Решение № 4764 от 18.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на Специализирана болница за рехабилитация - Варна АД, представлявано от Ц. Динкова, чрез процесуален представител адв. Д. Михалева срещу Решение 1510 от 19.11.2021 г., постановено по адм. дело 2131/2021г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлено оспорването срещу Заповед за налагане на санкции РД-11-875/7/02.09.2021 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Варна. Наведените в жалбата възражения, че фактическите изводи на съда противоречат на събраните по делото доказателства, което е довело до неправилен извод за законосъобразност на атакуваната заповед и за необоснованост на първоинстанционния акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на процесното решение и вместо него постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени издадената заповед за налагане на санкции. Претендира се присъждане на сторените деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на РЗОК Варна, чрез процесуален представител началник на отдел Правно и административно осигуряване на дейността Й. Йорданов, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД-11-875/7/02.09.2021 г., издадена от директора на РЗОК Варна, на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 422, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности сключен между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 2022 г. (НРД за МД 2020 2022 г.), с която на основание чл. 421, ал. 1, буква б от НРД за МД 2020-2022г. на Специализирана болница за рехабилитация - Варна АД е наложена санкция: Прекратяване на договор 031349/26.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки в частта по КП [заличен текст] от приложение 17 към НРД за МД 2020-2022г. Със Заповед РД-11-875/30.07.2021 г. на директора на РЗОК Варна е наредено извършване на проверка на лечебно заведение Специализирана болница за рехабилитация - Варна АД. Резултатите от проверката са обективирани в съставения Протокол РД-11-875/1/12.08.2021 г., според чието съдържание е установено, след извършена проверка в информационната система HOSP_CPW на НЗОК/РЗОК Варна, че за ЗОЛ С. Маринова лечебното заведение е отчело в ежедневните електронни отчети за приети и изписани пациенти планова хоспитализация от 11.04.2021 г. до 18.04.2021 г. с ИЗ 920/04/2021г. по КП [заличен текст], като случаят е заплатен от НЗОК. Констатирано е, че в Персонализирана информационна система на НЗОК за пациент С. Маринова е извършена регистрация на хоспитализация на 11.04.2021 г. и регистрация на дехоспитализация на 18.04.2021г. с лична карта от четец. В справки Онлайн дейност е визуализирана хоспитализация на същия пациент за планов прием по КП [заличен текст] с основна диагноза [заличен текст]; [заличен текст] и [заличен текст]. За периода от 11.04.2021г. до 17.04.2021г. включително са отразени 32 процедури със съответния МКБ код. Изготвена е електронна епикриза с описание на всички изискуеми реквизити за изготвяне съгласно НРД за МД 2020-2022г. Извършена е проверка на място, при която от лечебното заведение е изискана История на заболяване 920/04/2021г. за ЗОЛ С. Маринова, като такава не е представена. На проверяващите е връчено писмено становище, в което лечебното заведение уведомява контролните органи, че История на заболяване за Маринова не е налична. Представена е разпечатка за планов прием на пациентите, пожелали да бъдат планирани за прием за месец април 2021 г., в Специализирана болница за рехабилитация - Варна АД, в който не е отразен планов прием на името на С. Маринова. Депозирано е становище от д-р И. Великова, лекар в лечебното заведение, в което същата заявява, че не си спомня конкретния пациент, тъй като се изминало приблизително четири месеца от упоменатата дата. Заявено е, че История на заболяването на непрегледан пациент не е издавала. Контрольорите са заключили, че Специализирана болница за рехабилитация - Варна АД не разполага с ИЗ, което да потвърди, че отчетената и заплатена по КП 265 с ИЗ 920/4/2021г. действително е извършена. Гореописаните факти и обстоятелства са квалифицирани от проверяващите като нарушение на чл. 366, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022г. Директорът на РЗОК Варна е възприел изцяло констатациите, обективирани в констативния протокол и е издал оспорената пред първоинстанционния съд заповед за налагане на санкции РД-1-875/7/02.09.2021 г. Първоинстанционният съд отхвърля оспорването като намира обжалваната заповед за издадена от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, при наличие на задължителните за административния акт реквизити, в резултат на проведена процедура по извършване на проверка на лечебно заведение, сключило договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с НЗОК. Посочено е, че проверката е извършена въз основа на заповед на директора на РЗОК, в която са определени нейният предмет, лицата, които ще извършат проверката, началната й дата и час, като препис от заповедта е връчен на проверяваното лице. За резултатите от проверката е съставен протокол в съответствие с разпоредбата на чл. 74, ал. 3 ЗЗО, препис от който е връчен на проверяваното лечебно заведение като му е предоставена възможност да депозира възражение срещу описаните в него констатации. Първоинстанционният съд намира, че заповедта е съответна на материалния закон, тъй като с оглед данните по делото обоснован се явява достигнатият от административния орган извод за допуснато от лечебното заведение нарушение на чл. 366 от НРД за МД 2020 2022 г., поради неизвършването на отчетената и заплатена дейност по КП 265 с ИЗ 920 / 2021 г. Върховният административен съд шесто отделение, намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Основателна е тезата на касационния жалбоподател, че съдебното решение е постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. трето от АПК. Съгласно чл. 366, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022г. изпълнителите на БМП, сключили договор с НЗОК, ежедневно подават файлове по електронен път в утвърдени от НЗОК формати за оказаната за денонощие дейност, включена в предмета на договора, през интернет портала на НЗОК или чрез web услуга. В конкретния случай е установено, че Специализирана болница за рехабилитация - Варна АД е отчела за ЗОЛ С. Маринова в ежедневните електронни отчети за приети и изписани пациенти планова хоспитализация от 11.04.2021 г. до 18.04.2021 г. с ИЗ 920/04/2021г. по КП [заличен текст]. За извършване на дейности по горната клинична пътека лечебното заведение има сключен договор с НЗОК от 26.02.2020г. и допълнително споразумение към него от 15.02.2021г. При извършената от контрольорите към РЗОК проверка на място в лечебното заведение е установено, че не са налични документи във връзка с отчетената дейност по повод хоспитализирането на ЗОЛ С. Маринова. Във връзка с горното е прието становище от Специализирана болница за рехабилитация - Варна АД, с което административния орган е уведомен, че ИЗ на Маринова не е налично на хартиен носител. В разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК законодателят въвежда изискване за форма на акта и той следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т.е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. В случая волеизявлението на директора на РЗОК Варна следва да е мотивирано от обстоятелствата, които налагат поведението на болницата да се възприеме като нарушение на чл. 366, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022г. В конкретния случай липсват доказателства за нарушение на цитираната норма нито обяснения, нито декларации от ЗОЛ. При издаване на заповедта не е ценена, представената с преписката Молба до директора на РЗОК Варна вх. 94-08-5#3/16.08.21г., в която С. Маринова оттегля жалбата си поради недоразумение. Въпреки констатациите на органа, че лицето не е вписано в листа за планов прием на пациентите, пожелали да бъдат приети в лечебното заведение през м. април 2021г., не е изследвано обстоятелството, отразено в справки Онлайн дейност , Отчетени онлайн дейности за пациент КП , в което е посочено че пациентката С. Маринова е насочена за хоспитализация от ЛЗ 0140131013 - МЦ Панорама ЕООД, от лекар с УИН 0200000882 Л. Янкова с дата на изпращане 30.03.2021г. за планов прием по КП 265. В обобщение съдът намира, че по делото не се установява по категоричен начин отчитане на медицинска дейност, която не е извършена от лечебното заведение, поради което твърдяното нарушение се явява недоказано. Неизпълнението на задълженията, установени в чл. 85, във връзка с чл. 81, ал.1, т.1 от НРД за МД 2020-2022г., въз основа на които договорните партньори са задължени да събират, поддържат, съхраняват и предоставят на НЗОК/РЗОК информация на хартиен носител, съгласуван с БЛС за документи, за които се изисква подпис на пациента не следва да се приравнява на нарушение по чл.366, ал.1 от НРД за МД 2020-2022г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, касационната инстанция намира, че описаното в заповедта за налагане на санкции нарушение по чл. 366, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022г., като недоказано не се субсумира в хипотезиса на нормата на чл. 421, ал. 1, буква б от НРД за МД 2020-2022г., въз основа на която на Специализирана болница за рехабилитация - Варна АД е наложена санкция: Прекратяване на договор 031349/26.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки в частта по КП 265 Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателния апарата от приложение 17 към НРД за МД 2020-2022г. Горните съображения на настоящата съдебна инстанция, обосновават извод за неправилност на обжалваното съдебно решение, което при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, подлежи на отмяна. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата на Специализирана болница за рехабилитация - Варна АД, като се отмени заповедта за налагане на санкции. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,