Решение № 15857 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11600/2012 г.

Решение № 15857 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11600/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Национална спортна база" /"НСБ"/ ЕАД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Петър Божилов, против Решение № 1633/25.06.2012 г. по адм. дело № 3487/2011 г. на Административен съд-Варна, ХIХ-ти състав, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 3408-7 по Протокол № 35/22,23 и 29 юни 2011 г. на Общински съвет /ОбС/ - Варна, с което е приет ПУП-ПУР за к. к."Чайка", в частта на предвидената улица-тупик от изток на имота, от о. т. 256 до о. т. 262, като неоснователна. В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението, в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът-Общински съвет-Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на "НСБ" ЕАД, гр. София, срещу оспореното решение на ОбС-Варна, в посочената по-горе част, съдът е приел, че одобрената улична регулация представлява улица-тупик от о. т. 256 до о. т. 262, която е била предвидена още с РП от 1962, запазена с изменението на ЗРП от 1995 г. и отразена в кадастралния план на к. к."Чайка" от 1990 г., служещи като опорни планове. С нея се осигурява достъп до поземлени имоти № 42, 39 и 38, от източната страна на задънената улица, който е единствен. Освен това, съдът е установил, че освен масивната ограда от изток на имот № 10135.2573.1067 /собственост на "НСБ" ЕАД/, улицата не засяга други сгради и постройки в имота, вкл. и кросовата пътека, а само тангира покрай нея. Съдът е приел, въз основа на подробно изготвено заключение на вещо лице, че при одобряването на ПУР, в частта на оспорената улица-тупик от изток на имота, са спазени изискванията на чл. 58 от Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, на чл. 19 от ЗУТ, както и че плана съответства на техническото задание и особеностите на терена в т. ч. и неговата денивелация. Поради това е приел, че оспореното решение на ОбС, в частта му на обжалваната улица-тупик от изток на имот 1067, се явява законосъобразно и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че улицата -тупик, от изток на имота на касатора, не е нова, а е пренесена в одобрения с Решение № 3408-7 по протокол № 35/22,23 и 29 юни 2011 г. на Общински съвет-Варна, план за улична регулация /ПУР/ на к. к."Чайка", от действащия за комплекса РП, одобрен през 1962 г., изменен през 1995 г. Изменението на ЗРП от 1995 г., засягащо имота на касатора /със заповед № Р-545/20.12.1995 г./, е върху кадастралната основа на КП от 1990 г., изменена през 1995 г /със заповед № Р-169/11.05.1995 г./, като имоти с пл. № 66,68,73 и 76, са обединени в един имот с пл. № 3625, собственост на касатора. Видно от скиците-копия извадка от тези кадастрални планове към заключението на вещото лице, процесната улица-тупик е предвидена с КП от 1990 г., за достъп до посочените четири имота, а после и с КП от 1995 г., за достъп до имот 3625. При действието на последния е одобрено изменението на ЗРП от 1995 г., като за имот пл. № 3625 са отредени пет парцела. По това изменение улицата-тупик, обслужваща новообразуваните парцели от запад и изток е с местоположение, идентично на това по оспорения ПУР. Следователно процесния ПУР отразява задънената улица от изток на имота, така както е предвидена с ПР от 1962 г., изменен през 1995 г. и осигурява достъп до улица на петте парцела от запад /създадени през 1995 г./, както и на три имота от изток, видно от графичната му част. Съгласно чл. 54, ал. 1 от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, плановете за регулация на улици се изработват в съответствие с ОУП за съответната територия, когато има такъв и въз основа на задание, изработено по реда на чл. 125, ал. 1 от ЗУТ. Заданието по чл. 125, ал. 1 от ЗУТ, включва опорен план и допълнителна информация, свързана с устройството на територията, осигурена от общините, АГКК и др. администрации. В случая е установено наличие на такъв опорен план, съдържащ основни кадастрални и специализирани данни за територията на к. к."Чайка". Техническото задание е съобразено със съществуващото положение, с действащия за територията ОГП и ПУП-ПРЗ от 1995 г., както и с конкретните особености на терена-налична денивелация. Поради това и констатациите на неоспорената по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е извел законосъобразни изводи, че оспорения план съответства на чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и на чл. 58, вр. с чл. 54 - 57 от Наредба № 8/2001 г. Законосъобразни са и другите изводи на съда, че с плана не се засягат заварени в имота на касатора сгради, а само масивна ограда, която като елемент от допълващото застрояване не подлежи на запазване. Засягането на съществуваща в имота на касатора кросова пътека, съгласно заключението на вещото лице е само на едно място, в т. 3 по Комбинирана скица № 3, което първоинстанционният съд правилно е определил като незначително, спрямо обществените цели и предвижданията на плана с тази тази улица-тупик. Неоснователно е и оплакването, че улицата-тупик е изцяло в имота на касатора, а не по равни части в неговия и в съседни имоти. Липсва законово изискване за прокарване на улици през имоти по равни части. Такова съществуваше по отменената разпоредба на чл. 21а, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), която не действа. Като правилно и законосъобразно, в обжалваната му част, решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение