Решение № 10571 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 446/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК във връзка с чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.). Образувано е по касационна жалба на С. П. Б., чрез пълномощник адв. Дюлгеров, срещу решение 1564 от 13.11.2023 г., постановено по адм. д. 802/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед 3Д/Д-В-010/10.01.2023 г. на Директор Дирекция Социално подпомагане - Варна, потвърдена с Решение 03-РД06-0006/17.03.2023 г. на Директора на Агенция за социално подпомагане, с която е наредено насочване на жалбоподателката и на детето В. С. Я. да ползват социална услуга в общността Терапия и рехабилитация, застъпничество и посредничество в Център за обществена подкрепа към Фондация Владиславово Варна. Наведените в касационната жалба възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на нормата на чл. 20, ал. 1, т. 4 ППЗЗДет. във вр. чл. 23, т. 2 ЗЗДет., както и несъобразяване на обжалваното съдебно решение и издадените административни актове с целта на закона са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания административен акт. Ответникът директор на Дирекция Социално подпомагане Варна, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Ответникът В. С. Я., чрез особен представител адв. Е. Маркова в приложен отговор - становище по касационната жалба, оспорва основателността й. изложени са съображения, с които се споделят изводите по същество на административния съд като законосъобразни и правилни. Ответникът С. Я., чрез пълномощник в приложен отговор оспорва касационната жалба, иска да се остави в сила решението на първоинстанционния съд и да му се присъдят разноски. Прокурор от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият съдебен състав на Върховен административен съд приема от правна страна следното Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед 3ДД-В-010/10.01.2023 г. на Директор Дирекция Социално подпомагане - Варна, с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет., лицето С. Б., родител и законен представител на малолетното дете В. Я. е насочена да ползва дългосрочна социална услуга в общността Терапия и рехабилитация. Застъпничество и посредничество, каквато предлага Център за обществена подкрепа към Фондация Владиславово, заедно с малолетното дете В. Я. за оказване на психологическа подкрепа и консултиране за срок от 12 месеца. Горната заповед е потвърдена с Решение 03-РД06-0006/17.03.2023 г. директора на Дирекция Социално подпомагане - Варна . След анализ на събраните в административното производство и при проведения съдебен контрол, първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден в производство по чл. 20 ППЗЗДет., от компетентния орган, въз основа на доклад за оценка на риска за детето и при отсъствието на съгласие от майката чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет. Липсващото желание на единия родител за ползване на социалната услуга е основанието, обусловило издаване на оспорената заповед. Първоинстанционният съд намира изложените фактически съображения в заповедта, обосновани от оценката на риска за детето от отчуждението с бащата и резултатите от проведените срещи за периода от 05.12.2022 г. до 10.01.2023 г., становището на работещите по социалната услуга относно мярката по чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет., вр. чл. 23, т. 2 ЗЗДет., за мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 1 и 2, т. 4 АПК, поради което извежда отсъствието на основания за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК на оспорваната заповед. При преценка на установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че необходимостта от предприемане на мярката за закрила на детето по чл. 23, т. 2 ЗЗДет., във вр. с чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет., се извежда от безспорно установеното по преписката от социалните доклади отчуждение между бащата и детето, от съществуващото напрежение в отношенията между родителите и поради отказа на майката да посещава социалната услуга в общността, съобразно системното противопоставимо на дейността на социалните работници поведение от нейна страна, изразено и чрез пълномощника в хода на съдебното производство, че единствено здравословното състояние на детето е било причина да не се осъществяват личните контакти между бащата и детето по режим, определен с влязло в сила съдебно решение. Обоснован е извод, съобразно който прилагането на мярката с издадената заповед е при правилно приложение на закона, с оглед наличието на осъществените предпоставките по чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет., и в съответствие с неговата цел нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие на детето и защита на неговите права и интереси - на лични контакти и с двамата си родители (чл. 124, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс). Развити са съображения, че мярката в семейна среда по чл. 23, т. 2 ЗЗДет. е най-подходящата в конкретния случай, съобразена с най-добър интерес на детето, в смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., доколкото нуждата от психологическо консултиране е обоснована. Опасността връзката с някой от родителите да бъде необратимо прекъсната е с непредвидими последици за правилното бъдещо развитие на малолетното дете, чието основно право е да общува и с двамата си родители. ползването на социална услуга е наредено като вид мярка за закрила. За да пристъпи към подобна мярка, административният орган се е позовал на възможността неспазването на РЛО, разписан от гражданския съд, да доведе до Синдром на родителското отчуждение с бащата, което представлява риск за правилното развитие на детето. Първоинстанционният съд е съобразил не само необходимостта от предпазване на детето от отчуждение от бащата, но и целта на поддържането на нормални отношения родители деца, не само по националното, но и по общностното право. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Варна, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. С установяване на изискуемият се от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката по чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет., при която директорът на дирекция СП може да издаде заповед за ползване на социални услуги, са доказани. Социалната услуга, чието ползване от майката е наредено с оспорената заповед е в съответствие с най-добрия интерес на детето, обезпечаването на който е свързано със способността на родителите да се грижат за него - § 1, т. 5, б. д от ДР на ЗЗДет. Възражението в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение поради приетото и установено от административен орган и от съда, че майката препятства провеждането на определените срещи за лични контакти между бащата и детето е неоснователно. Изводите в тази връзка, което е и основанието да се премине към определените мерки за осъществяване РЛО са обсъдените доказателства, обективирани в протоколи, съставени от служители на Д СП Варна за отказ на касационната жалбоподателка да съдейства за нормално протичане и поддържане на определените лични отношения между родител и дете. Отказът на касационната жалбоподателка да сътрудничи за поддържането на определения РЛО е документиран, в приложени и анализирани от първоинстанционни съд доказателства. В чл. 4 от ЗЗДет. са регламентирани мерките за закрила, като в ал. 1 са изброени тези от тях, чрез които се осъществява закрилата. В чл. 4, ал. 1, т. 5 е предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа. Според § 1, т. 8 от ДР на ЗЗДет., услуги по смисъла на чл. 23 са социалните услуги, предоставяни в общността по Закона за социалните услуги. В чл. 18, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет) е регламентирано, че целта на мерките в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждането и възпитанието на детето; според ал. 2 мерките, предвидени в чл. 23 от ЗЗДет, се прилагат съгласно изготвения план за действие, а според ал. 3 мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги. В чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет., посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, е отразено, че в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социалната услуга се извършва въз основа на заповед на директора на Дирекция Социално подпомагане. Невъзможността да се проведе нормална среща между родител и дете е обсъдено и прието като основание за издаването на оспорваната пред административния съд заповед от 10.01.2023 г. Решението за родителските права не изключва предприемането на мерки на закрила на детето по ЗЗДет. чл. 59, ал. 10 СК. Нормата на член 9, § 3 от Конвенцията за правата на детето, чл. 24, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс гарантират правото на детето на лични отношения с всеки от родителите. Предписаната социална услуга за психологическа подкрепа на детето във взаимоотношенията му с бащата и с участието на майката в семейна среда (§ 1, т. 7 от ДР на ЗЗДет), съгласно чл. 18, ал. 1 ППЗЗДет. е необходима именно за преодоляване на родителското отчуждение за пълноценно упражняване на режима на лични контакти от бащата и на правото на детето за комуникация с двамата родители. Първоинстанционното решение е съответно и на практиката на Съда по правата на човека и основните свободи, (решението Cristescu v. Romania, 13589/07, пар. 69), според която държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най висши интереси. Съобразно практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ), националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, 30943/96, пар. 64). В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Ribic v. Croatia, ( 27148/12, пар. 92.). Неоснователни са касационните доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, водещи до отмяна на съдебния акт. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване чл. 20, ал. 1, т. 4 ППЗЗДет. във вр. чл. 23, т. 2 ЗЗДет., обуславящи разпоредените правни последици за насочване към ползване на дългосрочна социална услуга. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Претенция за присъждане на разноски в настоящото производство е заявена от ответник по касационната жалба С. П. Я., като са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, за каквато сума е искането. Искането е основателно и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,