Решение № 50278 от 19.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 632/2022 г.

Решение № 50278 от 19.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 632/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 678/20.09.2022 г. по касационна жалба на И. Г. И. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 465/08.11.2021 г. по въззивно гр. д. № 1206/2021 г. на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е отменено решение от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4297/2020 г. на Бургаския районен съд в отхвърлителна част и вместо това е постановено друго, с което И. Г. И. е осъден да заплати на М. Й. И. разликата над 9 785. 15 лева до 11 993. 30 лева. Касационно обжалване на тази част от въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК поради съмнение за вероятната му недопустимост. В останалата обжалвана част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба М. Й. И. поддържа пред ВКС в писмените си бележки, че присъдената с въззивното решение сума действително е над претендираната и че корекция следва да бъде направена до размера на търсената сума 9 785 лева (не оспорва основателността на касационната жалба, в частта и, по която е допуснато касационно обжалване). По основателността на жалбата и на основание чл. 290 и сл. ГПК: За мотивите на въззивния съд: Искът е за заплащане на половината от сумата, заплатена преди прекратяването на брака между страните за направени по време на брака между страните подобрения в недвижим имот, собственост на ответника. Първоинстанционният съд е уважил иска за сумата 5 977 лева и го е отхвърлил за горницата над 5 977 лева до 25 560 лева. С въззивната жалба М. Й. И. е обжалвала първоинстанционното решение в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил нейната претенция над сумата 5 977 лева до половината от 19 570. 30 лева. Половината от сумата 19 570. 30 лева е равна на 9 785. 15 лева. Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която искът на М. Й. И. е отхвърлен за разликата над 9 785. 15 лева до пълния предявен размер, за която е отхвърлен и в тази част решението е влязло в сила. Правилно въззивният съд е приел, че въззивната жалба на М. Й. И. е подадена само за разликата над сумата 5 977 лева до половината от 19 570. 30 лева. Но с решението си е отменил първоинстанционното решение от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4297/2020 г. на Бургаския районен съд в отхвърлителна част над уважения размер 5 977 лева до размер 11 993. 30 лева и вместо това е постановил друго решение, с което е уважил иска за тази разлика. Така въззивният съд се е произнесъл недопустимо за разликата над 9 785. 15 лева до 11 993. 30 лева, за която срещу първоинстанционното решение не е подадена въззивна жалба и то е влязло в сила. Поради изложеното и с оглед правомощията на настоящата съдебна инстанция по чл. 293, ал. 4 ГПК вр. чл. 270, ал. 3 ГПК въззивното решение следва да се обезсили в обжалваната част – по иска на М. Й. И. срещу И. Г. И. за разликата над 9 785. 15 лева до 11 993. 30 лева (сумата е равна на 2 208. 15 лева), ведно със законната лихва върху тази разлика. Касационният жалбоподател иска от ВКС да отмени въззивното решение в частта, с която са присъдени разноски на жалбоподателката, съответни на недопустимото произнасяне. С обжалваното въззивно решение № 465/08.11.2021 г. по въззивно гр. д. № 1206/2021 г. на Бургаския окръжен съд въззивният съд не е присъдил на М. Й. И. разноски. С определение № 1874/01.12.2021 г. по делото въззивният съд по искане на М. Й. И. на основание чл. 248 ГПК е допълнил въззивно решение № 465/08.11.2021 г. по делото, като е осъдил И. Г. И. да заплати на М. Й. И. 280 лева разноски пред въззивната инстанция. Това определение е съобщено на И. Г. И. на 07.12.2021 г. (преди подаване на касационната жалба на 15.12.2021 г.) чрез процесуалния му представител (л. 60 по възз дело), но не е обжалвано в определения в чл. 248, ал. 3 ГПК едномесечен срок. Поради изложеното искането е неоснователно. По разноските в касационното производство: И двете страни претендират разноски. С оглед изхода от това производство искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски за касационното производство е основателно за сумите 30 лева и 50 лева държавни такси за допускане на касационно обжалване и за разглеждане на част от касационната му жалба. Тъй като касационната жалба е допусната и уважена само в една част, а по останалата част не е допуснато касационно обжалване, настоящата съдебна инстанция намира, че на страните не следва да се присъждат разноски за процесуално представителство, а те следва да останат за сметка на страните така, както са направени. Воден от горното и на основание чл. 293 ГПК съдът