Решение № 4061 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11407/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Т. М. Б., чрез адвокат М. Петрова и Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез главен юрисконсулт Гълъбова, срещу решение 1775 от 18.03.2024 г., постановено по адм. дело 3445/2023 г. по описа на Административен съд София-град и касационна жалба от Национална здравноосигурителна каса срещу решение 4896 от 13.05.2024 г., постановено по същото дело. Т. М. Б. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск за причинени неимуществени вреди, вследствие на обявеното за нищожно решение РД-Е-112-30/06.03.2023 г. на управителя на НЗОК, до претендирания размер от 15 000 лв. От касационната жалба се извеждат основания за неправилност на решението в тази му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на решението в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск в претендирания размер. Национална здравноосигурителна каса обжалва решението в частта му, с която е прогласена нищожността на Решение РД-Е-112-30/06.03.2023 г., издадено от управителя на НЗОК и е осъдена да заплати на Т. М. Б. сума в размер на 5 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва за периода от 06.03.2023 г. до 28.03.2023 г. Обжалва и решение 4896 от 13.05.2024 г., постановено по същото дело в частта му, с която е допълнено Решение 1775 от 18.03.2024 г., постановено по адм. дело 3445/2023 г. по описа на Административен съд София-град и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Иска отмяната им като постановени в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, за които съдебните актове са неблагоприятни в обжалваната от всяка страна част, поради което са процесуално допустими. С обжалваното решение 1775 от 18.03.2024 г., постановено по адм. дело 3445/2023 г. по описа на Административен съд София-град съдът е прогласил нищожността на решение РД-Е-112-30/06.03.2023 г., издадено от управителя на НЗОК на основание чл. 177, ал. 2 АПК, поради неизпълнение на указания, дадени с влязло в сила решение, уважил е предявения от Т. М. Б. против Национална здравноосигурителна каса иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, произтичащи от прогласеното за нищожно решение, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 06.03.2023 г. до 28.03.2023 г. и е отхвърлил иска до пълния му претендиран размер от 15 000 лева. С решение 4896 от 13.05.2024 г., постановено по същото дело, на основание чл. 176, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът е допълнил диспозитива на Решение 1775 от 18.03.2024 г., постановено по адм. дело 3445/2023 г. по описа на Административен съд София-град като е отхвърлил предявения от Т. М. Б. иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15000 лева, ведно с мораторна лихва върху сумата, считано от 19.01.2023 г. до окончателното изплащане, вследствие на неизпълнение в срок на влязло в сила решение 1643/14.03.2022 г. по адм. дело 10209/2021 г. на АССГ, потвърдено с решение 53/05.01.2023 г. по адм. дело 4636/2022 г. на Върховния административен съд (ВАС), с което е отменено решение РД-Е112-85/30.09.2021 г. на управителя на НЗОК и е добавил текст след частта, с която е обявена нищожността на Решение РД-Е-112-30/06.03.2023 г., издадено от управителя на НЗОК, с който е върнал преписката на управителя на Националната здравноосигурителна каса за произнасяне по заявлението, подадено от Т. М. Б. с искане да му бъде издадено разрешение за планово лечение в държава членка на ЕС (формуляр S2) за [заличен текст] в болница Сейнт Августин , Кралство Белгия, при съобразяване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона с постановеното решение и предходното отменително решение. С Решение 12224 от 17.07.2024 г., постановено по същото дело, е отхвърлено искането на Т. М. Б. за допълване на решение 1775 от 18.03.2024 г., допълнено с решение 4896/13.05.2024 г. по адм. дело 3445/2023 г. по описа на Административен съд София град в частта, с която е върната преписката като бъде добавен срок за произнасяне на административния орган и на основание чл. 175 АПК е допусната поправка на очевидна техническа грешка в решение 1775 от 18.03.2024 г., допълнено с решение 4896/13.05.2024 г. по адм. дело 3445/2023 г. по описа на АССГ. В частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, вследствие на неизпълнение в срок на влязло в сила отменително съдебно решение, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. С исковата молба, по която е образувано производство, ищецът е предявил на основание чл. 1 от ЗОДОВ иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди срещу Национална здравноосигурителна каса заедно с оспорване на законосъобразността на решение РД-Е-112-30/06.03.2023 г., издадено от управителя на НЗОК с доводи за неговата нищожност, а в условията на евентуалност незаконосъобразност. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 2 АПК искът за обезщетение за вреди може да се предяви и заедно с оспорването на индивидуалния административен акт, какъвто безспорно е Решение РД-Е-112-30/06.03.2023 г., като целта е процесуална икономия. Обективното съединяване на двете съдебни производства по оспорване на индивидуалния административен акт и исковото производство за обезщетение от вреди, не означава, че изискванията, които законодателят е поставил към процесуалните правила на всяко от производствата не намират приложение. В случая производството по делото пред административния съд е проведено без да е конституиран органа, издал оспореното пред съда решение на НЗОК. Според чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, а съгласно чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните служебно. В случая това не е сторено, като съдът е обявил нищожността на административен акт, без в производството да е конституиран и участвал издалият го орган. Дадената от разпоредбата на чл. 204, ал. 2 АПК възможност за предявяване на иска заедно с оспорването на административния акт не основава друго. В този смисъл и разпоредбите на чл. 206 АПК, даващи възможност искът за обезщетение да бъде отделен, ако разглеждането му ще затрудни производството по оспорване на административния акт, съответно за продължаване на разглеждането му след влизане в сила на решението за обявяване на нищожност или за отмяна на акта. Неконституиране на надлежен ответник по делото в нарушение на изискванията на чл. 153, ал. 1 АПК засяга процесуалната легитимация на страните в процеса, която е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. Изложеното основава недопустимостта на решението в частта му, с която е уважен предявения иск, преди възникване на предпоставката на чл. 204, ал. 1 АПК По изложените съображения обжалваното решение 1775 от 18.03.2024 г., допълнено с решение 4896 от 13.05.2024 г. в частта, с която е обявена нищожността на административния акт, постановено е връщане преписката на административния орган за ново произнасяне и е разгледан искът за обезщетение на неимуществени вреди, вследствие на този акт следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при съобразяване разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК относно оспорването като нищожно на Решение РД-Е-112-30/06.03.2023 г., издадено от управителя на НЗОК. С оглед изхода на спора този съд следва да се произнесе и по разноските направени пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,