Решение № 4825 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10582/2020 г.

Решение № 4825 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10582/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция Дунавска към Агенция "Митници", представляван от юрисконсулт В., против Решение № 76/30.07.2020 г., постановено по адм. д. № 301/2019 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е отменено по жалба на "Маракешгруп-84" ЕООД негово Решение с рег. № 32-318140/05.11.2019 г. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Излагат се подробни съображения за неправилност на изводите на съда, че решението на административния орган е постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Претендира съдебни разноски. Прави се алтернативно възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация "Маракешгруп-84" ЕООД, чрез упълномощения адв. П. Т., оспорва основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред АС - Търговище решение митническият орган е отказал да приеме декларираната митническа стойност на стока 8/8 по митническа декларация (МД) № 19 BG004011002650 R7/30.04.2019 г.; определил е митническата стойност на внасяната от "Маракешгруп-84" ЕООД стока по митническата декларация – "Чорапи от памук – 1200 дузини х 12 чифта = 14400 бр. чифта" с код по ТАРИК 6115 95 00 00 в размер 0, 48 лева за чифт или общо – 6 171, 43 лв.; дружеството е задължено да заплати данък добавена стойност в размер на 1 240, 45 лв.; за погасяване на задължението е разпоредено МБ-Търговище да използва сумата от 1 070 лева, внесена от дружеството с платежно нареждане от 08.05.2019 г. на ПИБ гр. Търговище, като същата се вземе под отчет. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. Съдът е установил, че "Маракешгруп-84" ЕООД, в качеството си на получател на стоката, декларира с митническа декларация № 19 BG004011002650 R7/30.04.2019 г. за режим "допускане за свободно обращение" пред ТД Дунавска, Митническо бюро Търговище, несъюзни стоки, описани в клетка 31 на МД – стока 8/8 "Чорапи от памук – 1200 дузини х 12 чифта = 14400 бр. чифта" с код по ТАРИК 6115 95 00 00, държава на произход Турция, митническа стойност 3595, 76 лв. Поради възникнали съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума е извършена проверка в митническата информационна система МИСЗА за установяване на стойности на идентични и сходни стоки, с цел събиране на доказателства и определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, пар. 2, б. а) и б) от МКС. В резултат на проверката органът е приел, че не са установени стойности на стоки със сходни характеристики. От страна на дружеството-вносител са представени фактури № 2017000448/19.06.2019 г., № 2017000449/20.06.2019 г., № 2017000422/27.05.2019 г., снимки от сайта на фирмата за онлайн търговия и писмо от доставчика на стоките. Представените доказателства не са кредитирани, тъй като органът е приел, че не може да се направи извод, че продажбите касаят същата стока. Изключена е възможността да се определи митническата стойност по методите на чл. 70, чл. 74, § 2, б. "а" и "б" МКС и е избран методът по чл. 74, § 3 от Кодекса като се използват налични данни на митническата територия на Съюза. Ползвана е информация от търговски обекти на едро и дребно, както и специализирани магазини за електронна търговия. След приспадане на ДДС и стандартна търговска надценка, е приета митническа стойност на внасяната стока 0, 48 лв. на чифт. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. В мотивите на съдебния акт е повторен извършения от митническия орган анализ на предоставената при поискването по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение информация, но съдът е достигнал до различни изводи. Съдът е обсъдил наведените от митническия орган основания за съмненията му в действителността на договорната стойност. В хода на съдебното дирене е прието заключение на ССЕ, както и са представени счетоводни документи от дружеството. Отмяната на оспорения административен акт е обоснована със заключение за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, свързано с начина на мотивиране на акта, който не съответства на нормата на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на тълкуването, дадено в решение на СЕС от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/16. Направил е извод за неустановеност на основанията по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за прилагане на вторичния метод за определяне на МС по чл. 74, § 3 от МК въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. Решение е правилно. В касационната жалба се правят основно оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е отчел всички събрани по делото доказателства, които по безспорен начин установяват извършено нарушение при извършения внос от дружеството, изразяващо се в деклариране на занижена пазарна стойност, което е довело до извършване на последваща проверка и издаване на оспорения митнически акт. Твърди се още, че установената фактическа обстановка по делото налага извод, че са изчерпани възможностите за определяне на митническа стойност на стоките по правилата на чл. 70 от Митнически кодекс на общността и по тази причина е използвана последната възможност за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3, на база на която е определен размерът на допълнителните задължения за мито и ДДС. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е определена от първоинстанционния съд. От страна на "Маракешгруп-84" ЕООД е подадена митническа декларация за извършен внос под режим "допускане на свободно обращение" с № 19 BG004011002650 R7/30.04.2019 г. пред ТД Дунавска, Митническо бюро Търговище, на несъюзни стоки, описани в клетка 31 на МД – стока 8/8 "Чорапи от памук – 1200 дузини х 12 чифта = 14400 бр. чифта" с код по ТАРИК 6115 95 00 00, държава на произход Турция, митническа стойност 3595, 76 лв. У митническия орган е възникнало съмнение относно декларираната договорна стойност на стоката, представляваща общата платена или подлежаща на плащане цена, посочена в чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., което е довело до извършване на последваща проверка и издаване на процесното митническо решение. По изложените мотиви първоинстанционният съд е приел, че въпросният акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Настоящата инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд и го намира за обоснован на фактите и обстоятелствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. На основание на тълкуване на разпоредби от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. решаващият съд е обосновал изводите си относно механизма, по който следва да бъде издаден акт от вида на процесния, в това число какви факти и обстоятелства следва да бъдат установени и по какъв начин следва да бъде определена стойността на внесените стоки. Направените оплаквания в касационната жалба по същество съставляват възпроизвеждане на решението на директора на ТД Дунавска относно изчерпване на способите за определяне на пазарната стойност и пристъпване към определяне на същата по реда на чл. 74, § 3 от регламента. Правилно е акцентирано от административния съд, че тълкуването на нормата на чл. 74 Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. обуславя извод, че определянето на цената на внесената стока по реда на § 3 като краен метод предполага изчерпване на методите по § 2. Първоинстанционният съд правилно е посочил също, че в оспорения митнически акт липсва обосновка на обстоятелството какво точно е породило "основателното съмнение" на митническия орган относно декларираната договорна стойност, за да се изключи методът по чл. 70 като основание за определяне на митническите задължения. Обоснован е и решаващият извод на административния съд, че липсват мотиви в митническия акт да е спазена поредността на приложимите вторични методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МКС вр. чл. 141 от Регламента за изпълнение. Съгласно чл. 141, § 1, ал. 2 от Регламента за изпълнение, когато не може да се установи продажба на идентични или сходни стоки, на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Едва след изчерпването на тази поредност митническият орган може да премине към прилагане на чл. 74, § 3 от МКС. Съгласно чл. 74, § 1 от МКС, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. На основание § 3 на същата разпоредба на Кодекса, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а/ Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б/ член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в/ настоящата глава. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - Търговище не страда от пороците, изложени в жалбата на директора на Териториална дирекция Дунавска при Агенция "Митници" и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 780 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита. Направеното възражение на процесуалния представител на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение настоящата инстанция намира за неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,