Решение № 76 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5825/2007 г.

Решение № 76 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5825/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн. Д.в. бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Образувано е по касационна жалба на Ж. Г. Д. от гр. С. чрез процесуалния му представител адв. Т срещу решение от 05.07.2007 г., постановено по гр. д. № 920/2006 г. на Бургаския окръжен съд. В касационната жалба се прави оплакване, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 218б, б. "в" ГПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което исковата му претенция да бъде уважена изцяло като се прогласи нищожността на процесните нотариални сделки за дарение като противоречащи на императивната разпоредба на чл. 38, ал. 1ЗЗД, да бъде признат за собственик на 1/9 ид. част от недвижимите имоти, предмет на сделките и на осн. чл. 431, ал. 2 ГПК да се отменят нотариалните актове, с които същите са изповядани. Претендира и присъждане на направените в производството разноски. Ответницата по касационната жалба К. Г. Д. от гр. С., оспорва същата, по съображения, изложени в писмено становище по делото. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира направените в производството пред касационната инстанция разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), от страна, която има право и интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: С решение № от 05.07.2007 г. по гр. д. № 920/2006 г. на Бургаския окръжен съд е оставено в сила решение № 599/20.06.2006 г. по гр. д. № 3174/2004 г. на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени предявените обективно съединени искове от Ж. Г. Д. от гр. С. срещу К. Г. Д., с които претендира да бъде установено по отношение на ответната страна, че сключените договори за дарение, обективирани в нотариален акт № 108 от 05.12.2003 г., том VI, рег. № 7* нот. дело № 741/2003 г. по описа на Нотариус с район на действие - Бургаския районен съд, нотариален акт № 109 от 05.12.2003 г., том VI, рег. № 7* нот. дело № 742/2003 г., с район на действие - Бургаския районен съд, нотариален акт № 110 от 05.12.2003 г., том VI, рег. № 7* нот. дело № 743/2003 г. по описа на Нотариус с район на действие Бургаския районен съд, нотариален акт № 111 от 05.12.2003 г., том VI, рег. № 7* нот. дело № 744/2003 г. по описа на Нотариус с район на действие Бургаския районен съд, са нищожни, както и исковете, с които Ж. Г. Д. претендира да бъде установено по отношение на К. Г. Д., че собственик на 1/9 ид. част от недвижимите имоти, описани в нотариалните актове, която част е била предмет на сделките за дарение по цитираните нотариални актове, както и искането му по чл. 431, ал. 2 ГПК за отмяна на цитираните нотариални актове. Ж. Г. Д. е осъден да заплати разноски в размер на 50 лв.и държавна такса по сметка на Бургаския окръжен съд в размер на 30 лв. За да обоснове исковете си за нищожност на сключените договори за дарение, касаторът ищец е твърдял в исковата молба, че сделките са били извършени от адв. Л негова племенница, която е била упълномощена от него с нот. заверено пълномощно № 259/19.02.2003 г., в което подробно и изчерпателно са описани всички права, с които я упълномощава и в това пълномощно липсва изразено от негова страна съгласие упълномощената да договаря сама със себе си или с друго лице, което представлява. Доколкото при сключване на сделките адв. Л е действала и като пълномощник на ответницата К. Г. Д. - негова сестра, счита, че сделките са сключени в нарушение на чл. 38 ЗЗД и на това основание са недействителни. Доколкото сделките са нищожни / недействителни/, същите не са породили прехвърлително действие, поради което той се явява собственик на дарените по 1/9 ид. част от имотите, посочени в нотариалните актове. Въз основа на данните по делото Бургаския окръжен съд е приел, че процесните нотариални актове обективират твърдяните в исковата молба дарения на по 1/9 ид. част от неурегулирани поземлени имоти, съсобственост на касатора - ищец, извършени в полза на неговата сестра и ответник в процеса К. Г. Д., като и двете страни по сделките са били представлявани пред нотариуса от адв. Л. За извършване на сделките са били представени нотариално заверени пълномощни съответно с рег. № 259/19.02.2003, произхождащо от касатора ищец и рег. № 2068/21, произхождащо от ответницата. Въззивният съд е констатирал, че с представеното нотариално заверено пълномощно № 259/19.02.2003 г. /19.02.2003 г., касаторът Ж. Д. е упълномощил Л. Р. да извършва от негово име и за негова сметка в качеството му на съсобственик на описаните в пълномощното недвижими имоти всички възможни правни и фактически действия и сделки на управление и разпореждане/ продажба, замяна делба, учредяване право на строеж, дарение и др. без ограничение, безвъзмездно или възмездно, на цена, на лица и при условия, каквито намери за необходимо/ с притежаваната от него ид. част, като описаните в пълномощното имоти, съвпадат с тези, които са били предмет на процесните сделки. С оглед на този текст на пълномощното, представено при изповядване на сделките, въззивният съд правилно е приел, че същото дава право на упълномощеното лице да договаря само със себе си или с друго лице, което също представлява, както в настоящия случай. Следва да бъдат споделени съображенията на Бургаския окръжен съд, че разпоредбата на чл. 38 ЗЗД не съдържа изискване за изрично упълномощаване в този смисъл. Въззивната инстанция правилно е приела, че дори да се приеме обратното, с оглед разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, съществува правна възможност извършеното прехвърляне, да бъде потвърдено. Такова потвърждаване е извършено с последващо издаденото пълномощно рег. № 2* от 04.12.2003 г. и нотариално заверена декларация с рег. № 348/20.01.2004 г. Доколкото ищецът касатор е оспорил подписа си поставен под двата документа - съответно като упълномощител и декларатор, по делото са били изслушани една единична и две тройни експертизи, като всичките са дали заключение, че положения подпис под тези документи е на касаторът Ж. Д. С оглед на това съдът правилно е приел, че оспорването не е проведено и двата документа са автентични. Неоснователни са доводите на касатора, че недействителността на нищожните сделки е винаги начална и такива сделки не могат да бъдат заздравени. В хипотезата на сключване на сделка без представителна власт е налице висяща недействителност, която може да бъде преодоляна, ако сделката бъда потвърдена. С оглед на това, правилен изводът на въззивния съд, че дори да се приеме, че сделките са сключени без правомощието Л. Р. да договаря с друго лице, което представлява, в последствие същите са били потвърдени. Като такива те са действителни, породили са прехвърлителен ефект и ищецът касатор не е собственик на прехвърлените 1/9 ид. част от процесните имоти. В резултат на това, предявените от него обективно съединени искове за нищожност на сделките и обусловените от тях установителни искове за собственост на 1/9 ид. части от имотите, предмет на извършените дарения, са неоснователни и въззивният съд правилно ги е отхвърлил. Правилно е отхвърлено и искането за отмяна на нотариалните актове, което се явява последица само на успешно проведения установителен иск за собственост като същевременно тази последица не може да бъде приложена по отношение на процесните нотариални актове, доколкото същите нямат установителен характер. Обжалваното решение, е постановено в съответствие с материалния закон, и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, касаторът Ж. Г. Д. следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация К. Г. Д. разноски в размер на 500 лв. адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 3-то гражданско отделение