Решение № 4289 от 21.4.2023 г. на ВАС, IV о.

ВАСЧетвърто отделение21.04.2023 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 746/10.02.2022г., постановено по адм. дело 9837/2020г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Д. Кишкилова от София да заплати на Община Трън сумата от 700лв- разноски пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ РУМЯНА БОРИСОВА Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на Д. Кишкилова от София против решение 746/10.02.2022г., постановено по адм. дело 9837/2020г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен иска й за обявяване нищожност на основание чл. 128, ал.1,т.8 АПК и чл. 128а АПК на Решение 6829/08.05.2019г., постановено по адм. дело 9873/2018г. на ВАС. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се обяви нищожността на решението на ВАС. Ответните страни Общински съвет-Трън и кмет на Община Трън, чрез процесуални представители, писмено оспорват жалбата. Искат оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена по пощата срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема,че не са налице пороци, водещи до нищожност на решението. Наведените доводи за противоречие на решението със закона и за нищожност на решението на КЗК, потвърдено с решението на ВАС, съдът отчита като доводи за неправилност на съдебния акт, по които не се дължи произнасяне в исковото производство. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с приложимия материален закон и без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е установил въз основа на събраните доказателства всички правно значими факти и е обосновал верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция и към които се препраща по реда на чл. 221, ал.2 АПК. Неоснователни са доводите, че решението на ВАС е нищожно, тъй като с него е потвърдено нищожно решение на КЗК са неоснователни. На първо място, дори и да е налице нищожност на решението на КЗК, това не е основание за нищожност на потвърждаващото го решение на ВАС. Тези доводи касаят правилността на съдебния акт, който в случая не подлежи на съдебен контрол, според разпоредбата на чл. 95, ал.2 ЗК отм. и чл. 178, ал.2 от действащия ЗК. Отделно от това, с влязло в сила съдебно решение 1315 от 11.02.2022г. по адм. дело 11510/2021г. на ВАС, четвърто отделение, е отхвърлено искането на Д. Кишкилова за обявяване нищожността на решение 540 от 17.05.2018 г. по преписка КЗК-129/2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Правилно и съответно на закона е прието в обжалваното решение, че не са налице никакви пороци на решението на ВАС, водещи до нищожност. Решението е постановено от законен състав на съда, пред който са приключили процесуалните действия по разглеждане на делото. Този състав съответства на изискването на чл. 217, ал.1,т.1 АПК-включва съдии от ВАС, на който са подсъдни жалбите срещу решенията на КЗК. Съдебното решение е изготвено в изскващата се от закона писмено форма, подписано е от съдиите, които са го постановили, като включва всички реквизите, визирани в нормата на чл. 172а, ал.1 АПК и е мотивирано в съответствие с чл. 172а, ал.2 АПК. По тези съображения обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника кмет на Община Трън по направеното своевременно от него особено искане и до доказания размер на платено адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,