Решение № 9144 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4461/2012 г.

Решение № 9144 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4461/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Районна здравно осигурителна каса (РЗОК) - Видин, чрез процесуален представител против решение № 31 от 17.02.2012 г. постановено по адм. дело № 329/2011 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата на РЗОК - Видин срещу решение № 147 от 08.12.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУ "СО") - Видин и потвърденото с него разпореждане № 434 от 18.11.2010 г. на ръководителя на контрола по приходите по ДОО в ТП на НОИ издадени въз основа на ревизионен акт за начет, вх. № 33-01-8/08.11.2010 г., на финансов ревизор за сумата от 524,06 лева, от която 334,71 лева главница - причинени щети на държавното обществено осигуряване от неправилно изплатени обезщетения за отглеждане на малко дете и 189,35 лева лихви. Искането в касационната жалба е за отмяна на оспорения съдебен акт като неправилен, а сочените пороци са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК (нарушение на материалния закон и необоснованост). Претендира се отмяна на решението на Административен съд - Видин. Ответникът по касация - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Видин не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а решението на административния съд е законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е правилно и не страда от пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел за установено, че при извършена финансова ревизия на касационният жалбоподател, се е установило че РЗОК - Видин, в качеството си на осигурител, за сметка на ДОО неправилно е изплатил парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2 години на лицето Стефка Георгиева Иванова. Последната е била в трудови правоотношения с РЗОК - Видин и е било надлежно разрешено ползване на отпуск за отглеждане на малко дете. Установено е също, че за процесния период от време 14.04.2008 г. - 29.05.2008 г., детето на Стефка Георгиева Димитрова е било настанено в детска ясла в ОДЗ № 16 "Русалка" гр. Видин. Въпреки това, РЗОК - Видин, като осигурител на майката е теглил за този период от време суми от ДОО за изплащане на обезщетения на майката по реда на чл. 53 от КСО. При така установените факти по делото не е било изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 от КСО, за да може Стефка Георгиева Димитрова да получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете, и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган, РЗОК - Видин, като осигурител да възстанови полученото обезщетение за този период ведно със законната лихва. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето от КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. В тази връзка не могат да бъдат споделени наведените в касационната жалба основания за отмяна на процесното решение, че в случая не е било налице настаняването на детето в детско заведение както и твърденията, че част от процесния период детето не е посещавало това детско заведение. В тази връзка касационният жалбоподател се позовава на тълкуването на понятието "настанено в детско заведение" дадено с указание - писмо изх. № 91-01-190 от 08.07.2010 г. на главния директор на дирекция "Осигурявания и краткосрочни плащания" при НОИ. Тези доводи са били правени и пред инстанцията по същество и са получили убедителен отрицателен отговор в мотивите на проверяваното решение. Освен това, доколко и за какъв период от време детето е посещавало детска ясла в ОДЗ № 16 "Русалка" гр. Видин, е въпрос, ирелевантен досежно преценката дали то е било настанено (по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО) в детското заведение. За наличието на качеството "настанено в детско заведение" от основно значение е дали детето е било прието през процесния период и не е изписано от съответното детско заведение. След като в хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено от приобщената по надлежния ред към доказателствения материал по делото административна преписка, че дъщерята на Стефка Георгиева Димитрова е бил приета и не е била отписана през процесния период от детската ясла в ОДЗ № 16 "Русалка" гр. Видин, то в съответствие с приложимия материален закон решаващият състав на Административен съд - Видин е приел, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. Когато детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, независимо колко редовно се посещава заведението. Що се касае до дадените указания в писмо изх. № 91-01-190 от 08.07.2010 г. на главния директор на дирекция "Осигурявания и краткосрочни плащания" при НОИ, на които се позовава касационният жалбоподател, то същите нямат характера на нормативен акт и не са задължителни за съда, относно тълкуването и прилагането на закона. Неоснователни са и доводите, че преди изменението на КСО, извършено с ДВ, брой 100 от 21.12.2010 г., в сила от 01.01.2011 г., детските ясли не са били включени като част от детските заведения. Това възражение е получило подробен и аргументиран отговор в решението на административния съд. Внесеното уточнение в разпоредбата извършено през 2011 г. с добавянето на текста "включително и детските ясли" е в унисон с предшестващата го константна съдебна практика и конкретизира, а не променя смисъла на текста на чл. 53, ал. 4 от КСО. Визираната законодателна промяна в тази норма я уточнява в смисъла, в който винаги е била логически тълкувана от Върховния административен съд, а не обуславя извод, че до допълването й приемането на дете в детска ясла не е аналогично с настаняване в детско заведение, защото в противен случай би означавало да се приеме абсурдната теза, че детската ясла не е вид детско заведение. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната инстанция следва да остави в сила оспореният съдебен акт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение