Решение № 10854 от 17.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11499/2012 г.
ВАСVIII отделение17.07.2013 г.докладчик т Цветанка Табанджова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1943 от 19.07.2012 г. по адм. д. № 3128/2011 г. по описа на Административен съд Варна в частта, в която по жалба на "Ел Стил" ЕООД, гр. Варна, ул. "Константин Доганов № 19, е отменен ревизионен акт № 1101125/25.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта потвърден с решение № 484/16.08.2011 г. на Дирекция "ОУИ" - Варна, относно отказ за право на данъчен кредит в размер на 2000 лв. по фактура № 598/10.12.2007 г., издадена от "Титул 2000" ЕООД, както и относно определен корпоративен данък за 2007 г. като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалба "Ел Стил" ЕООД, гр. Варна, ул. "Константин Доганов № 19, ревизионен акт с № 1101125/25.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта потвърден с решение № 484/16.08.2011 г. на Дирекция "ОУИ" - Варна, относно отказ за право на данъчен кредит в размер на 2000 лв. по фактура № 598/10.12.2007 г., издадена от "Титул 2000" ЕООД, както и относно определен корпоративен данък за 2007 г. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10854 от 17.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11499/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба против решение № 1943 от 19.07.2012 г. по адм. д. № 3128/2011 г. по описа на Административен съд Варна. Касаторът - "Ел Стил" ЕООД, гр. Варна, ул. "Константин Доганов № 19, оспорва съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 1101125/25.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта потвърден с Решение № 484/16.08.2011 г. на Дирекция "ОУИ" - Варна, с която са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. м. 08 и 12.2007 г. и м. 10.2008 г., както и корпоративен данък за 2007 г. Твърди, че решението в е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на съдебното решение в тази част и постановяване на ново решение по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна (ДД "ОДОП") при Централно управление на Национала агенция по приходите (ЦУ на НАП), изразява становище за неоснователността й и счита, че решението следва да бъде оставено в сила в тази част Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалби в подробно становище. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба като подадени в срок от надлежна страна за процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С РА, предмет на контрол пред административния съд, органът по приходите е констатирал, че за данъчни периоди м. м. 08 и 12.2007 и м. 10.2008 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по следните фактури: фактура № 313/23.08.2007 г. с предмет на доставката - ГВ ламарина, винкели, профили с ДДС 3511.58 лв., издадена от "Надин груп 2000" ЕООД; фактура № 598/10.12.2007 г. с предмет на доставката - СМР по договор и протокол с ДДС 2000 лв., издадена от "Титул 2000" ЕООД; фактури № № 133/03.12.2007 г. 107/13.12.2007 г., 110/18.12.2007 г. и 612/27.10.2008 г. с предмет на доставките - тухли единички общо 66560 броя и общ размер ДДС 5161.46 лв., издадени от "Строймат Империал" ЕООД. Въз основа на горните констатации ревизиращите органи, на основание чл. 78, връзка чл. 26, т. 2 от ЗКПО са извършили преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2007 г. със стойността по фактура № 598/10.12.2007 г., издадена от "Титул 2000" ЕООД в размер на 10 000 лв. и в резултат на това е определен за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 1000 лв. и лихви за забава в размер на 386.57 лв. Относно фактурите с предмет доставка на стоки - ГВ ламарина, винкели, профили и тухли единички, АС, след като е обсъдил събраните доказателства е сигнал до заключението, че не е установено осъществяването на спорните доставки. Относно доставчика Надин груп 2000" ЕООД като доказателства за реалност на доставката са представени: СД по ЗДДС, дневник за продажби и протокол за приемане на дневници по ЗДДС за м. 08.2007 г., хронологични и аналитични регистри на сметка 4532, 702 и за клиент за м. 08.2007 г., касова книга, оборотна ведомост и ведомости за заплати на м. 08.2007 г. и др, като доказателство за последващата реализация на стоките по процесната доставка е представен договор от 30.04.2007 г., между "Ел стил" ЕООД, като възложител и "Елта" ООД като изпълнител за изработка на ел. табла, разпределителни шкафове; тип ШК; метални стойки: КТП и др. с материали на възложителя. Относно доставчика "Строймат Империал" ЕООД като доказателство за реалност на доставките на тухли са представени: фактури от предходни доставчици, поръчки за полаган на ел. кабели и актове обр. 19 по позиции СРМ и фактури, които са свързани с последващата реализация на тухлите от ревизираното лице, свързана с извършваната от него дейност като част от консорциума "Елемон". По данни от обяснението на доставчика, дадено пред ревизионния орган, транспортът е бил организиран по следния начин - при заявка стоката се кара от техните доставчици в склада или директно франко обект на клиент. Дружеството разполага с транспортни средства, а стоките предмет на продажбата са доставяни от "Матерснаб 2000" ЕООД. Зключението на назначената в съдебното производство СТЕ също е свързано с последващата реализация на стоките, предмет на процесните доставки. От посещението на място вещото лице не може да заключи, колко тухли са използвани, тъй като извършваните от "Ел стил" ЕООД СМР са от типа - скрити работи. Заключенията му са въз основа на представените количествено стойностни сметки и актове обр. 19 на изградените обекти. От второто заключение е видно, че не е било вложено цялото количество закупени тухли от жалбоподателя с процесните фактури т. е. не се доказва по безспорен начин тяхното последващо използване. От заключението на ССЕ процесните фактури са отразени в счетоводството на касатора, а във връзка с процесните фактури са сключени и изпълнени 17 поръчки. При тези доказателства първоинстанционният съд е приел, че не е установено по безспорен начин, кога и как е предадена стоката по процесните фактури, съответно получена от жалбоподателя и индивидуализирана, поради което е приел, че е налице липса на доставка на стоките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В тази част постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка относно доставките на стоки, съдът правилно е приел, че от приетите по делото доказателства не е установен фактът на реалното извършване на процесните доставки на посочените стоки. Липсват каквито и да било доказателства относно транспорта на стоките, като товарителници, пътни листи, фактури за гориво, както и за стопанисвана складова или търговска база, за лицата натоварили стоката, които да удостоверят превоз на стоки, а не са представени и стокови разписки или други документи, които да удостоверяват предаването на стоките от доставчиците на жалбоподателя. Не може да се възприемат като пряко доказателство за получаване на стоките и доказателствата относно факта, че получените стоки са използвани в дейността на дружеството. Предмет на въпросните фактури са родово определени вещи - ГВ ламарина, винкели, профили и тухли. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Тъй като няма представени писмени договори между страните, от които да следва друго, собствеността следва да се прехвърля с предаването им. След като не са ангажирани доказателства за предаването на вещите - не може да се заключи и че доставките са реално осъществени. Предвид количествата и вида на процесните стоки /родово определени вещи/, то начинът на съхраняването, предаването и транспортирането им е част от реалното прехвърляне на правото на собственост, което е изискване за настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, респективно изискуемост на данъка. С РА е отказан данъчен кредит и по фактури № 598/10.12.2007 г. с предмет на доставката - СМР по договор и протокол, издадена от "Титул 2000" ЕООД. При насрещна проверка от доставчика са получени: заверено копие на фактурата, СД по ЗДДС, дневник за продажби, хронологични и аналитични регистри на сметка 4532, 703 за м. 12.2007 г., касова книга и др. Не са представени доказателства за кадрова обезпеченост за извършване на СМР, както и за това по какъв начин и за чия сметка е извършен транспорта на персонала, за неговото командироване. Установено е, че процесната фактура е включена в дневника за продажби и СД по ЗДДС на доставчика за данъчен период м. 12.2007 г. При тези доказателства съдът е приел, че не са представени доказателства относно реалното осъществяване на доставка. Този извод на АС не се подкрепя от настоящата инстанция. При изграждането на изводите си, съдът не е обсъдил всички събрани доказателства. В конкретния случай е доказано, че услугата - извършване на СМР на обект: кабел средно напрежение - извод Аксаково от ТП-4 до ТП-9 е изпълнена. Представена е количествено-стойностна сметка - приложение 1 към договора, с подпис и печат от двете страни; протокол обр. 19 от 10.12.2007 г. с наименование на извършените СМР, количество, единична цена и стойност, които съответстват на фактурираната стойност, подписан и подпечатан от възложителя и изпълнителя. Доставчикът е включил фактурата в СД по ДДС, в дневника си за продажби и аналитичния регистър. Относно позоваването на АС на липсата на кадрова обезпеченост, Неправилно съдът е обвързал реалността на доставката единствено с кадровата обезпеченост на доставчика. Член 9 от ЗДДС изисква фактическото наличие на резултат от осъществена доставка на услуга при получателя. Предмет на услугите е - извършване на СМР на обект кабел средно напрежение - извод Аксаково от ТП-4 до ТП. Тя се изразява в извършването на описаните в протокола за приемане дейности. По делото са представени надлежно сключен договор с количествено-стойностна сметка към него. Изпълнението на услугата е удостоверено с приемо-предавателни протоколи, подписани от двете страни към всяка от фактурите. Представени са и доказателства за извършено плащане по фактурите, което е доказателство за изпълнение на насрещна престация по двустранен договор. Извършените работи, като част от дейността на консорциума са приети. Установеното налага да се приеме, че изводите на първоинстанционния съд за липса на реална доставка са немотивирани. От представените доказателства безспорно се установява, че между страните по доставките е сключен договор с конкретен предмет и са настъпили целените последици. Представени са всички обичайно съставяни в търговската практика документи, удостоверяващи извършване и приемане на извършените услуги. Изводът, че доставчикът не притежава кадрова обезпеченост, още повече изведен чрез неточно интерпретиране на фактите по делото, не може да обоснове отказ за признаване на данъчен кредит, при условие че събраните доказателства безспорно удостоверяват извършените доставки - вида и характера на услугите и фактическото им предоставяне от страна на доставчика. Отказът на органа по приходите да признае право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата за услугата не е доказал кадрова обезпеченост противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и решението му от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Тези решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Не е установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключения договор и с оглед неговото поведение към ревизиращите органи. В процесния РА няма констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Същевременно са представени доказателства, установяващи обективното извършване на услугите. Затова получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчна фактура, отразяваща действително извършени дейности, по които дружеството е платило данъчните основи и има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите. Непредставянето на достатъчно доказателства за кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на прекия доставчик, при наличието на данни за безспорно получени и заведени на получателя услуги, не следва да лишава последния от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по тях. Не е налице основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит. Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в тази част. С оглед на това решението следва да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора срещу РА в частта, в която на основание чл. 78, връзка чл. 26, т. 2 от ЗКПО е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2007 г. със стойността по фактура № 598/10.12.2007 г., издадена от "Титул 2000" ЕООД в размер на 10 000 лв. и в резултат на това е определен за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 1000 лв. и лихви за забава в размер на 386.57 лв. След като са налице доказателства за извършване на услугата - предмет на посочената фактура № 598/10.12.2007 г., издадена от "Титул 2000" ЕООД, първоинстанционният съд неправилно е заключил, че липсва доставка и съответно липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Изводът, че с тази фактура не се документират действително извършени доставки на услуги, с което е нарушен принципа на документалната обоснованост, е неправилен и няма причина на дружеството да не бъде признат разходът. Отчетените въз основа на процесната фактура разходи се явяват доказани, спазен е принципът на документална обоснованост, по смисъла на чл. 10 от ЗКПО, във връзка с чл. 26, т. 2 от ЗКПО и неправилно е бил увеличен финансовия резултат на дружеството, поради което решението в тази част следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено ново, с което се отмени РА в тази му част С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение