Решение № 13498 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1140/2012 г.

Решение № 13498 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1140/2012 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Христов Иванов от гр. София, чрез процесуалния му представител адвокат Милена Златкова, срещу решение № 4510/20.10.2011 г., постановено по адм. дело № 928/2011 г. на Административен съд - София град, с което по жалбата на Карамфил Николов Христов е отменена частично като незаконосъобразна заповед № РД-09-316 от 12.11.2009 г. на кмета на район "Овча купел" при Столична община за одобряване на решение, взето по протокол № 36/3.11.2009 г. на комисията, назначена за определяне на застроената площ от имот пл. № 6057 в обжалваната й пред първата инстанция част от 747 кв. м, кадастрален лист В-4-7-Г, съставляваща УПИ III - 208 в кв. 4 на в. з. "Люлин" по регулационния план на гр. София - относно 565.65 кв. м, определени като незастроена площ съобразно заключението на вещо лице Митушева. Наведени са доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и произнасяне от настоящата инстанция с решение по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Срещу горепосоченото съдебно решение е подадена и касационна жалба от Карамфил Николов Христов, от гр. София, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Димитър Митков. С нея са наведени съображения, че съдът не е прогласил нищожността на оспорената в първоинстанционното производство заповед в обжалваната пред него част, независимо от наличието на влязла в сила, предходна заповед със същия предмет, както и на решение на ОСЗГ - Овча купел, видно от което реституционната процедура относно горепосочената площ от имота е приключила през 2008 г. Претендира се отмяна на решението и респективно - прогласяване на нищожността или отмяна на оспорената заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, в частта й относно площта от 747 кв. м, включена в стар имот № 6057, респективно УПИ III - 208 от сега действащия план на гр. София, при което последната да бъде определена като незастроена. Ответникът, редовно призован, не изразява становище по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационните жалби за допустими, като подадени от легитимирани лица в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалбата на Карамфил Николов Христов, подадена против заповед № РД-09-316/12.11.2009 г. на кмета на район "Овча купел" при Столична община, с която е одобрено решението, взето по протокол № 36/03.11.2009 г. на комисията, назначена за определяне на застроената, неподлежаща на възстановяване по реда на чл. 10, ал. 7 ППЗСПЗЗ, площ от имот пл. № 6057, целият с площ 1795 кв. м, кадастрален лист В-4-7-Г, попадащ в УПИ III - 208, ХХХ-211, I-210 и II-209 в кв. 4 на в. з. "Люлин" по регулационния план на гр. София, определена като изцяло застроена с улици и сгради. От жалбоподателя в първоинстанционното производство са наведени оплаквания, че площта на имота от 747 кв. м, включена в УПИ III - 208, не е засегната от строителни мероприятия, поради което неправилно е определена като застроена с оспорената заповед. Счита същата за нищожна в посочената част, предвид обстоятелството, че правото на собственост върху 747 кв. м от имот пл. № 6057, к. л. № В-4-7-Г са му възстановени в стари /възстановими/ стари реални граници, като част от УПИ III - 208, при граници: улица, УПИ ХХХ - 211, УПИ II - 209 и останалата част от УПИ III - 208, в кв. 4 по регулационния план на в. з. "Люлин", с приложеното по делото, влязло в сила решение № 0156/2.06.2008 г. на ОСЗГ - Овча купел, издадено въз основа на предходен акт по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ на кмета на район "Овча купел" при Столична община - заповед № РД-09-138/10.05.2005 г. и удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ, поради което повторното произнасяне на същия орган е било по недопустимо искане. При първоначалното разглеждане на делото с решение № 440/15.03.2010 г. по адм. дело № 8865/2009 г. /по което няма конституирани други страни освен оспорващия и административния орган, издал обжалвания акт/, Административен съд - София град частично е отменил заповед № РД-09-316/12.11.2009 г. на кмета на район "Овча купел" при Столична община, при което определил като незастроена част от гореописания имот с площ от 480 кв. м - по букви М-Г-Д-П-К-Л-М от комбинираната скица към заключението на вещото лице Василка Дамянова, прогласил е нищожност на същата заповед в частта, в която площта от 747 кв. м по букви Й-О-Е-Д-П-К-Й от същия имот е определена като застроена и е отхвърлил жалбата срещу заповедта в останалата й част. При обжалване на решението от страна на кмета на район "Овча купел" при Столична община пред Върховния административен съд, с решение № 1153/24.01.2011 г. постановено по адм. дело № 6129/2010 г. на ВАС, II отделение, съдебният акт на първата инстанция е обезсилен, като постановен без съдът да е сезиран с жалба срещу частите от акта относно площите от 480 кв. м и 563 кв. м от имот пл. № 6057, в които заповед № РД-09-316/12.11.2009 г. на кмета на район "Овча купел" при Столична община е била отменена, съответно оставена в сила. При това, с оглед предмета на първоинстанционното производство, касаещ единствено 747 кв. м от същия имот, определени като застроени с оспорения административен акт, касационният състав на ВАС, II отделение е отменил решението, в частта, в която заповедта е прогласена за нищожна в тази й част и върнал производството за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София град със задължителни указания за изясняване на инициатора на административното производство и на обстоятелството приключило ли е реституционното производство по заявлението на Карамфил Христов за възстановяване на същия имот, като едва в противен случай - да бъде изяснено с допускането на нова съдебно-техническа експертиза, налице ли е застрояване на тази част от имота по смисъла на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че в списъка на лицата за призоваване по адм. дело № 6129/2010 г. на ВАС, II отделение, погрешно е включен като ответник Иван Христов Иванов - подател на молба от 27.04.2010 г. по адм. дело № 8865/2009 г. на АССГ, 24-ти състав, с искане за конституирането му като страна по делото. Молбата е постъпила след датите на постановяване на решението по посоченото дело /15.03.2010 г./ и съобщаването му на страните, съответно на 22.03.2010 г. и 29.03.2010 г. Лицето е конституирано като заинтересована страна едва при новото разглеждане на делото, във връзка с подадена от него, последваща молба от 18.03.2011 г., с определение от 23.03.2011 г. по адм. дело № 928/2011 г. на АССГ, на посочено от съда основание чл. 154, ал. 1 АПК, по съображения, че се легитимира като "собственик на процесния имот". Представените от Иван Христов Иванов строителни книжа и нотариален акт № 60, том II, дело № 218/1999 г., установяващ закупуването от Екатерина и Мариус Димови на имот с площ от 840 кв. м, попадащ в парцел III - 208 в кв. 4 по плана на в. з. "Люлин" сочат, че конституирането му като заинтересована страна в процеса, влиза в противоречие с тълкувателно решение № 5/18.10.2011 г. по т. д. № 8/2010 г. на общото събрание на съдиите във Върховния административен съд, съгласно което заповедите, издадени в производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ не нарушават, застрашават или засягат права, свободи и законни интереси на лица, извън субектите на реституция /какъвто в случая е Карамфил Николов Христов, в качеството му на подател на заявление за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на имот вх. № 156/7.01.1992 г., по което са постановени приложени по делото актове на ПК "Овча купел", в т. ч. решение № Р52ГБ/28.02.1994 г., частично отменено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, с влязло в сила решение от 10.11.2003 г. на СРС, Гражданска колегия, II отделение, 42-ри състав по гр. дело № 8240/2002 г., с което преписката е върната на органа за ново произнасяне след представяне на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ, снабдяването с които на свой ред е опосредено от производството по чл. 11, ал. 4 от същия правилник/. Следва да се има предвид, че лица извън кръга на заявилите реституционни претенции, бивши собственици на земеделски земи или техните наследници, не могат и да инициират производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, предвид характера му на междинна част от производството по земеделска реституция. Трети лица нямат право на участие, нито са легитимирани да подават искания за започване на такова производство, доколкото само по себе си определянето на застроена/незастроена площ от заявен за земеделска реституция имот, не засяга пряко техните права и интереси. Лицата, легитимиращи се като собственици на постройки и съоръжения в такива имоти, следва да защитят претендираните самостоятелни вещни права върху тях по общия исков ред. В този смисъл не подлежат на обсъждане в настоящото производство и наведените от касационния жалбоподател Иван Христов Иванов, неотносими към предмета на настоящото производство, доводи относно незаконосъобразността на различни от заповед № РД-09-316/12.11.2009 г. на кмета на район "Овча купел" при Столична община, административни актове, нито съображения, които биха били от значение за разрешаването на спор за материално право, недопустим за разглеждане по реда на административното съдопроизводство. В производството по оспорване на административен акт по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ не се разрешават материални права, поради което не следва да бъдат обсъждани оплакванията на този касатор за незаконосъобразност на реституцията на имота, предмет на процесната заповед. При новото разглеждане на делото, в изпълнение на дадените му от касационната инстанция указания, съдът е изискал повторно преписката по издаване на административния акт. Видно от доказателствата, приложени към последната, заповед № РД-09-316/12.11.2009 г. на кмета на район "Овча купел" при Столична община за одобряване на решението, взето по протокол № 36/3.11.2009 г. на комисията, назначена за определяне на застроената, неподлежаща на възстановяване по реда на чл. 10, ал. 7 ППЗСПЗЗ, площ от имот пл. № 6057, целият с площ 1795 кв. м, кадастрален лист В-4-7-Г, включващ УПИ III - 208, ХХХ - 211, I - 210 и II - 209 в кв. 4 на в. з. "Люлин" по регулационния план на гр. София, е издадена по молба, подадена от Иван Христов Иванов, с вх. № АБ-9400-1078/6.06.2008 г. /цитирана като основание за постановеното от комисията решение/, с която по същество са оспорени влезли в сила административни актове - предходна заповед № РД-09-138 от 10.05.2005 г. по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ на кмета на район "Овча купел" при Столична община и издадените въз основа на нея удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ /по които е постановен окончателният позитивен реституционен акт по искането на Карамфил Христов - решение № 0156/2008 г. на ОСЗГ - Овча купел/. В молбата е наведено изрично твърдение, че заповедта по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ от 2005 г. е издадена след като във връзка с оспорването на Карамфил Николов Христов, е отменена заповед № РД-09-210/08.05.2002 г. на същия административен орган. Последното изявление кореспондира изцяло с данните от представеното, влязло в сила решение № 8728/30.06.2009 г. по адм. дело № 12622/2008 г. на ВАС, IV отделение, с което при касационното му обжалване от Карамфил Христов е отменено решение от 3.07.2008 г. на СГС, Административна колегия, III-А състав и вместо това е отменена заповед № РД-09-210/8.05.2002 г. на кмета на район "Овча купел" при Столична община, а преписката - изпратена на същия административен орган за ново произнасяне по искането на касатора за определяне на застроената площ от заявения от него за реституиране имот, по молба вх. № АБ-9200-413/13.11.2001 г. Горната установеност налага извода, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед е издадена по недопустимо искане - предявено от лице, което няма правен интерес от издаване на акта, с оглед специалния характер и цел на производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, в което легитимирани да поискат издаване на акт по посочения ред са единствено лица, заявили реституционни претенции. При липсата на абсолютна предпоставка за допустимостта на искането по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 5 АПК органът е следвало да откаже да се произнесе по него. Следователно, като се е произнесъл с нарочен административен акт по молбата на Иван Христов Иванов, кметът на район "Овча купел" е постановил нищожен акт, който е следвало да бъде прогласен за такъв от административния съд в оспорената част, във връзка с жалбата, подадена от Карамфил Христов. В подкрепа на изложените съображения е и текста на чл. 99 АПК, изчерпателно изброяващ основанията за възобновяване на административното производство, при наличие на които би могла да бъде нарушена стабилността на влязъл в сила административен акт, какъвто в случая се явява издадената от кмета на район "Овча купел" при Столична община, заповед № РД-09-138/10.05.2005 г., относно която липсват данни да е обжалвана по съдебен и административен ред. При постановяване на оспорената пред първата инстанция заповед със същия предмет, от административния орган не е изследвано наличието на предпоставките за отмяната или изменението на заповедта му от 2005 г. по смисъла на посочената норма, което изключва възможността да се приеме, че актът по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ от 2009 г. е издаден в приложение на реда по чл. 99 вр. чл. 101 АПК. По изложените съображения, настоящият състав приема, че отменяйки частично като незаконосъобразна, заповед № РД-09-316/12.11.2009 г. на кмета на район "Овча купел" при Столична община в оспорената част, наместо да я прогласи за нищожна в тази част, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, поради наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. При това, съобразно правомощията на касационната инстанция и изяснеността на спора от фактическа страна, следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което процесният административен акт да бъде прогласен за нищожен в частта, обжалвана пред АССГ. Предвид изхода от спора ответникът в настоящото производство следва да бъде осъден да заплати на касатора Карамфил Христов направените в първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., както и да възстанови по сметката на АССГ сумата от 150 лв., представляваща изплатено от бюджетните средства на съда, възнаграждение на вещо лице. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,