Решение № 1520 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6058/2011 г.

Решение № 1520 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6058/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на Дирекция ОУИ София, срещу решение от 14.03.2011 г., постановено по адм. д. № 2845/2004 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменен Данъчно-ревизионен акт (ДРА) № 218 от 30.03.2004 г., в частта, в която не е признат данъчен кредит в размер на 1 980 лв. по фактури № № 197/16.08.1999 г., 199/17.08.1999 г. и 201/18.08.1999 г., издадени от "Тотел" ООД, ведно с потвърждаващото го в тази част Решение № 1387/22.07.2004 г. на директора на Регионална данъчна дирекция гр. София. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и постановено при съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му. В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила. Ответникът по касационна жалба - Тотел" ООД, чрез процесуален представител, в писмено становище релевира доводи за неоснователност на касационната жалба . Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, СГС е приел, че е изтекла абсолютна погасителна давност съгласно чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) спрямо определените данъчни задължения по ЗДДС (отм.) и непризнат данъчен кредит в размер общо на 1980 лв., по фактури № № 197/16.08.1999 г., 199/17.08.1999 г. и 201/18.08.1999 г., издадени от "Тотел" ООД. Приел е, че съгласно чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите по чл. 152 и 153. Приел е че за данъчни задължения, възникнали 1999 г. абсолютната погасителна давност е изтекла към 1.01.2011 г., поради което ДРА № 218/30.03.2004 г. следва да бъде отменен в частта, в която не е признат данъчен кредит в размер общо на 1980 лв., по фактури № № 197/16.08.1999 г., 199/17.08.1999 г. и 201/18.08.1999 г., издадени от "Тотел" ООД, ведно с потвърждаващото го в тази част решение № 1387/22.07.2004 г. г. на РДД, гр. София. Настоящия състав съобразява, че давността е изтекла поради бавността на съдебния процес в първата инстанция, но това обстоятелство само по себе си не е отменително касационно основание и е неотносимо в настоящия спор. Неоснователни са възраженията в касационната жалба на касатора, че относно определените данъчни задължения за 1999 г. по ЗДДС (отм.) е неприложим института на изтекла абсолютна десетгодишна погасителна давност поради следното: До 31.12.1999 г. въпросът за абсолютната давност е уреден в чл. 4 от Закона за събиране на държавните вземания, според алинея пета от който независимо от спирането и прекъсването на давността вземането не се събира, след като са изтекли 15 години от деня, в който вземането е станало изискуемо. В ДПК (отм.) и ДОПК т. н. "абсолютна давност" е регламентирана в чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.), чл. 171, ал. 2 от ДОПК, според която с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати данъчното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. ЗСДВ е в сила до 31.12.1999 г., ДПК (отм.) е в сила за времето от 1.01.2000 г. до 31.12.2005 г., а ДОПК е в сила от 1.01.2006 г. и понастоящем. В този смисъл следва да бъде прието, че след като нормата на § 7 от ПЗР на ЗЗД урежда основен принцип за изчисляване на сроковете при законодателна промяна на продължителността на същите, то при условията на чл. 46, ал. 2 от ЗНА следва да бъде прилагана при промяна на давностните срокове на погасителната давност на публичните задължения, след като нормативните актове в тази област не съдържат правна регламентация. Доколкото за тези два данъчни периода новата 10-годишна по-къса погасителна давност изтича по-рано, то тя е тази, която следва да се приложи. Новият закон - чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) има материалноправен характер, за него не е предвидено изрично обратно действие, т. е. тази норма започва да се прилага от 1.01.2000 г. и от този момент започва да се изчислява 10-годишният давностен срок за погасяване на вземанията от м. 01 - 11.1999 г. по ЗДДС (отм.), възникнали и станали изискуеми преди влизането в сила на ДПК, за които този давностен срок е по-къс от стария по ЗСДВ. Този срок е изтекъл на 1.01.2011 г. В този смисъл е тълкуването на този принцип в теорията и практиката на ВКС. Дължимият за 1999 г. ДДС е следвало да се заплати през м. 01.2000 г., поради което давностният срок по чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.) е започнал да тече от 1.01.2001 г. и на 1.01.2011 г. е изтекъл. Предвид изложеното и с оглед погасяването по давност на задълженията по ЗДДС за 1999 г. и съответните лихви, решението на СГС, отменящо РА в тази му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,