Решение № 3599 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10312/2020 г.

Решение № 3599 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10312/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на В. В., А. В. и С. В., подадена чрез пълномощник – адвокат И. М., против Решение № 1264/20.07.2020 г., постановено по административно дело № 810/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата им срещу Решение № 401, обективирано в протокол № 21/28.12.2019 г. на Общински съвет – Пловдив. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като по същество се оспорват възприетите от съда правни изводи за валидност и законосъобразност на оспорения акт, постановен на основание чл. 91, ал. 1 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се обяви нищожността на оспорения акт или да се отмени като незаконосъобразен. Ответната страна, Общински съвет – Пловдив оспорва касационната жалба посредством отговор, депозиран от адвокат Д. И., в който изразява становище в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила. Община Пловдив, редовно призована, не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното пред Административен съд – Пловдив решение е постановено на основание чл. 91, ал. 1 АПК, по повод подадено възражение от Община Пловдив, като с него общинският съвет е упражнил правото си на отзив и е отменил свое предходно Решение № 331, взето с Протокол № 16 от 03.10.2019 г., в частта, с която е одобрен ПУП – ПР на кв. "Северно от панаира", гр. Пловдив относно УПИ IX – 507. 405, жилищно застрояване, обществено обслужващи дейности, кв. 1 – нов, образуван от части от поземлени имоти с идентификатори 56784.507.127, 56784.507.171, 56784.507.9564 и 56784.507.9565 по КККР на гр. Пловдив. Като мотиви за частичната отмяна на акта, органът е развил съображения за допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 15, ал. 3, във връзка с ал. 5 ЗУТ, както и на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Спорът е правен и касае преценката дали административният орган е разполагал с правомощието по чл. 91, ал. 1 АПК и дали същото е упражнено законосъобразно. Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи, възприети от първостепенния съд, които са подробно аргументирани, поради което не необходимо да се повтарят. Правилно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 91, ал. 1 АПК е приложима в настоящия случай, доколкото в специалния закон няма изрична норма, дерогираща същата. Правото на отзив е надлежно упражнено – по отношение не невлязъл в сила административен акт, при наличие на подадена редовна и допустима жалба /наречена възражение/ от заинтересувано лице, по която общинският съвет като колективен орган се е произнесъл в преклузивния 14-дневен срок за това. Административният орган е извършил правилна преценка на относимите факти и по надлежния ред и е преустановил правните последици от свой предходен акт, счетен за незаконосъобразен, при което е спазен принципът за бързина и процесуална икономия, въз основа на който е предоставено правото на отзив по чл. 91, ал. 1 АПК. Трайна е съдебната практика на Върховния административен съд за това, че отзивът по чл. 91, ал. 1 АПК е правомощие на административния орган, което може да се упражни по отношение на всеки административен акт, подлежащ на обжалване по административен или съдебен ред, стига това правомощие да не е отречено със специален закон, каквото отричане се каза по-горе няма в Закона за устройство на територията. В този смисъл, напълно неоснователен е развития в касационната жалба довод за това, че нормата на чл. 91, ал. 1 АПК е приложима единствено в случаите, в които административният акт не подлежи на обжалване по административен или съдебен ред. Предвид изложените мотиви и като прецени, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Общински съвет – Пловдив следва да се присъдят претендираните и сторени разноски, които са в доказан размер от 500 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,