Решение № 7065 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11528/2018 г.

Решение № 7065 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11528/2018 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"-Кюстендил, чрез юрисконсулт А. Иванова, против решение № 4685/9.07.2018 г. постановено по адм. дело № 14175/2017 г. на Административен съд София-град. С него е отменена като незаконосъобразна негова заповед № 03-100-РД/114/5.10.2017 г. за отказ от финансиране на подадено заявление за подпомагане от Г. Антова и преписката е върната за ново произнасяне, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната на решението, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът – Г. Антова, чрез процесуалния си представител адвокат М. Димитрова, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Г. Антова, против заповед № 03-100-РД/114/5.10.2017 г. на директора на ОД на ДФЗ-Кюстендил, с която й е отказано да бъде финансирано подаденото от нея заявление за подпомагане, на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 5, ал. 2, т. 2 и чл. 24, ал. 1, т. 4, предл. второ от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. От данните по административната преписка се установява, че земеделският производител е подала заявление за подпомагане 10/06/3/0.0.3342/11.08.2016 г., по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства", към което са приложени доказателства по реда на чл. 5, ал. 2 и ал. 12 от Наредба № 10/2016 г. За установяване изпълнението на изискването по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата - земеделският производител да е получил от земеделска дейност най-малко ЗЗ на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година, жалбоподателката е представила: справка-декларация за приходи за 2015 г. от земеделска дейност по образец; годишна данъчна декларация за 2015 г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и договор за аренда на земеделски земи за селскостопанско производство (чл. 5, ал. 12 от Наредбата). В справката-декларация е посочено, че количеството на реализираните за 2015 г. ябълки е 4380 кг. със средна цена за единица продукция 1. 50 лв. /кг. и 11 147, 95 лв. доходи от неземеделски дейности – трудово правоотношение, като общо приходите за 2015 г. са в размер на 17 717, 95 лв., представляващи 37, 08 %. С докладна записка вх. № 03-0416/5470/28.11.2016 г. изпълнителният директор на ДФЗ е утвърдил Методика за определяне на обосновани /пазарни/ продажни цени на селскостопанска продукция и обосновани добиви от селскостопански култури/животни, нужни за оценка на реалистичността на предложените продажни цени/добиви в бизнес плановете към заявленията за подпомагане по подмерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., при които е приложимо. В тази връзка, при извършването на административна проверка за допустимостта на подаденото от Г. Антонова заявление за подпомагане, органът е преизчислил заявените от кандидатката данни, приемайки, че са заявени по-високи цени, както и добиви от ябълки спрямо пределните добиви/цени. Така преизчисленият приход от земеделска дейност от растениевъдство възлиза на 5 274, 79 лв., съответно приходът от земеделие - на 29. 77 % и не отговаря на изискването по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата, при което е издадена оспорената заповед за отказ за финансиране на заявлението. За да отмени процесната заповед, АССГ е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, в нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Изтъкнато е, че Наредба № 10/2016 г. предвижда извършване на административна проверка на представените от кандидата данни, но не допуска замяната им с други, административноопределени данни. Посочил е, че чл. 24, ал. 2 от Наредбата предвижда при нередовност или непълнота на документите органът да уведомява писмено кандидата, който да отстрани нередовностите или да представи допълнително документи, каквото не е сторено от органа. Посочил е, че в процесната заповед органът не е изложил мотиви по какъв начин е била определена посочената пределна цена за единица земеделска продукция. Приел е, че ДФЗ неоснователно се позовава на Методиката, тъй като тя не е била утвърдена към момента на подаване на заявлението, както и че има вътрешноведомствен характер и е неотносима към условието по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата. АССГ е приел, че след като липсват твърдения за констатирани нередности или несъответствия по отношение на заявените в справката-декларация данни, то преценката относно изпълнението на условието по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата е следвало да бъде извършена именно въз основа на тях. Постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата, постъпилите заявления за подпомагане и приложените към тях документи се оценяват към датата на подаването им за съответствието им с критериите за подбор и тяхната тежест. В случая от земеделския производител е подадено заявление за подпомагане на 11.08.2016 г., чиято оценка за съответствие с критериите за допустимост е направена на по-късен етап, при съобразяването на таблица № 1 "Списък с обоснованите /пазарни/ продажни цени на селскостопанска продукция" и определените средни добиви на селскостопански продукти от таблица № 2 към Методиката. Приемането на пределни цени обаче не намира опора в ЗПЗП, нито в Наредба № 10/2016 г. Раздел II "Изисквания към кандидатите" от Наредбата изрично сочи условията, на които трябва да отговарят кандидатите и документите, които следва да представят при подаване на заявлението. Съгласно чл. 5, ал. 12, условието за наличие най-малко на ЗЗ % от общите приходи/доходи за предходната календарна година се доказва с представянето на справка-декларация по образец; годишна данъчна декларация; документи, доказващи правното основание за ползване на имотите, в които е произведена селскостопанската продукция; удостоверение за регистрация на животновъден обект, ако приходите са от продажба на земеделски продукти от животновъдство, и приходни/разходни документи, издадени съгласно ЗСч, ЗДДФЛ и ЗКПО. Никъде в Наредбата не е регламентирано, че изпълнителният директор на ДФЗ следва да утвърди правила/методика за определяне на обосновани продажни цени и обосновани добиви от селскостопанска продукция. Поради това, след като земеделският стопанин е представила необходимите документи, изискуеми по Наредбата и верността им не е оспорена от административния орган, то информацията, съдържаща се в тях е следвало да бъде ценена и на тази база органът да се произнесе по подаденото заявление. Наред с горното, правилно съдът е приел, че в таблица № 1 "Списък с обоснованите /пазарните/ продажни цени..." е заложена различна цена от тази, на която се е позовал органът при направеното преизчисление по пределни цени, като не е посочил по какъв начин и как е стигнал до тази стойност и по какви съображения прилага утвърдените с Методиката /при липсата на нормативно основание и едва след периода за прием на заявленията за подпомагане по подмярка 6. 3/, средни добиви на селскостопански продукти, които не могат да опровергаят представените от Антонова документи, нито да обосноват издадения отказ за финансиране на подаденото от нея заявление за подпомагане. Липсват каквито и да било данни, административният орган да е обсъдил, съпоставил и анализирал в съвкупност представените писмени доказателства по чл. 5, ал. 12 от Наредбата, за да прецени наличието/липсата на задължителното изискване по чл. 5, ал. 2, т. 2 от нея. Вместо това касаторът е преизчислил доходите от земеделие за 2015 г. на 5 274, 79 лв., без да е посочил основанието и методиката, която е следвал. Дори и да се приеме, че доходът е преизчислен въз основа на определените от изпълнителния директор на фонда пределни цени на ябълките по Методика за определяне на обосновани /продажни/ цени на селскостопанска продукция и обосновани добиви от селскостопански култури/животни, нужни за оценка на реалистичността на предложените продажни цени/добиви в бизнес планове към заявленията за подпомагане по подмерки от ПРСР 2014-2020 г., то отсъства позоваване на нейните правила в съдържанието на заповедта и мотивите й не могат да бъдат допълвани в хода на съдебното производство. Обоснован и законосъобразен наред с това е и изводът, че самата Методика е утвърдена на 28.11.2016 г., респективно не може да бъде приложена по аргумент от чл. 13 АПК за затворената на 12.08.2016 г. процедура за кандидатстване по мярка 6. 3. "Стартова помощ за развитие на малките стопанства". Правилата, въведени в процедурата, съставляват вътрешнослужебен документ, който освен, че е приет след приключване на приема, не е публикуван никъде и е останал неизвестен за жалбоподателката. В тази връзка Върховният административен съд, четвърто отделение е посочил в решение № 13128/29.10.2018 г. по адм. дело № 7824/2018 г., че се нарушава принципът на последователност и предвидимост, прогласен в чл. 13 АПК и изискващ административните органи своевременно да огласяват публично вътрешните правила и установената практика при упражняване на оперативната си самостоятелност. Видно от наименованието на горепосочената Методика, тя касае оценката на реалистичността на бизнес плановете, в раздел ІV от които се съдържа производствената програма на земеделското стопанство по години - Приложение № 4 от наредбата. От изписаната под таблицата забележка става ясно, че се има предвид първата стопанска година, която следва текущата спрямо кандидатстването стопанска година. В същото време изискването за допустимост на кандидатите, в което е включено условието по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10/2016 г., касае предходната календарна година. Поради това, то по никакъв начин не попада в обхвата на методиката, на която се позовава касационният жалбоподател и не подлежи на последваща оценка за реалистичност, каквато не е предвидена в наредбата. По сходни казуси със същия правен проблем вече е формирана и практика на Върховния административен съд, четвърто отделение: решение № 13128/29.10.2018 г. по адм. дело № 7824/218 г.; решение № 14501/26.11.2018 г. по адм. дело № 7359/2108 г. и решение № 14953/4.12.2018 г. по адм. дело № 3918/2018 г. и др. Неоснователно е твърдението на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да допусне аграрно-икономическа експертиза. Както правилно е приел съдът в процесната заповед органът не е посочил, че отказът се основава на средни продажни пазарни цени, поради което е счел искането за неотносимо към предмета на делото. По така изложените съображения, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение