Решение № 13637 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4290/2010 г.

Решение № 13637 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4290/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Образувано е по касационна жалба на Ахмед Мехмед Сюлейман от с. Фотиново, срещу Решение № 15 от 17.02.2010 г. постановено по адм. дело № 194/2010 г. на Административен съд - гр. Кърджали. В подадената жалба конкретно не се навеждат доводи, но от изложеното в обстоятелствената част на същата е видно, че се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - областния управител на област Кърджали, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Ахмед Сюлейман от с. Фотиново, общ. Кирково против Заповед № РД-16-426/23.10.2009 г. на Областен управител на област Кърджали, с която е уважена претенцията му по искане с вх. № АК-04-607/19.02.2009 г. да му бъде признато правото на изплащане на еднократно обезщетяване по реда ЗПГРРЛ и му е определено такова за репресията от 24 м. в ТВО Белене и Бобов дол в размер на 1 536 лева и за период от 17 месеца в с. Четирци където е бил изселен в размер на 1088 лева. Съдът е приел, че административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 10, ал. 2, чл. 4, ал. 3, чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ и по чл. 35 и чл. 36 АПК относно събирането и проверката на доказателствата във връзка с искането на Сюлейман да му бъде признато правото на изплащане еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ. Доводите му са свързани с размера на обезщетението, като съдът е приел, че те са неоснователни с оглед нормативноопределения им размер. Така постановеното решение е правилно. То е постановено при изяснена фактическа обстановка, като са изяснени всички обстоятелства и факти от значение по делото. Обсъдени са в подробно доводите на жалбоподателя. Размерът на еднократното обезщетение е нормативно определен в Наредбата по прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ - 64 лв. за един календарен месец - чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата. Административният орган, областният управител, се е съобразил с материалния закон и е постановил законосъобразен акт, който правилно е бил потвърден от първоинстанционния съд, а жалбата срещу него - отхвърлена. Затова и съдът правилно е приел, че определения размера на дължимото обезщетение е законосъобразно, поради което решението на съда следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,