Решение № 8998 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 213/2010 г.

ВАСII отделение30.06.2010 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

Оставя в сила решение от 17.06.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по адм. дело № 3066/2002 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8998 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 213/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Здравка Николова Никова от гр. София против решение от 17.06.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по адм. дело № 3066/2002 г., с което отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-09-50-616/29.12.2001 г. на главния архитект на София, с която е одобрен ЧИЗРП на м. "Бенковски", в частта на кв. 58, парцел ХХII-930 и отваряне на улица от о. т. 75д-39-40-41-42а. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът Величка Деянова Витова оспорва жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна на посоченото основание за издаването й . Решението е валидно, допустимо и правилно. Установено е, че с обжалваната заповед е одобрено частично изменение на застроителния и регулационен план на м. "Бенковски" по реда на отменения ЗТСУ и ППЗТСУ. Посоченото основание за изменението е чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗТСУ - в обществен интерес във връзка с цели и нужди на градоустройството и когато планът не осигурява възможност за целесъобразно застрояване по действащите строителни и технически правила, норми и нормативи във връзка с архитектурно-градоустройствените изисквания. В тези случаи не е необходимо ЧИЗРП да се предхожда от процедура по отстраняване на непълноти и грешки на кадастралната основа, както неоснователно се твърди в жалбата. От събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице се установява, че при отнемането на площта от 58 кв. м за предвижданията за улица, имотът на жалбоподателката отговаря на изискванията за повърхност и лице и са спазени изискванията на чл. 53 - 54 ППЗТСУ (отм.), поради което може да сe приеме, че регулацията е икономична по смисъла на чл. 27, ал. 2 ЗТСУ (отм.). Обосновано се приема от решаващият съд, че с изработването на обжалвания план в частта засягаща имота на жалбоподателката няма допуснато нарушение на приложимите норми. Новопроектираната улица осигурява необходимия транспортен достъп до новообразуваните парцели и разполагането на инженерната инфраструктура, което е мероприятие от обществен интерес. Няма данни за възможни варианти за прокарването й на друго място, без да се влошава положението на други собственици, което да сочи на незаконосъобразност на новопроектираната улица. Според графичната част на проекта за новата улица се отнемат части от всички прилежащи парцели включително и през улица. Обстоятелството, че последните не са застроени, за разлика от този на жалбоподателката, не е основание, за да се приеме, че изместването на същата изцяло в тази посока ще е по-икономичен вариант. Правилни и обосновани са изводите на съда за материална законосъобразност на обжалвания план, с който се предвижда изграждане на обслужваща улица, засягаща имота на жалбоподателката. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обсъдени са доказателствата за релевантните факти. Проверката направена от съда е на всички основания по чл. 41, ал. 2 ЗАП (отм.), сега чл. 146 АПК. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 27 ППЗТСУ