Решение № 8179 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15437/2009 г.

Решение № 8179 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15437/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Софийска област срещу решение № 590/07.10.2009 г., постановено от Административен съд София област по адм. д. № 475/2009 г. Ответникът по жалбата - Общински съвет Самоков не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Счита за неоснователни доводите на касатора за нарушение на материалния закон - чл. 34, ал. 4 от ЗОС, тъй като разпоредителните действия по същия се извършват само с имоти, актовете за които са вписани по съответния ред в службата по вписванията. За четири от процесните имоти били съставени АОС, които са вписани в службата по вписване преди вземане на решението на общинския съвет и по отношение тях не била нарушена цитираната разпоредба. Що се касае до твърдението за нарушение на чл. 153, ал. 3 от ППЗДС, същото не било наведено в първата инстанция и след като за първи път се поставя в касационната, било недопустимо. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е допустима процесуално. По същество, по наведените касационни доводи Върховния административен съд установи следното: Областният управител на София област е оспорил пред Административен съд София област със своя заповед № ОА-183 от 27.05.2009 г. решение № 836,по протокол № 21 от от 30.04.2009 г. на Общински съвет Самоков, с което е взето решение да се проведе публичен търг за продажба на общински нежилищни имоти, тъй като е в нарушение на чл. 34, ал. 4 от ЗОС. Административният съд е отменил решението на общинския съвет в частта му само за поземлен имот с идентификатор № 65231.903.204, актуван с АЧОС № № 1243/23.04.2001 г., тъй като същият не бил вписан по надлежния ред в съответната служба по вписванията към датата на вземане на решението. Установено било, че вписването е извършено след образуване на съдебното производство по оспорване на решението. Независимо, че от жалбата не ставало ясно дали се оспорва решението и в останалата част, спрямо другите четири поземлени имота, съдът е извършил проверка на данните по тях и е установил, че съставените актове за общинска собственост са били вписани в службата за вписване преди вземане на решението, поради което спрямо тях заповедта на областния управител като жалба за оспорване на решението е отхвърлена като неоснователна. Постановено е и присъждане на разноски в полза на общинския съвет в размер на 200 лв., което е също предмет на обжалване в частната жалба. Касационната, както и първоначалната жалба са недостатъчно ясни относно това коя част от решенията се обжалва, Не е изрично конкретизиран предмета на жалбата както в първоначалното, така и в касационното производство. Независимо от това административният съд се е произнесъл по законосъобразността на цялото решение на общинския съвет, но го е отменил частично, само за един от всичките 5 поземлени имоти, за които е решено да се продават, след като е установил, че за него не е извършено съответното вписване на съставения акт за общинска собственост. В касационната жалба не се поддържа искане за отмяна на решението в отхвърлителната част, касаеща останалите четири имоти. Като порок на решението в частта за единия имот се сочи допълнително съображение - несъобразяването на съда с разпоредбата на чл. 156, ал. 3 от ППЗДС, който също бил нарушен по отношение имот с АЧОС № № 1243/23.04.2001 г. Върховният административен съд преценявайки съдържанието на касационната жалба приема, че не се обжалва решението в отхвърлителната му част, спрямо останалите четири поземлени имота, за които е установено надлежно вписване в службата по вписване, поради което и не дължи произнасяне в тази част. Неспазването на чл. 156, ал. 3 от АПК, довод касаещ имота, за който е отменено решението е без значение. От една страна същият е в подкрепа на постановения положителен резултат, който не се променя. От друга не е правен в първата инстанция, а се навежда за първи път в касацията, което е недопустимо. По тези съображения касационната жалба е неоснователна в тази и част. По отношение разноските касационната жалба също е неоснователна. В случая е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, както е приел и административния съд, тъй като общинският съвет се е представлявал от адвокат, за което са налице безспорни данни, на когото е било заплатено възнаграждение, съставляващо реални разходи за общинския съвет, които следва да бъдат компенсирани, което е и направено, като е осъден областния управител да заплати на общинския съвет сумата от 200 лв. В тази част решението е обосновано и законосъобразно и също следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение