Решение № 7276 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15075/2010 г.

Решение № 7276 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15075/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ - Варна моли да бъде отменено решение № 1961/7.10.2010 г. по адм. д. № 1750/2010 г. на Варненския административен съд в частта, с което е отменен РА № 900744/3.02.2010 г. на ТД на НАП - Варна, офис - Добрич, в частта за непризнат данъчен кредит 7742,28 лв. и начислени лихви за периода м. 10 - 12.2006 г. по фактура на "Ейч ви би Хеброс ауто" ЕООД като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба "Клас олио" ООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 900744/3.02.2010 г. на ТД на НАП - Варна, офис - Добрич, в частта за непризнат данъчен кредит 7742,28 лв. и начислени лихви за периода м. 10 - 12.2006 г. по фактура на "Ейч ви би Хеброс ауто" ЕООД. В останалата част решението е влязло в сила. В мотивите си съдът е приел, че актът е издаден от редовно овластен актосъставител. С ревизионният акт не е признат данъчен кредит в посочения размер на основание чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) и са начислени лихви, тъй като автомобилът предмет на лизинг "Ауди Q7" с 6 + 1 места за сядане не е използван за осъществяване на облагаеми доставки. По делото са били представени пътни листи, издадени на името на управителя на дружеството. Съдът е приел, че установяват използване на автомобила от управителя на ревизираното дружество, но не е доказано да е използван във връзка с дейността на дружеството. Автомобилът е заведен в счетоводството като ДМА и съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) - автомобилът ще бъде използван за извършване на облагаеми доставки през оставащия срок на годност на автомобила. Съдът е приел, че не са представени доказателства за проведени срещи от управителя със съконтрагенти в градовете, посочени в пътните листи като посока на пътуванията. Неправилно съдът е приел, че от пътните листи не се установява, автомобилът да е ползван за нуждите на дейността на предприятието. В тях е посочена дестинация на пътуването, изминатите километри, количеството заредено гориво и целта на пътуванията - сключване на търговски сделки. След като автомобилът е осчетоводен като ДМА, за пътуванията, извършвани с него са издавани пътни листи на предприятието, неправилно съдът е приел, че не е доказано да е използван за дейността на предприятието. Видно от РД предприятието има оборот от 13 435 060,56 лв. за 2006 г., за осъществяването на който са били сключени съответните търговски сделки от управителя, представляващ дружеството, които обстоятелства потвърждават отбелязването в пътните листи, че са издадени за сключване на търговски сделки. Въпреки неправилния извод на съда относно използването на автомобила за извършване на други облагаеми доставки решението е правилно в обжалваната част като краен резултат и не следва да се отменя само в частта на мотивите. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,