Решение № 5784 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2461/2014 г.

Решение № 5784 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2461/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Хип Консулт" ЕООД - гр. София, срещу решение № 15352 от 20.11.2013 г., постановено по адм. д. № 15430 по описа за 2012 г. на Върховния административен съд - трето отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 37 от 30.08.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, то да се отмени, като вместо него съдът постанови друго решение, с което да отмени АУПДВ. Ответникът по жалбата - КРС, не взема становище. Заинтересовата страна НАП, чрез процесуалния си представител, юрк. Гьоргова в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд - I колегия намира касационната жалба, подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на обжалване пред тричленния състав на ВАС е бил АУПДВ № 37 от 30.08.2012 г., с който на "Хип Консулт" ЕООД са определени задължения в размер на 1598,88 лева, ведно със законната лихва до погасяване на вземането. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че АА е издаден на основание чл. 162, ал. 2, т. 3 и 9 от ДОПК във връзка с чл. 35, ал. 1 ЗЕС, като от КРС е констатирано, че дружеството има издадена лицензия за осъществяване на далекосъобщения чрез обособена далекосъобщителна подвижна мрежа (PMR) № 120-03047 от 10.03.2005 г., като са установени непогасени ликвидни и изискуеми задължения към КРС - такси за ползване на ограничен ресурс от радиочестотния спектър за периода от 01.01.2007 г. до 15.01.2009 г., в размер на 1598,88 лева. Подробно съдът е обсъдил доказателствата по делото, а именно че таксите за ползване са дължими с оглед разрешение № 01080 от 29.08.2008 г. за ползване на ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди чрез електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба - РМR. Посочени са и правните основания за дължимите такси - т. 3.1 и 3.2 от индивидуална лицензия № 120-03047 от 10.03.2005 г. и т. 3 от приложение № 3 към лицензията във връзка с т. 2.3 от разрешение № 01080 от 29.08.2008 г. във връзка и с т. 1 и 2 от приложение № 2 към разрешението. Размерът на дължимата такса е определен по действащите тарифи за таксите, които се събират от комисията, като детайлно са посочени размерите на задълженията за процесните периоди. Решението е правилно. Основният довод на касатора и представените в тази насока и приети в настоящото производство писмени доказателства, са досежно установява факта на неизползване на ограничения ресурс от радиочестотен спектър, за който е издадена лицензията. Този довод е неоснователен, тъй като въз основа на индивидуалната лицензия е било издадено служебно и разрешение, от което са породени съответните правни последици за касатора. Представеното с касационната жалба писмо на КРС до касатора от 14.08.2008 г., по своята същност представлява покана за доброволно изпълнение и предхожда датата на издаване на разрешение № 01080 от 29.08.2008 г. Въпреки писмото касаторът не е предприел действия за уведомяване на КРС, че не използва честотите предоставени с лицензията, нито е подал искане за прекратяване действието на предоставената лицензия. Безспорно е, че годишната такса е публично държавно вземане, което се заплаща за извършване на дейност (услуга) от съответния административен орган. Таксата е предназначена да покрие разходите на администрацията за извършването на дейността по услугата. В случая обаче разпоредбата на чл. 140 от ЗЕС установява различна такса от предвидените в чл. 139 от същия закон. Докато таксите по ал. 2 на чл. 139 са за покриване административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им, то годишната такса по чл. 140 от ЗЕС е предвидена за предоставен за ползване ограничен ресурс от радиочестотен спектър, който не може да бъде предоставен за ползване на друг правен субект за срока на лицензията. След като този индивидуално определен ресурс е зает, за него се дължи годишна такса и е без значение дали съответният правен субект реално го използва през част или целия период на лицензията или разрешението. Ако не желае да осъществява дейността по лицензията, правният субект следва да сезира Комисията за регулиране на съобщенията с искане за прекратяване на лицензията, като с прекратяване на лицензията ще отпадне и задължението за заплащане на такси. Ако това не е сторено, какъвто е процесният случай, таксите, съгласно чл. 222, ал. 1 ЗД (отм.) и чл. 143, ал. 1 ЗЕС, са дължими. В ЗД и ЗЕС не се съдържат разпоредби, които предвиждат недължимост на таксите в случаите на неизползване реално на предоставения ограничен ресурс. По изложените съображения решението на първоинстанциония съд е правилно и законосъобразно, като при постановяването му съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия