Решение № 6746 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3643/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационната жалба на директора на ТП на НОИ – София – град чрез пълномощник юрк. Околска против Решение №9092/06.03.2026 г. на Административен съд – София – град (АССГ) по административно дело №9563/2025 г., с което е отменено издаденото от него Решение №1040-21-520/22.08.2025 г., потвърждаващо Разпореждане №РЖ-5-21-02034808/01.08.2025 г. на ръководител на контрола на разходите по ДОО, и преписката е върната на директора на ТП на НОИ - София – град за ново произнасяне при спазване на дадените в съдебното решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

С твърдения за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК жалбоподателят претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение, постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – „ПИ ВИ БИЛД“ ООД, ЕИК 205911226, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ №57, ет. 2, ап. 2 - оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Донкова по съображения, изложени в писмен отговор от 06.04.2026 г. и в писмено становище от 27.05.2026 г. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и да му се присъдят разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея.

С оспореното от „ПИ ВИ БИЛД“ ООД пред АССГ Решение №1040-21-520/22.08.2025 г. на директора на ТП на НОИ – София – град е потвърдено Разпореждане №РЖ-5-21-02034808/01.08.2025 г. на ръководител на контрола на разходите по ДОО, издадено на основание чл. 110, ал. 3 КСО, за събиране на сумите по Ревизионен акт за начет (РАН) №РА-5-21-02026067/10.07.2025 г. – главница – 2 549.08 лв. и лихва – 292.05 лв. В анализа към РАН и в мотивираното заключение във връзка с възражението от осигурителя против РАН е посочено, че на А. С. П. неправомерно и по вина на „ПИ ВИ БИЛД“ ООД е изплатено обезщетение за временна неработоспособност за периода от 29.07.2024 г. до 30.08.2024 г. за болничен лист, анулиран с ЕР на ТЕЛК №00201/06.02.2025 г.

АССГ приема, че към 12.08.2024 г., когато е изплатено обезщетение в размер на 110.83 лв., директорът на ТП на НОИ (ответник по делото) не е бил наясно, че болничният лист се оспорва от дружеството, поради което правомерно е ангажирана отговорността на последното на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО за посочената сума. Към 02.09.2024 г. обаче, когато е изплатено обезщетение в размер на 2 549.08 лв., ответникът вече е бил уведомен, че болничният лист се оспорва, и е следвало да издаде акт по чл. 40, ал. 1, т. 4 КСО за спиране изплащането на обезщетението. Поради това според него за сумата от 2 549.08 лв. неправомерно и в противоречие с материалноправните разпоредби е ангажирана отговорността на „ПИ ВИ БИЛД“ ООД.

По фактите страните не спорят. Спорът между тях е за това налице ли са предпоставките на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО за реализиране на отговорността на „ПИ ВИ БИЛД“ ООД за причинените щети на ДОО в посочения по-горе размер в хипотезата на неправилно извършени осигурителни разходи.

Безспорно е установено по делото, че:

1. „ПИ ВИ БИЛД“ ООД е осигурителят „ПИ ВИ БИЛД“ ООД представя в ТП на НОИ – София – град Удостоверение - Приложение №9 към чл. 8, ал. 1 НПОПДОО с вх. №Р14-21-000-00-0014658510/06.08.2024 г. с отразен болничен лист №Е202408699912, издаден на А. С. П., с период на временна неработоспособност от 29.07.2024 г. до 30.08.2024 г., с което е удостоверено, че лицето е осигурено за съответния риск към деня на настъпване на временната неработоспособност и че за м. август 2024 г. то има право на парично обезщетение за м. юли за 3 работни дни и за м. август за 22 работни дни.

2. На А. С. П. от ДОО е изплатено обезщетение за временна неработоспособност за периода 29.07.2024 г. – 31.07.2024 г. за 1 работен ден с ведомост от 12.08.2024 г. и за периода 01.08.2024 г. – 30.08.2024 г. – за 22 работни дни с ведомост от 02.09.2024 г.

3. „ПИ ВИ БИЛД“ ООД обжалва болничния лист пред ТЕЛК чрез Регионалния съвет по чл. 111 ЗЗ с жалба от 15.08.2024 г. (след датата на подаване на удостоверението - приложение №9 към чл. 8, ал. 1 НПОПДОО на 06.08.2024 г.) с копие от жалбата до ТП на НОИ – София – град, заведена в ТП на НОИ – София – град с вх. №1030-21-1581/16.08.2024 г. С ЕР на ТЕЛК №00201/06.02.2025 г., което не е обжалвано, болничният лист не е потвърден.

При тези факти:

1. Тезата на дружеството, възприета и от съда по отношение на имуществената вреда на ДОО в размер на 2 549.08 лв., е че не е налице пряка причинно - следствена връзка между неговото поведение и твърдяната от административния орган вреда, тъй като тя е опосредена от поведение на самия административен орган, който след като е уведомен за обжалването на болничния лист от осигурителя не е издал акт по чл. 40, ал. 1, т. 4 КСО за спиране изплащането на обезщетението, а е изплатил същото;

2. Тезата на касационния жалбоподател е, че непотвърденият от ТЕЛК болничен лист е нередовен документ, въз основа на който не може да бъде разпоредено изплащане на обезщетение за временно неработоспособност. В нарушение на чл. 8, ал. 2 НПОПДОО осигурителят подава Удостоверение - Приложение 9 преди да подаде жалбата си против болничния лист. При положение, че не е изпълнил задължението си по чл. 8, ал. 2 НПОПДОО осигурителят е следвало да подаде удостоверение с коригиращи данни по чл. 10 НПОПДОО, което също не е направил.

Настоящият касационен състав преценява решението на АССГ като валидно и допустимо и правилно.

В практиката си ВАС приема, че производството по чл. 110 КСО представлява специална административна процедура за реализиране на отговорността на физическите или на юридическите лица за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е обективна, безвиновна и възниква по силата на изричната правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Тя се поражда при наличие на пряка причинна връзка между противоправното поведение на дееца и настъпилия вредоносен резултат.

Безспорно между неизпълнението на задължението по чл. 8, ал. 2 НПОПДОО от страна на осигурителя да представи удостоверенията съгласно приложение №9 след приключване на производството по обжалването на болничните листове по чл. 112 ЗЗ, инициирано от него, както и неизпълнението на задължението му за подаването в срока по чл. 13, ал. 1, т. 1 НПОПДОО на ново удостоверение на основание чл. 10 от същата наредба, и изплатеното от ДОО обезщетение за временна неработоспособност въз основа на подаденото удостоверение съгласно приложение № 9 във връзка с болничен лист, който впоследствие е отменен от ТЕЛК, съществува причинна връзка. Не би имало спор относно това дали тя е пряка или не, ако осигурителят не е представил препис от жалбата си в ТП на НОИ за сведение, така както е приел АССГ по отношение на щетата в размер на 110.83 лв. (виж също така Решение №13646/04.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9473/2020 г. и Решение на ВАС №5349/18.05.2026 г. по адм. д. № 729/2026 г.).

Спорът в случая е за това дали тази причинно – следствена връзка е опосредена от поведението на компетентното длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 и ал. 4 КСО, което не е издало разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетението за временна неработоспособност по реда на чл. 40, ал. 4, т. 1 КСО, въпреки че до ТП на НОИ ответникът по касация е изпратил копие от жалбата си против болничния лист.

АССГ е постановил правилно решение по така повдигнатия пред него правен спор.

Данните по делото сочат, че копието от жалбата на „ПИ ВИ БИЛД“ ООД, с която се обжалва болничния лист пред ТЕЛК, е получено и заведено в ТП на НОИ – София – град с вх. №1030-21-1581/16.08.2024 г., т. е. преди да бъде изплатено обезщетението от ДОО на 02.09.2024 г. Върху него е поставена резолюция от 29.08.2024 г. със следния текст: „Болничният лист е представен от осигурител и изплатен“, който текст не съответства на фактите и по-конкретно на безспорния факт на изплащане на обезщетението на 02.09.2024 г. Към 29.08.2024 г. на А. С. П. от ДОО е изплатено обезщетение за временна неработоспособност в размер на 110.83 лв. само за периода 29.07.2024 г. – 31.07.2024 г. за 1 работен ден на 12.08.2024 г.

Изводът е, че макар да не е подал ново удостоверение по реда на чл. 10 НПОПДОО в срока до 19.08.2024 г., осигурителят е уведомил ответника по касация, че е обжалвал болничния лист чрез връчването на копие от жалбата му на 16.08.2024 г. Предвид горното, първоинстанционният съд обосновано приема, че касационният жалбоподател е разполагал е с необходимата информация за обжалването преди да изплати обезщетението на 02.09.2024 г. и е можел да издаде акт по чл. 40, ал. 4 КСО, с който да спре изплащането, но не е сторил това. В хипотеза, в която административният орган не е упражнил законовите си правомощия и не е спрял изплащането на обезщетението, не следва върху осигурителя да се прехвърлят неблагоприятните последици от изплащането му. В същия смисъл са и изложените от ВАС мотиви в Решение №5301/26.04.2021 г. по адм. д. № 2592/2021 г., постановено при сходни факти.

Като е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, АССГ е постановил правилно и съответно на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

Тъй като административното производство по издаването на разпореждането е започнало по инициатива на административния орган, пнреписката не следва да му бъде връщана за ново произнасяне, нито на него, нито на директора на ТП на НОИ.. Поради това решението на АССГ следва да бъде отменено само в частта му, в която преписката е върната за ново произнасяне.

Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, в състав на първо отделение,