Решение № 7041 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5238/2018 г.

ВАСV отделение10.05.2019 г.докладчик Емил Димитров

Диспозитив

ОТМЕНЯ Заповед № РД-15-253/23.06.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите. ОСЪЖДА Министерство на земеделието храните и горите, да заплати на Х. Ковачева, [населено място], [жк], [жилищен адрес] сумата 1300 лв. (хиляда и триста лева) разноски по делото. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Мотиви

Решение № 7041 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5238/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по оспорване на Х. Ковачева, чрез процесуален представител, срещу Заповед № РД-15-253/26.03.2018 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение. Жалбоподателят твърди, че обжалвания акт е незаконосъобразен поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.. Излага съображения, че няма реално съкращаване на длъжността на Ковачева, тъй като трудовата функция за длъжността "държавен експерт", която е заемала при прекратяване на служебното правоотношение, продължава да се изпълнява и не е отпаднала като нормативно определена позиция, с пълно премахване на функциите, задачите и задълженията. Не е намален броят на служителите, които са ангажирани с изпълнението на тези задължения и общата численост на персонала в дирекцията не е намален, като няма данни за изменение на устройствения правилник на МЗХГ по отношение промяна в числеността на дирекция "Развитие на селските райони". Твърди, че действията на органа по назначаване не са съобразени с оптимизиране на състава поради икономически или други обективни причини, а са насочени към произволно упражняване на административните правомощия по освобождаване на служителите. Излага съображения, че при процесното съкращаване не е извършван подбор, при което е нарушен принципа на съразмерност по АПК. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Съображения излага в писмена защита. Претендира разноски. Ответникът - министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Подробни съображения излага в писмено становище. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема следното от фактическа страна: С оспорената Заповед № РД-15-253/26.03.2018 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на Х. Ковачева за длъжността "Държавен експерт", с ранг I-ви младши в министерство на земеделието, храните и горите /МЗХГ/, дирекция "Развитие на селските райони" отдел "Методология". Като основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, във вр. с утвърдено длъжностно разписание на МЗХГ в сила от 26.03.2018 г. От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, включително заключението на приетото по делото заключение на ВЛ Л. Райкова по назначената и изслушана съдебно-кадрова експертиза и след съпоставка и анализ на длъжностните разписания на МЗХ от 27.02.2018 г. и от 26.03.2018 г., се установява, че няма промяна в общата численост на персонала на дирекция "Развитие на селските райони", която е от 50 щатни бройки, като процесната дирекция по дл. разписание от 27.02.3018 г. се е състояла от 6 отдела, а именно: "Конкурентноспособност на земеделието" с 11 щатни бройки, от които 3 за "държавен експерт"; "Околна среда и климат" с 10 щатни бройки, от които 2 за "държавен експерт"; "Социално-икономическо развитие на селското стопанство" с 8 щатни бройки, от които 1 за "държавен експерт"; "Лидер" с 8 щатни бройки, от които 2 за "държавен експерт"; "Методология" с 6 щатни бройки, от които 1 за "държавен експерт"; "Техническа помощ" с 6 щатни бройки, от които 2 за "държавен експерт". След преструктурирането на дирекцията с дл. разписание от 26.03.2018 г. отделите са намалени на 5, а именно: "Частни мерки" с 14 щатни бройки, от които 2 за "държавен експерт"; "Публични мерки" с 11 щатни бройки, от които 2 за "държавен експерт"; "Компенсаторни мерки" с 7 щатни бройки, от които 1 за "държавен експерт"; "Водено от общностите местно развитие" с 9 щатни бройки, от които 3 за "държавен експерт" и отдел "Програмиране, планиране, наблюдение" с 8 щатни бройки, от които 2 за "държавен експерт". Според вещото лице по дл. разп. от 26.03.2018 г. отдел "Методология", в който е работила оспорващата, и отдел "Техническа помощ" са обединени и изменени в отдел "Програмиране", планиране и наблюдение", в състава на който нов отдел фигурира длъжността "държавен експерт" /2 щатни бройки/, заети от служителите М. Панков и С. Богданов, които са работили в закрития отдел "Техническа помощ". При съпоставяне на длъжностната характеристика на оспорващата от 28.07.2018 г. и длъжностната характеристика за длъжността "държавен експерт" от 13.04.2018 г. в новосъздадения отдел, експерта е направил извод, че основната им цел е еднаква- свързана с участие в дейностите по изготвянето и актуализирането на програмни продукти за развитието на селските райони за периода 2014-2020 г.; областите на дейност са еднакви; преките задължения са сходни, но има промяна в обхвата на действие; изискванията за заемане на длъжността са еднакви по НКПД и относно образование, професионална област и професионален опит. Същевременно в общият брой на незаети щатни бройки в структурните звена в дирекция "Развитие на селските райони" в дл. разп. от 27.02.2018 г. са 4 /нач. отдел-2 бр. и главен експерт-2 бр./, а в дл. разп. от 26.03.2018 г. незаетите щатни бройки са 8, от които 1 щ. бр. "държавен експерт" в отдел "Водено от общностите местно развитие", като в отдел "Програмиране", планиране и наблюдение" има една незаета щатна бройка за "главен експерт". Преназначените служители в дирекция "Развитие на селските райони" в периода 26.03.2018 г. - 26.06.2018 г. са общо двама, от които един от длъжност "главен експерт" в отдел "Водено от общностите местно развитие" на длъжност "държавен експерт" в същия отдел. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. В настоящото производство съгласно чл. 168 АПК съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като установи дали акта е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на закона. Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Органът по назначаването на държавните служители в министерството е съответния министър, съгласно чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията/ЗА/. В процесния случай оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 108 от ЗДСл вр. с чл. 42, ал. 5 от ЗА, в предвидената писмена форма. Настоящият състав не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед, които да са от категорията на съществените. По отношение спазването на материалния закон: Министърът земеделието, храните и горите като орган по назначаването е компетентен да утвърди длъжностно разписание и поименно разписание, които да съответстват на числеността на персонала, определена в 13, ал. 1 от Устройствения правилник на МЗХГ и на приложението към чл. 13, ал. 2 от същия. При упражняване на предоставените му правомощия за управление на администрацията ръководителят на съответната организационна структура има право да извършва промени и реорганизации за оптимизиране на дейността, но при упражняване на тези правомощия в условията на оперативна самостоятелност е длъжен да се съобразява с нормативно определената структура, числеността на персонала, с наличните свободни щатни бройки определени за съответните длъжности, както и с вида дейност за съответната длъжност, като система от функции, задължения и изисквания за нейното упражняване, съобразно утвърдените длъжностни характеристики. Понятието "длъжност в администрацията" е дефинирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията /приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г./, и се характеризира като нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Хипотезата на съкращаване на длъжност по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предполага, че по отношение на тази длъжност са налице следните кумулативни изисквания: 1. длъжността да не е налична като наименование, т. е. като нормативно определена позиция в длъжностното разписание на съответната администрация; 2. длъжността да не е налична като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Иначе казано - длъжността да е премахната като нормативно определена позиция и същевременно да е престанала да съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Дори функциите, задачите и задълженията, присъщи на тази длъжност да не са напълно премахнати, изменението им следва да е толкова значително, че новата им съвкупност и изисквания за осъществяване да налагат извод за наличие на качествено нова длъжност. В настоящия казус след извършените трансформации, длъжността "държавен експерт" в рамките на дирекцията е намалена с 1 щ. бр., като в рамките на новосъздадения отдел "Програмиране, планиране, наблюдение" са предвидени две щатни бройки за процесната длъжност, и двете заети чрез преназначаване на лица, работили преди това в закрития отдел "техническа помощ" на същата длъжност. Същевременно към момента на издаване на оспорената заповед е налице една незаета щатна бройка в дирекцията за длъжността "държавен експерт" в отдел "Водено от общностите местно развитие", и седем незаети щатни бройки в останалите отдели за длъжности "старши експерт"-2, "главен експерт"-3 и "началник отдел"-1. При тези факти съдът прави извод за липса на реално съкращаване на длъжността, тъй като въпреки че няма нормативно установено задължение за извършване на подбор /вкл. в КТ/, органа е следвало да преназначи Х. Ковачева на свободната щатна бройка за длъжност "държавен експерт", макар и в различен отдел, както това е сторено с други служители в рамките на дирекцията, защото тази свободна длъжност -"държавен експерт" по длъжностното разписание от 13.04.2018 г. в новосъздадения отдел "Водено от общностите местно развитие" /видно от представените по делото и утвърдени длъжностни характеристики, вкл. от доклада на заместник министъра на земеделието, храните и горите за одобрение предложена промяна в разпределението на функциите по отдели в дирекция "развитие на селските райони/, като система от функции, задължения и изисквания за тяхното осъществяване не предполага да е качествено нова, различна от изпълняваната от оспорващата длъжност по предходното щатно разписание. Предвид изложеното съдът приема, че оспорения акт е издаден в нарушение на материалния закон- при липса на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради което е налице основанието на чл. 146, т. 4 от АПК за неговата отмяната като незаконосъобразен. С оглед на претендираните от страните и доказани по делото направени разноски и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, следва да се присъди на Х. Ковачева сума общо в размер на 1300 лв., представляваща заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лв. и платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.03.2018 г. с адвокат П. Василев в размер на 1000 лв. Направеното възражение за прекомерност не следва да бъде уважено тъй като договорената сума за адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСЛ