Решение № 12654 от 26.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 888/2018 г.

Решение № 12654 от 26.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 888/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Шумен, чрез гл. юрк. И. Иванова срещу Решение № 130 от 18.12.2017 г., постановено по адм. дело № 333/2017 г. по описа на Административен съд Шумен в частта, с която е осъдена дирекцията да заплати на Д. Давидов законната лихва върху сумата от 450 лева, за периода от 23.10.2017 г. до 15.11.2017 г. в размер на 3 лева, както и в частта на присъдената законна лихва върху главницата, считано от 15.11.2017 г. до окончателното изплащане на главницата, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление. Счита решението в оспорената част за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му в тази част. Ответната страна – Д. Давидов не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на I и II колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Шумен е осъдил ОД на МВР-гр. Шумен да заплати на Д. Давидов, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 450 (четиристотин и петдесет) лева, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 23.10.2017 г. до 15.11.2017 г. в размер на 3 лeва и ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2017 г. до окончателното и изплащане, както и разноски по делото в размер на 310 лева. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 17-0869-000539/02.05.2017 г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР град Шумен, на ищеца Д. Давидов е било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП. Актът е обжалван и с Решение № 391 от 11.07.2017 г. по ВАНД № 1343/2017 г. по описа на Районен съд Шумен е отменен, като незаконосъобразен. Решението е обжалвано и е оставено в сила с Решение № 25 от 23.10.2017 г. по КАНД № 256/2017 г. по описа на Административен съд Шумен. От приложените към посочените дела доказателства съдът от първата инстанция е установил, че в производството по оспорване на НП ищецът е заплатил на адв. С. Петрова сумата от общо 450 лева, представляващи възнаграждение за процесуално представителство и правна помощ - Договор за правна защита и съдействие серия Б, № 79829 от 20.06.2017 г. (л. 20) за сумата от 150 лева, приложен по ВАНД № 1343/2017 г. по описа на Районен съд Шумен и Договор за правна защита и съдействие серия Б, № 85609 от 25.08.2017 г. за сумата от 300 лева, платими в брой, приложен по КАНД № 256/2017 г. по описа на Административен съд Шумен. При тази установеност съдът е приел иска за доказан по основание и размер и е постановил своя съдебен акт. Касаторът обжалва решението на първата инстанция само в частта, с която е присъдена законна лихва за забава върху сумата на обезщетението, като в останалата част то е влязло в законна сила, като необжалвано и не подлежи на касационна проверка. Касаторът счита, че вземането за разноски е акцесорно вземане с процесуалноправен, а не материалноправен характер, поради което върху него не се начислява лихва. Освен това характерът и видът на вземането е "разноски за адвокатски хонорар", което става изискуемо след присъждането му от съда, поради което счита, че върху това вземане не следва да се начислява лихва. Възраженията са неоснователни. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на решаващия съд и не е необходимо да ги повтаря – чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК. Съгласно определението за "лихва", дадено в Облигационното право, лихвата е възнаграждение, което длъжникът на пари, или на заместими вещи, трябва да престира на своя кредитор. Всяко задължение за лихва предполага наличието на друго главно задължение – на главница, поради което е и акцесорно; зависи от главния дълг и се дължи заедно с него. От акцесорния характер на задължението следват различни последици: 1. Задължение за лихви не може да възникне без да е налице парично вземане (респ. вземане за заместими вещи); 2. Ако се погаси главното задължение се погасява и задължението за лихви; 3. Ако главното задължение отпадне с обратна сила, ретроактивно отпада и акцесорното; 4. Обезпеченията на главното вземане обезпечават изпълнението и на задължението за лихва. Законна е тази лихва, която не е уговорена, но която произтича от разпореждане на закона и съставляват обезщетение за забавено изпълнение. Тяхното разглеждане става във връзка със задължение за обезвреждане (вж. Общо учение за облигационното право; Ал. Кожухаров, ред. проф. П. Попов, изд. 2002 г., стр. 169 и сл.). Неправилно касаторът счита, че характерът и видът на процесното вземане е "разноски за адвокатски хонорар". В случая се касае за обезщетение за понесена имуществена вреда, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение в процеса по отмяна на незаконосъобразен акт, постановен при изпълнение на административна дейност от длъжностни лица на ответника. Предявеният иск за обезщетение намира своето правно основание в специален закон - чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При доказано наличие на елементите от фактическия състав на посочената норма, в условията на комулативност, се реализира безвиновната отговорност на държавата, която следва да овъзмезди ищеца за необосновано направения, в съдебния процес по отмяна на наказателното постановление, разход. Съгласно чл. 4 от специалния закон: "Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. " С постановеното Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2/2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им. В процесния случай решението, с което е отменен, като незаконосъобразен актът на длъжностните лица на ответника, постановен при изпълнение на административната им дейност, е влязъл в сила на 23.10.2017 г. и от този момент е дължимостта на законната лихва върху сумата на признатото обезщетение. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ: "Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение