство, че не е налице нищожен, поради некомпетентност на издателя му акт. Въпросната заповед изрично е вписана в заповедта за определяне на компетентен орган. Обстоятелството, че не е своевременно представена, не може да обуслови извода за нищожност на РА. Следва да се отбележи, че нищожността може да се прогласи от Съда, когато бъдат установени законови основания за това. По силата на чл. 160, ал. 2 ДОПК Съдът е бил длъжен служебно да изследва и да установи дали е налице ли е порок, обуславящ нищожност на административния акт поради некомпетентност на издателя му. При изпълнение на предоставените му със закон правомощия административният съд има право да задължи страната да представи необходимите доказателства, като налага санкции за неизпълнение на съдебно разпореждане, сред които е предвидената в чл. 89 ГПК във вр. с чл. 144 АПК възможност на страната да бъде налагана глоба в определени от закона размери. Право на преценка на компетентния съд е дали да използва така предоставената му възможност във връзка с воденето на процеса, но въпреки това Съдът е бил длъжен да изясни въпроса около надлежното овластяване на органа, издал ЗВР. Неизпълнението на това задължение съставлява съществено процесуално нарушение, което обуславя необходимостта от отмяна на касирания акт. Доколкото Съдът не е решил делото по същество, съдебният е постановен при непълно съдебно следствие. Това налага връщане на делото на друг състав на административния съд, който при изпълнение на задълженията по чл. 160, ал. 2 ДОПК да формира мотиви по законосъобразността или незаконосъобразността на административния акт. Като резултат от изложените дотук съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,