Решение № 238 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8273/2018 г.

Решение № 238 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8273/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. от [населено място], подадена чрез пълномощник – адвокат Ю. Отузбирова, против Решение № 198/09.05.2018 г., постановено по административно дело № 58/2018 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 1332/14.11.2017 г. на Кмета на Община Добрич за премахване на незаконни строежи "Масивна ограда" с дължина 5, 35 м. и "Масивна ограда" с дължина 5,10 м., разположени в поземлен имот с идентификатор 72624.615.3620 по Кадастралната карта на [населено място]. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Твърди се, че с процесната заповед строежите погрешно са квалифицирани като "огради", тъй като не попадат в хипотезата на чл. 48, ал. 1 ЗУТ. Сочи се допуснато от административния орган нарушение на чл. 35 и на чл. 36 АПК - да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Подадена е частна жалба от М. Д. против Определение № 146/30.05.2018 г., постановено по делото, с което в производство по чл. 248 ГПК е допълнено решението в частта за разноските, като в полза на общината са присъдени 150 лева, платени за възнаграждение на вещото лице. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Добрич е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на М. Д. да премахне строеж "Масивна ограда" с дължина 5,35 м. и височина 1,50 м., разположена в поземлен имот с идентификатор 72624.615.3620 по Кадастралната карта на [населено място], от североизточния ръб на жилищна сграда ПИ 72624.615.2620. 1 до източна регулационна граница и строеж "Масивна ограда" с дължина 5, 10 м. и височина 1, 35 м., разположена в същия поземлен имот, от югоизточния ръб на жилищната сграда от източната регулационна граница. Строежите са квалифицирани като незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изградени без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Основният правен спор касае вида на строежите, предмет на процесната заповед. Установено, че същите са извършени от жалбоподателката, след месец април 2012 г., без разрешение за строеж, поради което правилни са изводите за неприложимост на разпоредбите, регламентиращи търпимост и узаконяемост на строежите. Не са спорни и външните характеристики на обектите, с оглед на които съдът е приел, че макар да не се намират на регулационната линия на имота, по своята форма и размери наподобяват огради. Освен това, безспорно е установено тяхното разположение, както и факта, че представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, от шеста категория, изградени без разрешение за строеж, които са именно релевантните факти в случая. Макар и формално обектите да не попадат в приложното поле на чл. 48, ал. ЗУТ, това би се отразило съществено на законосъобразността на оспорената заповед само при невъзможност да бъдат индивидуализирани, каквато опасност в случая не съществува. Както правилно е отбелязано в съдебното решение, правно значимите обстоятелства за законосъобразност на оспорената заповед са действителното предназначение на строежите, техните размери, местоположение, характеристика и липсата на разрешение за изграждането им, които факти правилно са установени от административния орган и от съда, и които преценени в своята съвкупност налагат извода за съответствие на заповедта с материалния закон. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Правилно е разпределена доказателствената тежест и са дадени указания на страните в този смисъл, проведени са две открити съдебни заседания, в хода на които са уважени доказателствените искания на страните с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставен в сила. Допустима, но неоснователна се явява частната жалба. Процесуалният представител на ответната страна е направил своевременно искане за присъждане както на разноските, сторени в хода на съдебното производство, така и на юрисконсултско възнаграждение. С постановеното решение, съдът се е произнесъл само по претенцията за юрисконсултско възнаграждение, като е пропуснал да се произнесе по първото искане. Този пропуск е преодолян по реда на чл. 248 ГПК посредством оспореното определение, с което е допълнено решението в частта за разноските и са присъдени сторените такива от Община Добрич за платено възнаграждение на вещото лице. В тази хипотеза е неприложима забраната на чл. 80 ГПК, която касае изменение на решението в частта за разноските, както правилно е приел административния съд. По изложените съображения, определението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,