Решение № 14152 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7856/2012 г.

Решение № 14152 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7856/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Мариян Русев Михнев от гр. Варна, против Заповед на министъра на правосъдието (МЗ) № ЧР-06-035/10.05.2012 г. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната МЗ, министърът на правосъдието (министъра/ът), на основание чл. 293, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), във вр. с чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, чл. 8, ал. 2, т. 1 от Правилника за устройство и дейността на Главна дирекция "Охрана" и писмо вх. № 11975 от 7.12.2011 г. на Районно управление "Социално осигуряване", Варна (РУСО), е прекратил служебното правоотношение на Михнев - директор на Областна дирекция "Охрана", Варна (ОДО), към Главна дирекция "Охрана" (ГДО), тъй като служебното правоотношение е възникнало, след като държавния служител е упражнил правото си на пенсия. Недоволен, Михнев обжалва заповедта. Счита, че същата е незаконосъобразна. Прекратеното служебно правоотношение е възникнало по силата на МЗ на 28.03.2003 г., а той е придобил и упражнил правото си на пенсия преди тази дата и по повод на друго правоотношение. Счита, че чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР има предвид упражнено право на пенсия по същото правоотношение, което е предмет на прекратяване. Моли отмяна на заповедта. Претендира и за направените от него разноски. Ответната страна - министърът, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, съобрази следното от фактическа страна: С МЗ № ЛС-03-79/28.03.2003 г. (л. 7), жалбоподателят е назначен на длъжност "началник група" в областно звено Варна, при ГДО. С друга заповед, на заместник-министър на правосъдието № ЧР-06-47/11.11.2010 г. (л. 9) той е назначен за директор на ОДО при ГДО. Видно от Разпореждане № 118/1.10.2001 г. (л. 18) на ръководител РУСО, на Михнев е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КЗОО, считано от 5.06.2001 г. От момента на отпускане на пенсията до издаване на обжалваната МЗ, е имало периоди през които тя е изплащана на Михнев и други, през които по негова молба пенсията е била спирана. При така установеното от фактическа страна, жалбата на Михнев се явява неоснователна. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - министърът е орган по назначаване на служителите на ГДО; при издаването й са спазени предвидената в закона форма и административнопроизводствени правила, същата съответства на целта на материалния закон, който е приложен точно. Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, приложим на основание чл. 293, ал. 2 от ЗСВ, "Служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява, когато е възникнало, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия - по инициатива на органа по назначаване". Тази норма по безспорен начин урежда прекратяване на правоотношението на служителя в случаите, когато прекратеното правоотношение е възникнало след като вече лицето е упражнило правото си на пенсия. Тълкуването, дадено от жалбоподателя на стр. 2, абз. 2 от жалбата му противоречи на текста на закона. Ако, за да се приложи чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, е необходимо правото на пенсия да е упражнено по същото служебно правоотношение (предмет на прекратяване), то първо във времето би трябвало да възникне служебното правоотношение, а след него, служителят да упражни правото си на пенсия - хипотеза, обратна на предвидената и уредена в нормата. В същия смисъл е и цитираното в жалбата определение № 354/19.03.2012 г., постановено по гр. д. № 1238/2011 г. на ВКС, IV г. о.: "... Правна възможност за прекратяване на правоотношение с лице, което към момента на възникване на трудовото правоотношение е придобило и упражнила правото си на пенсия се предвижда с основанието по т. 10а на чл. 328 КТ...". Сравнявайки двете норми - чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР и чл. 328, т. 10а от Кодекса на труда е видно, че те са идентични по съдържание. С цитираната в заповедта норма е предвидено именно правото на органа по назначаване, едностранно да прекрати служебното правоотношение на служител, който преди да встъпи в служебно правоотношение с този орган по назначаване, е упражнил правото си на пенсия, придобито на основание друг трудов договор или служебно правоотношение. Именно такова е фактическото положение и в казуса. По изложените съображения, жалбата против МЗ се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли. По делото е предявено искане от процесуалния представител на министъра за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изводите на съда, то се явява основателно. Следва на основание чл. 143 от АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да бъде осъден Михнев да заплати на Министерство на правосъдието сумата 150,00 лева. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС