Решение № 9891 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4777/2014 г.

Решение № 9891 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4777/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК Южен централен район, чрез юрк. Анастасия Караманолева-Пенева, срещу решение № 7 от 23 януари 2014 г., постановено по адм. д. № 252/2013 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отменена заповед № ДК-02-ЮЦР-412/22 ноември 2012 г. на началника на РДНСК Южен централен район. С касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Манол Стоянов Николов не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Смолян е образувано по жалба на Манол Стоянов Николов срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-412/22 ноември 2012 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Пристройка към първи етаж на съществуваща жилищна сграда", находящ се в УПИ XIII-300, кв. 16, по плана на с. Беден, община Девин, област Смолян, като изграден без необходимите строителни книжа. Съдът е приел, че разпоредения за премахване строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и като такъв не подлежи на премахване. Поради това е отменил оспорената заповед. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспорената заповед е законосъобразен. От данните по делото и неоспореното заключение на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, процесният строеж е извършен преди 7 април 1987 г., като за изграждането му не са издавани строителни книжа. При тези данни законосъобразно съдът е констатирал наличието на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж. Този строеж обаче - предвид императивната разпоредба на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, като търпим не подлежи на премахване. Във връзка с установяване наличието на предпоставките на цитираната правна норма за търпимост на строежа, съдът е събрал и обсъдил необходимите доказателства, като обосновано е приел, че пристройката представлява второстепенна постройка на допълващото застрояване, както и че този вид постройки са допустими за изграждане по действащите градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали както по време на извършването му, така и съгласно Закона за устройство на територията. Допустима е и по двата режима изграждането на второстепенните постройки на вътрешната регулационна линия, без да е необходимо съгласието на собствениците на съседните имоти и на съсобствениците за това. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,