Решение № 6462 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2528/2012 г.
ВАСII отделение08.05.2012 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2103/9.12.2011 г. по адм. дело № 2423/2011 г. на Административен съд - Пловдив. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6462 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2528/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на кмета на община Пловдив - район "Източен" против решение № 2103/9.12.2011 г. по адм. дело № 2423/2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена негова заповед № ЗРИ-201/19.08.2011 г., с която е отнето Разрешение № 02-И-699/1/12.01.2011 г. за ползване на имот общинска собственост, находящ се в гр. Пловдив, ул. Острец чрез поставяне на преместваем обект - тип павилион за тестени закуски и пакетирани хранителни стоки с площ от 55,30 кв. м за извършване на търговска дейност по смисъла на 56, ал. 1 ЗУТ, издадено на ЕТ "Дениз 93 - Тенка Айвазова" гр. Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му. Ответната страна ЕТ "Дениз 93 - Тенка Айвазова" гр. Пловдив писмено оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение по жалба срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, подлежаща на разглеждане по реда на чл. 147 и сл. АПК, вкл. и касационно обжалване /а не срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, ал. 1 ЗУТ на кмет на район, което не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 215, ал. 7 ЗУТ/, от надлежна страна с правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за незаконосъобразна като немотивирана с посочване на някое от законовите основания на чл. 80 ЗМДТ за отнемане на разрешение за ползване на имот общинска собственост. Решението е валидно, допустимо и правилно. Основанията за отнемане на разрешение за ползване на имот общинска собственост са изчерпателно изброени в чл. 80 ЗМДТ - когато мястото не се ползва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено, или когато обществени нужди налагат това. Недопустимо е с подзаконов нормативен акт, какъвто е Наредбата на ОС - Пловдив за разполагане на преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив, издадена на основание чл. 56, ал. 2 ЗУТ и касаеща поставяне на преместваеми обекти, да се въвеждат други основания за отнемане на разрешение за ползване. Разрешението за ползване на имоти общинска собственост е различно от разрешението за поставяне на преместваеми обекти, както правилно приема и административният съд. Санкционни норми, каквито по същество са тези уреждащи отнемане на разрешение за ползване, могат да бъдат въведени само със закон и не може да се допълват в подзаконов нормативен акт. Последният следва да съответства на нормативните актове от по-висока степен и при противоречие се прилага от съда по-високия по степен акт, в случая ЗМДТ - чл. 15, ал. 3 ЗНА. В оспорената заповед не е посочено нито едно от трите основания по чл. 80 ЗМДТ, поради което тя се явява материалноправно и процесуалноправно незаконосъобразна, и правилно е отменена с обжалваното решение, което следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,