Решение № 908 от 27.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2039/2014 г.

Решение № 908 от 27.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2039/2014 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуалния кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП против решение № 9/2.01.2014 г., постановено по адм. д. № 14547/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменен РА № 2101200186 от 21.05.2012 г., издаден от Ирина Алексова на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 2051 от 21.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /понастоящем Д "ОДОП"/ - София при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - "Пий" ЕООД, чрез адв. Бозукова - Пеева, оспорва касационната жалба. Моли да бъде потвърдено решението на административния съд, като претендира и присъждане на разноски. Подробни съображения развива в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява подробно становище за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 9/2.01.2014 г., постановено по адм. д. № 14547/2012 г., Административен съд - София град е отменил ревизионен акт № 2101200186 от 21.05.2012 г., издаден от Ирина Алексова на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 2051 от 21.08.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" /понастоящем Д "ОДОП"/ - София при ЦУ на НАП, с който на "Пий" ЕООД е определено задължение за ДДС в размер на 703 987,33 лв. на основание чл. 177 от ЗДДС като реализиране на солидарна отговорност за задължение на "Екоседиментс" ЕООД. Административният съд е приел, че ревизионния акт е действителен данъчен акт, но при издаването му е допуснато нарушение на закона, защото не е доказано наличието на първата хипотеза на чл. 177, ал. 2, ЗДДС, а именно, че "регистрираното лице е знаело, че дължимият данък няма да бъде внесен". Според съда органите по приходите са били длъжни да съберат по надлежния ред доказателства, че дружеството "Пий" ЕООД или негов представляващ притежават специално качество (собственик, управител, представляващ, прокурист и др.), по силата на което са длъжни да са запознати с всички дейности и действия, извършвани от "Екоседиментс" ЕООД, но доказателства в тази насока не са представени от органите по приходите, а това е било тяхно задължение с оглед императивната разпоредба на чл. 177, ал. 2 ЗДДС. В тази връзка съдът се е позовал на Решение на ВАС, осмо отделение, постановено по адм. дело № 9425/2011 г., както и на решение на СЕС по съединени дело С-80/11 и С-142/11. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Предмет на спора пред административния съд е установената с оспорвания ревизионен акт отговорност за данък добавена стойност по чл. 177 от ЗДДС на "ПИЙ" ЕООД във връзка с издадени фактури от "Екоседиментс" ООД или така наречената отговорност за действията на друго лице, с приложение на ал. 2 на същия текст. Касаторът поддържа тезата си застъпена в РА и потвърждаващото решение на директора на дирекция "ОДОП" - София като счита за необоснован извода на съда за недоказаност в случая на субективния елемент във връзка с реализирането на отговорността по чл. 177 ЗДДС, а именно, че "лицето е знаело, че дължимият данък няма да бъде внесен". Настоящият състав намира това възражение за основателно. Систематичното място на разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС в гл. ХХV от ЗДДС, наречена "Отговорност на лицата в случаи на злоупотреби" и определя отговорността за злоупотреби като средство за предотвратяване на данъчните измами. Цели се предотвратяване на загубата на данъчни приходи от неизпълнението на задължението на доставчика да внесе начисления данък върху добавената стойност, когато получателят по доставката е упражнил право на приспадане на данъчен кредит и съществува пряка или косвена връзка между правото на приспадане и дължими, но невнесен данък с натоварване и на други лица със задължението да внесат данъка. Принципът, установен с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС, е, че отговорността са носи от прекия получател по доставката с невнесения данък, но ако той не бъде събран от него, се носи субсидиарна отговорност от всеки следващ получател по реда на доставките. Фактическият състав, пораждащ отговорността, включва обективни елементи - неизпълнение от доставчика на задължението да внесе начисления данък и упражнено право на приспадане от получателя и субективен елемент - знанието у получателя за това, че данъкът няма да бъде внесен /чл. 177, ал. 2 от ЗДДС/. Доказването на съществуващото знание следва да се осъществи по реда на чл. 117 - 120 ДОПК. Разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДДС урежда хипотеза на презюмирано знание. При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК процесуалната тежест да установи предпоставките на отговорността за злоупотреби е за приходната администрация. В процесния казус страните не спорят, че ревизираното дружество е получател по облагаемите доставки, като е придобил собствеността върху недвижимите имоти, съоръженията и материалите фактурирани от "Екоседиментс" ЕООД, като е признато право на данъчен кредит по същите. Безспорно е установено, че доставчикът не е внесъл дължимия данък добавена стойност, което се потвърждава и от издадения му РА № 2251100356 от 28.11.2011 г., с който е установено задължение за д. п. м. 12.2010 г. в размер на 1 260 944,10 лв. В хода на извършваната ревизия и след изготвяне на експертиза, която е установила, че между продажната цена по процесиите фактури и определената от експертизата пазарна цена различието е пренебрежимо малко, ревизиращият орган е заключил, че не е налице второто изискване на чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДДС - облагаемата доставка не е привидна, не заобикаля закона и не е на цена, значително отличаваща се от пазарната. Спорният въпрос в случая е дали наведените от приходната администрация твърдения подробно изложени в пункт 1- 10 в съдебното решение доказват наличието на субективния елемент във връзка с реализирането на отговорността по чл. 177 ЗДДС, а именно наличие на знание у ревизираното лице, че данъкът няма да бъде ефективно внесен от доставчика. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че изложените факти в пункт 1-10 от решението дават основание да се приеме, че в случая е доказано знанието на получателя, че доставчикът му няма да изпълни задължението за внасяне на ДДС. Действително не всички доказателства имат пряко отношение към процесните доставки, но разгледани в тяхната взаимна връзка същите разкриват действителните отношенията между "Пий" ЕООД и "Екоседиментс" ЕООД и сочат, че същите надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател на доставка. Видно от приложеното по делото четиристранно споразумение от 28.02.2011 г., сключено между "Галчев инженеринг груп" АД, "Екоседиментс" ООД, "Екострой комплект" ЕООД и "Пий" ЕООД, съгласно т. 5.2 "Пий" ЕООД поема задължението на "Екоседиментс" ООД към "Галчев инженеринг груп" АД, с което намалява размера на вземането си от тях с 566 000 лв., а съгласно т. 6.6. "Пий" ЕООД дължи на "Екоседиментс" ООД сума в размер на 3 095 200 лв. /по фактури 1170/14.02.2011 г. и № 1171/14.02.2011 г./. На 30.06.2011 г. е подписан споразумителен протокол между "Екоседиментс" ООД и "Пий" ЕООД, съгласно който "Пий" ЕООД прихваща задължението си от "Екоседиментс" ООД /в размер на 100 426 лв./ до размера на вземането си, в резултат на което задължението на "Пий" ЕООД по фактура № 1170/14.02.2011 г., издадена от "Екоседиментс" ООД остава в размер на 576 774 лв. През 2010 г. от "Екоседиментс" ООД е изплатен дивидент на Мариян Кънев Георгиев в размер на 4 172 360 лв. Плащането по процесните фактури, издадени от "Екоседиментс" ЕООД през м. 11 и м. 12.2010 г., по които "Пий" ЕООД е ползвало право на данъчен кредит в същите периоди е било извършено /по банков път/, но значително по-късно, като основно плащанията са през м. 04.2011 г. Непосредствено преди извършването на преводите към доставчика е бил сключен договор за заем между Мариян Кънев Георгиев /заемодател/ и "Пий" ЕООД - заемополучател на уговорената в договора заемна сума в размер на 4 310 000 лв. Не без значение са и обстоятелствата, че двете дружества са били счетоводно обслужвани от едно и също лице - Камелия Григорова Петкова, която е подавала СД по ЗДДС на доставчика и на РЛ, както за д. п. м. 12.2010 г. /д. п. в който са издадени спорните фактури/ и така и в следващите данъчни периоди. Финансовите отчети за 2009 г. и 2010 г. на двете дружества са подписани от горепосоченото лице и съответните управители на двете дружества. Същото лице е изготвяло, подписвало и подавало Годишните данъчни декларации по ЗКПО, в които са били посочени едни и същи телефони за контакт и електронен адрес. Изброеното доказва, че между двете дружества съществуват трайни връзки. Налице е информация за финансовото състояние както на получателя, така и доставчика, счетоводното обслужване на двете дружества е извършвано от едно и също лице. Всички тези факти пряко установяват хипотезата на чл. 177, ал. 2, предложение първо от ЗДДС. Като е стигнал до изводи, различни от направените в настоящото решение, административният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон. Решението на административния съд е неправилно и следва да се отмени, включително и в частта на разноските. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна следва да бъде постановено друго решение, с което да се отхвърли жалбата на "Пий" ЕООД против РА като неоснователна. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 14709,75 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,