Решение № 4675 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1522/2016 г.
ВАСV отделение13.04.2017 г.докладчик т Марина Михайлова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7880/14.12.2015 г., постановено по адм. дело № 9314/2015 г. на Административен съд С. - град. ОСЪЖДА Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР да заплати на Н. Й. Н. от град С. направените разноски по делото в размер на 800 /осемстотин/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4675 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1522/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР против решение № 7880/14.12.2015 г., постановено по адм. дело № 9314/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 5785з-2138/1.09.2015 г. на директора на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - Н. Й. Н., чрез процесуалния си представител адв. Сълова, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразна заповед № 5785з-2138/1.09.2015 г. на директора на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 197, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ЗМВР на Н. Й. Н. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. За да отмени процесната заповед съдът е приел, че същата е издадена при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и в нарушение на материалния закон, тъй като Н. не е извършил вмененото му нарушение, че за времето от 9.12.2014 г. до 20.04.2015 г. в гр. С., като изпълняващ длъжността началник на група в група "Столове и бюфети" на сектор "Обществено хранене" към отдел "Управление на собствеността, социални дейности и строителство" - при ДУССД - МВР е нарушил изискванията на длъжностните права и задължения, отразени в специфична длъжностна характеристика рег. № ЧР-11677/17.12.2010 г., утвърдена със заповед рег. № ЛС - 895/17.12.2010 г. на директора на ДУССД - МВР, в частта да организира, ръководи и контролира цялостната работа на групата като се основава на нормативната уредба, вследствие на което С. С. С., назначена на длъжност "експерт" в група "Столове и бюфети" на сектор "Обществено хранене" към отдел "Управление на собствеността, социални дейности и строителство" при ДУССД - МВР фактически не е изпълнявала длъжностни задължения за длъжността "експерт", отразени в специфична длъжностна характеристика рег. № ЧР - 11739/17.12.2010 г., утвърдена със заповед рег. № ЛС-895/17.12.2010 г. на директора на ДУССД - МВР, а фактически е изпълнявала длъжностните задължения на длъжността "управител, стол" в стол № 10 - ДУССД - МВР в група "Столове и бюфети" на сектор "Обществено хранене" към отдел "Управление на собствеността, социални дейности и строителство" при ДУССД - МВР, отразени в специфична длъжностна характеристика рег. № ЧР - 11721/17.12.2010 г., утвърдена със заповед рег. № ЛС-895/17.12.2010 г. на директора на ДУССД - МВР, без да са изпълнени изискванията на чл. 119 от КТ ("Трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласия между страните за определено или неопределено време"), довело до нарушение на разпоредбата на чл. 124 от КТ ("По трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа."); установена е липса на продукти на стойност 169, 39 лв. без ДДС при извършена инвентаризация на материални активи, назначена със заповед рег. № 5785з-415/24.03.2015 г. на директора на ДУССД в стол № 10 на ДУССД - МВР с МОЛ С. С.; в посочения период С. С. С. е получавала заплата за длъжността, на която е назначена - "експерт" в група "Столове и бюфети" на сектор "Обществено хранене" към отдел "Управление на собствеността, социални дейности и строителство" при ДУССД - МВР, а не заплата за фактически изпълняваната от нея длъжност "управител, стол". Размерът на заплатата за длъжността "експерт" в група "Столове и бюфети" на сектор "Обществено хранене" към отдел "Управление на собствеността, социални дейности и строителство" при ДУССД, е по-висок от размера на заплатата за длъжност "управител, стол" в група "Столове и бюфети" на сектор "Обществено хранене" към отдел "Управление на собствеността, социални дейности и строителство" при ДУССД, като нарушението е преустановено вследствие констатациите в справка рег. № 5785р-7212/20.04.2015 г. от извършена проверка, назначена със заповед рег. № 55785з-400/21.03.2015 г. на директора на ДУССД - МВР, а не вследствие предприетите действия от страна на Н. Й. Н.. По делото не са установени нарушения от страна на Недев, като съдът е приел, че на служителя не може да се търси отговорност за виновно неизпълнението на вменените му задължения, като началник на група, като от доказателствата по делото се установява, че към датата когато С. е започнала да изпълнява фактически задълженията на управител стол - 17.09.2012 г., Н. Н. все още не е бил назначен на длъжността началник група и същият е заварил служителя да изпълнява задълженията си на управител стол, като няма данни за това, че началник група Н. Н. е бил запознат с длъжността, която е следвало да изпълнява С. и съответно за коя длъжност и в какъв размер е получаваната от нея заплата и по този начин да се установи конкретно виновно поведение, като действие или бездействие. Решението е правилно като краен резултат, но не по всички изложени в него мотиви. Съдът е изяснил спора по същество като е събрал всички относими към него доказателства. Настоящият състав намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на предвидените в чл. 195 от ЗМВР преклузивни срокове. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В нормата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР е регламентирано, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а съгласно ал. 2 - дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай е спазен преклузивният двумесечен срок от откриване на нарушението, което следва да се счита за открито към момента на запознаване на дисциплинарно-наказващия орган с всички събрани доказателства към административната преписка. Това е станало на 29.06.2015 г., когато е изготвена справка УРИ 5785р-11352/30.06.2015 г. и изпратена до ВПД директор на ДУССД - МВР, а заповедта е издадена на 1.09.2015 г., като са ангажирани доказателства за ползван от служителя отпуск в размер на 20 работни дни от 13.07.2015 г. до 7.08.2015 г. през периода до налагане на дисциплинарното наказание, съответно за спиране на срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, поради което следва да се приеме, че срокът от откриване на нарушението е спазен. В случая заповедта за наложено дисциплинарно наказание е издадена в двумесечен срок от представянето на резултатите от проведеното дисциплинарно производство и едногодишния срок от извършване на нарушението. Не може да бъде споделено становището на административния съд, че срокът за налагане на наказанието по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР е започнал да тече от деня на поставяне на резолюция на 21.04.2015 г. от ВПД директора на ДУССД - МВР върху изготвена справка рег. № 5785р-7212 от 20.04.2015 г. относно извършване на проверка назначена със заповед рег. № 5785з-400/21.03.2015 г. на ВПД директор на дирекция "УССД" - МВР за изясняване на фактическата обстановка във връзка с постъпил сигнал рег. № 812100-8403/27.02.2015 г., чрез интернет сайта на дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР, тъй като дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, обосновано с представените към административната преписка писмени доказателства. Правилно първоинстанционният съд е приел, че дисциплинарната отговорност на Н. Н. е ангажирана в противоречие с материалния закон, поради което е и отменил заповедта. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е наказан в качеството си на началник на група в група "Столове и бюфети" на сектор "Обществено хранене" към отдел "Управление на собствеността, социални дейности и строителство" - МВР и макар да е задължен да осъществява вменените му длъжностни права и задължения, отразени в специфична длъжностна характеристика рег. № ЧР-11677/17.12.2010 г., утвърдена със заповед рег. № ЛС - 895/17.12.2010 г. на директора на ДУССД - МВР, да организира, ръководи и контролира цялостната работа на групата като се основава на нормативната уредба, то същият не следва да отговаря за извършените действията по възлагане на С. С. да изпълнява задължения на управител стол от изпълняващия длъжността началник на сектор към датата - 17.09.2012 г., преди Н. да е бил назначен на длъжността началник на група в група "Столове и бюфети" на сектор "Обществено хранене" към отдел "Управление на собствеността, социални дейности и строителство" при ДУССД - МВР, което е станало със заповед № ЛС-11539/17.10.2012 г. на министъра на вътрешните работи и същият е встъпил в длъжност от 6.11.2012 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че за да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на Недев по цитираната длъжностна характеристика, същият е следвало да бъде надлежно запознат с акта за встъпване в длъжност на С. С. С. назначена на длъжността "експерт" в група "Столове и бюфети" на сектор "Обществено хранене" към отдел "Управление на собствеността, социални дейности и строителство" при ДУССД - МВР. Касае се за акт, който докато не бъде сведен до знанието на служителя, не може да ангажира дисциплинарната му отговорност. По делото липсват и доказателства за свеждане до знанието на Н., в качеството му на началник на група в група "Столове и бюфети" на сектор "Обществено хранене" към отдел "Управление на собствеността, социални дейности и строителство" при ДУССД - МВР за получавания от С. размер на брутното трудовото възнаграждение за длъжността "експерт" в група "Столове и бюфети" на сектор "Обществено хранене" към отдел "Управление на собствеността, социални дейности и строителство" при ДУССД - МВР, тъй като ведомостите за заплати и бюджетните платежни нареждания са с положен подпис на началника на сектор "Обществено хранене", с изключение на платежни нареждания за превод на заплати през месец февруари 2014 г., които са подписани от лицето С. С.. Тези фактори според настоящия състав са обективни и не зависят от активността на наказания служител. По изложените съображения, като е отменил по жалбата на Н. оспорената заповед, макар и с други мотиви, АССГ е постановил правилно решение като краен резултат, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното от процесуалния представител на ответника искане и доказателствата за действително направени разноски пред двете съдебни инстанции, Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР следва да бъде осъдена да заплати на Н. Й. Н. сумата от 800 (осемстотин) лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение