Решение № 10486 от 10.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5540/2017 г.

Решение № 10486 от 10.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5540/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, чрез процесуален представител, против решение № 125/16.03.2017 г. по адм. дело № 980/2016 г. на Административен съд - П., с което са отменени негови заповеди № РД-11-00-1828/22.11.2016 г. и заповед № 385/22.11.2016 г. Касаторът излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт и излага съображения. Твърди, че са били налични доказателства относно извършените от служителката дисциплинарни нарушения. Според него неправилно е прието от съда, че установените от дисциплинарно наказващия орган нарушения следва да се преценяват като маловажни. Иска се отмяна на съдебния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Н. Н. Х., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК срок и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 125/16.03.2017 г. по адм. дело № 980/2016 г. Административен съд - П. е отменил по жалба на Н. Н. Х. заповеди на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта - заповед № РД-11-00-1828/22.11.2016 г. с която на служителката е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и заповед № 385/22.11.2016 г. с която е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "началник отдел" на отдел "Активна политика на пазара на труда" в дирекция "Бюро по труда" (ДБТ) - гр. В.. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че дисциплинарното производство срещу служителката е започнало за извършени нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в неспазване на установеното време за обедна почивка, което представлява нарушение на чл. 11 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Освен това се сочи, че служителката не е носила отличителен знак - бадж, което представлява нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 от Наредбата за административното обслужване, както и че служителите В. Д. С., заемащ длъжността "старши експерт" в Отдел "Активна политика на пазара на труда" и М. И. С., заемаща длъжността "младши експерт" в Отдел "Активна политика на пазара на труда" не са спазили установеното време за обедна почивка, което представлява нарушение на чл. 11 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Посочено е също, че В. С. не е носил отличителен знак - бадж, което представлява нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 от Наредбата за административното обслужване. Освен горните нарушения в заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" се сочи и че служителката не е осъществила необходимия и достатъчен контрол върху работата на служителите в ръководения от нея отдел. Цитирани са и последици от това неправомерно поведение, според административния орган, а именно че те се състоят в непредставяне на посреднически услуги на клиентите на ДБТ Велинград по време на непозволеното отсъствие на Халачева на 27.09.2016 г. и непозволеното отсъствие на пряко подчинените й служители. След като е изискал писмени обяснения по посочените нарушения и е изпълнил процедурата по чл. 96, ал. 1 от ЗДСл за образуване на дисциплинарно производство и последвало становище на Дисциплинарния съвет, административният орган е приел, че Халачева е нарушила виновно следните служебни задължения: чл. 11 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и чл. 20, ал. 1 от Наредбата за административното обслужване. Въз основа на тези мотиви същият е наложил дисциплинарно наказание "уволнение". За да отмени обжалвания административен акт съдът е приел, че установените нарушения не обосновават налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание по смисъла на ЗДСл. При определяне на вида и размера на наказанието дисциплинарно наказващият орган не е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него вредоносни последици. Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно постановено. По същество служителката е наказана за извършени дисциплинарни нарушения, касаещи: неспазване на установеното работно време за обедна почивка, неносене на отличителен знак - бадж, съгласно нормативните изисквания и вътрешноведомствените актове на агенцията; неупражняване на контрол над подчинени служители. Следва да бъдат споделени съображенията на съда, че при установеност и на трите нарушения същите се явяват маловажни и не обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Ето защо основателно е прието, че дисциплинарно наказващият орган не спазил императивното изискване на чл. 91 от ЗДСл, съобразно който при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и цялостното служебно поведение на държавния служител. Бланкетните констатации в становището на Дисциплинарния съвет и в заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" - че деянията са извършени виновно, не сочат на спазване на горните нормативни императивни изисквания, още повече, че не са налице данни описаните нарушения да са установени като многократно извършени, поради което е правилна преценката на съда, че актът, с който служителката е дисциплинарно наказана, както и последващият акт, с който е прекратено служебното й правоотношение, се явяват издадени при неспазване целта на закона. В разпоредбата на чл. 90 от ЗДСл са предвидени пет вида дисциплинарни наказания като най-лекото от тях е наказанието "забележка", а най-тежкото "уволнение". С издаването на заповед № РД-11-00-1828/22.11.2016 г. е нарушен пряко принципът на съразмерност, прогласен с чл. 6 на АПК, съобразно който от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото, както и че трябва да се въздържа от издаване на актове и извършване на действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Сочената незаконосъобразност на тази заповед е обосновала и незаконосъобразността на последващата заповед с която е прекратено служебното правоотношение с Халачева. Обжалваното решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди претендираното и доказано по размер адвокатско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в размер на 400 (четиристотин) лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение