Решение № 2996 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9297/2013 г.

Решение № 2996 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9297/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационните жалби на зам. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, на когото е възложено да изпълнява правомощията на директор със заповед № ЗЦУ-147/15.02.2013 г. на изп. директор на НАП, и "Метимпекс" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. "Цариградско шосе" № 53, ет. 1, подадена чрез процесуалния му представител адв. Георгиев, срещу решение № 938/22.04.2013 г. на Административен съд -Пловдив, постановено по адм. д. № 2480/2012 г. С касационната жалба на зам. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП се обжалва решението в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161200208/26.03.2012 г. относно отказано право на данъчен кредит в общ размер 43 145.60 лв. по фактури, издадени от "ВТПГ - Матенпром" ЕООД. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че приемо-предавателните протоколи и стоковите разписки са достатъчни, за да се установи реалността на доставките. Поради непредставянето на транспортни документи, е невъзможно да се установи връзката между предходните доставчици на прекия и жалбоподателя при транзитна доставка. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Метимпекс" ЕООД оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Георгиев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. С касационната жалба на "Метимпекс" ЕООД решението се обжалва в частта му, в която е отхвърлена жалбата му против РА. Твърди се, че решението е необосновано и незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, приемо-предавателните протоколи установяват прехвърляне на собствеността върху стоките и наличието на облагаеми доставки. Неправилно съдът се е позовал на констатирани разминавания в датите, при положение, че вещото лице е установило връзката между получаването на стоката по процесните фактури и разпореждането с нея. Ненамирането на доставчиците не е основание да не бъде признато правото на данъчен кредит. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част, вкл. в частта за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което изцяло да бъде отменен РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Колева по съображения, изложени в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срок и от надлежни страни са допустими. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 161200208/26.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 708/18.06.2012 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС е отказано право на данъчен кредит в общ размер 282 952.45 лв. по фактури, издадени от "ВТПГ - Матенпром" ЕООД, "Меги Транс" ЕООД и "Вали Транс" ЕООД, през м. март, м. април, м. май и м. август 2008 г. Определени са задължения за ДДС и лихви. Изложени са мотиви за липсата на реално осъществени облагаеми доставки. Отказано е право на данъчен кредит и в размер на 234.44 лв. за данъчните периоди м. март и м. април 2008 г. Първоинстанционният съд е отменил РА в частта му относно отказано право на данъчен кредит в общ размер 43 145.60 лв. по фактури, издадени от "ВТПГ - Матенпром" ЕООД. Кредитирал е заключението на вещото лице по назначената ССЕ, изготвено след проверка в счетоводството на доставчика, както и приложението към него, касаещо процесните фактури. Вещото лице е установило, че по всяка от тях е налице плащане по банков път, приемо-предавателен протокол и стокова разписка. Установило е също така заприходяването на стоката в счетоводството на жалбоподателя и последващата й реализация. Към една от фактурите са представени и доказателства за транспорт. Съдът се е позовал и на решение на ВАС, с което при идентична фактическа обстановка е отменен предходен РА на жалбоподателя в частта му, в която е отказано правото на данъчен кредит по фактури, издадени от същия доставчик. Жалбата в останалата й част е отхвърлена. Съдът е приел за правилни и законосъобразни изводите на органа по приходите за липсата на убедителни доказателства за произхода и наличието на стоките при доставчиците, както и за тяхното транспортиране и предаване. Посочил и в мотивите на решението, че не са налице приемо-предавателни протоколи и има съществено разминаване в датите на разписките за получаване на стоково-материални ценности, въз основа на които се твърди, че е заприходена стоката и датите на фактурите за последващата им реализация. Съдът е приел също така, че ревизираното дружество незаконосъобразно е приспаднало данъчен кредит в размер на 234.44 лв., тъй като към момента на учредяване правото на строеж то не е било регистрирано по ЗДДС и не е следвало да начислява ДДС. По касационната жалба на зам. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП: Според настоящия касационен състав, жалбата е частично основателна. Правилен е изводът на Пловдивския административен съд, че по делото са представени писмени доказателства, установяващи реалността на доставката по фактура № 101064/10.03.08 г., издадена от ВТПГ "Матенпром" ООД с предмет арматурна стомана № 10 - 21766 кг. и арматурна стомана № 14 - 2740 кг. с данъчна основа 25241.18 лв. и ДДС 5048.24 лв. По отношение на доставчика е установено, че осъществява търговската си дейност на наета от него производствена площадка в гр. Велико Търново, ул. "Никола Габровски" № 92 /бившо "Кетмаш" АД/ съгласно сключен договор за наем. Към фактурата са представени стокова разписка от 10.03.08 г., приемо-предавателен протокол, изготвен в Пловдив, декларация за съответствие на ВТПГ "Матенпром" ООД, товарителница с превозвач ЕТ "ПИМ - Пламен Михайлов", видно от която стоката е натоварена във Велико Търново и разтоварена в Пловдив, съдържаща подписи и печати на изпращач, превозвач и получател. По отношение на тази доставка съдът правилно е приел, че незаконосъобразно с РА е отказано право на приспадане на данъка. По отношение на останалите пет фактури, издадени от същия доставчик, фактическата обстановка не е идентична с тази, която е била установена в съдебното производство, приключило с решение № 12516/10.10.2012 г. на ВАС, осмо отд., постановено по адм. д. № 9099/2012 г. От мотивите на цитираното решение е видно, че доставките са осъществявани от производствената база на доставчика в гр. Велико Търново, дейностите по товарене и разтоварване са извършени от работници на доставчика и са използвани намиращите се на площадката електротелферни кранове. От производствената и търговската база на доставчика за транспортирани и предадени на жалбоподателя в неговата производствена база в гр. Пловдив. По отношение на фактурите, издадени от предходните доставчици на прекия доставчик, вещото лице е констатирало, че към тях са приложени приемо-предавателни протоколи и стокови разписки. За петте фактури, по които с настоящия РА е отказано право на данъчен кредит, според дадените обяснения от представляващия дружеството-доставчик, са осъществени транзитни доставки от неговите доставчици на жалбоподателя, като транспортът е организиран от доставчиците и стойността му е включена в цената на арматурната стомана. Според заключението на вещото лице по назначената ССЕ /приложение 2А/, към фактурите, издадени от предходния доставчик "Метал Импорт" ЕООД на ВТПГ "Матенпром" ООД, няма съставени стокови разписки, кантарни бележки или протоколи. Към фактурите, по които жалбоподателят е получател, има приложени само приемо-предавателни протоколи и стокови разписки, носещи подписи и печати на доставчика ВТПГ "Матенпром" ООД за "предал" и на жалбоподателя за "получил". Така представените документи не доказват осъществена между "Метал Импорт" ЕООД и жалбоподателя транзитна продажба по смисъла на чл. 329 от ТЗ. Липсват доказателства за това, че продавачът "Метал Импорт" ЕООД е разполагал със стоката, организирал е транспорта на същата до производствената база на жалбоподателя и я е предал на същия. След като транспортът е за сметка на продавача и е включен в цената, която ВТПГ "Матенпром" ООД се е задължило да плати, то логично е на същия да са представени преписи от документите, придружаващи стоката, за да бъде удостоверено изпълнението на сделката, каквото е и изискването на чл. 329 ТЗ. От страна на ВТПГ "Матенпром" ООД такива документи не са представени. Поради така изложените съображения, решението на административния съд, с което е отменен РА относно отказаното право на данъчен кредит по пет фактури, издадени от ВТПГ "Матенпром" ООД през м. април и м. август 2008 г., като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството. II. По касационната жалба на "Метимпекс" ЕООД: Жалбата е неоснователна. Решението в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Към фактурите, издадени на жалбоподателя от "Меги Транс" ЕООД и "Вали Транс" ЕООД, няма приложени приемо-предавателни протоколи, каквито са твърденията на касатора, нито товарителници. Към тях са приложени само стокови разписки, които не съдържат подпис и печат нито на продавач, съответно на "предал стоката", нито на превозвач, а подпис на МОЛ, получило стоката. Правилно е посочено в мотивите на обжалваното решение, че стоковите разписки не могат да се свържат със съответните фактури нито като дати, нито като количества на стоката. Например, видно от приложение 1.2. към заключението на вещото лице, към фактура № 101/24.04.08 г. за арматурна стомана 19516 кг. е приложена стокова разписка 50/1.04.08 г. за 23 000 кг.; към фактура № 102/24.04.08 г. за 20 523 кг. е приложена стокова разписка № 52/10.04.08 г. за 9 410 кг. Вярно е също така твърдението на касатора, че общото количество по всички фактури съответства на общото количество по стоковите разписки. Както беше посочено по-горе, обаче, само стоковите разписки не доказват предаването и приемането на стоката. Експедиционните бележки /3 броя/ също не могат да се обвържат с конкретни фактури нито с оглед изпращач, нито с оглед краен получател, доколкото те са различни от доставчика и от лицата, на които жалбоподателят е реализирал стоката, а самият жалбоподател не е положил усилия дори да обясни връзката между представените от него документи. Тези експедиционни бележки обосновават извод, че стоката е транспортирана от различни други доставчици до различни крайни получатели, като по делото липсват каквито и да било доказателства, установяващи връзката между тях, "Меги Транс" ЕООД и "Вали Транс" ЕООД и жалбоподателя. Правилни и законосъобразни са и изводите на съда във връзка с непризнат данъчен кредит в размер на 234.44 лв. за данъчните периоди м. март и м. април 2008 г. Конкретни основания за незаконосъобразност на решението в тази част не се съдържат в касационната жалба. При касационната проверка не се констатираха допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, а и конкретни такива не се сочат в касационната жалба. С оглед изхода на спора, жалбоподателят "Метимпекс" ЕООД следва да заплати на ответника за първоинстанционното производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 417.70 лв. За касационното производство разноски на първия касатор не се присъждат, тъй като не е представляван от юрисконсулт и съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК, според който на администрацията се присъжда юрисконсултско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение