Решение № 11079 от 7.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5657/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив против Решение 3305/08.04.2025 г. постановено по адм. дело 2657/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. Изложени са доводи за неправилност на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и спорът бъде решен по същество, като се претендират и сторените разноски за касационното производство. Направено е възражение за прекомерност. Ответникът М. Г. В., чрез адв. Божинов, в писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение, Административен съд Пловдив е отменил по жалба на М. Г. В. Решение 2153-15-319/04.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане разпореждане [номер] по протокол 2140-15-395/30.04.2024 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. От фактическа страна е установено, че в ТП на НОИ Пловдив е постъпило заявление от М. Г. В., с което е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. Към заявлението е представила документи, от които се установява, че към момента на подаването му тя е била на [възраст] и е имала общ осигурителен стаж от 19 г. 8 м. и 1 д. Също така е безспорно, че М. Г. В. е ползвала отпуск за отглеждане на дете до тригодишна възраст за два периода от 16.09.1991 г. до 16.09.1994 г. и от 27.05.1997 г. до 27.05.2000 г. или общо 6 години. С разпореждане от 30.04.2024 г. ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив е отказал отпускане на пенсия, като е приел, че посочените периоди на майчинство не представляват действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на КСО. Поради това действителният ѝ стаж е изчислен на 13 години, 8 месеца и 1 ден по-малко от изискваните 15 години. Същото било оспорено по административен ред, като директорът на ТП на НОИ Пловдив с Решение 2153-15-319/04.11.2024 г. оставил жалбата без уважение. За да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив, съдът е приел, че макар и постановено от компетентен орган в предвидената от закона форма и без допуснати нарушения на административно-производствените правила, то е издадено при неправилно прилагане на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хипотезата на чл. 68, ал. 3 КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Видно от предвиденото в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ - изцяло, независимо от продължителността на работното време. Също така, приложение следва да намери и правилото в § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. С него се посочва, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е подвел спорните материалноправни отношения под хипотезата на приложимата разпоредба, визирана в чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.). Същата през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на ЗП се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ. С Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта /обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период/, времето за бременност /45 дни преди раждането/, раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Върховният административен съд е последователен в практиката си и приема, че и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по майчинство /или майчинството/ се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, напротив - такова право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради което липсва правно основание за приложение на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България. Правилно съдът е приел, че след зачитане на периодите от 16.09.1991 г. до 16.09.1994 г. и от 27.05.1997 г. до 31.12.1999 г. и прибавянето им към вече зачетеният от органа "действителен" осигурител стаж в размер на 13 г.08 м. и 01 дни, ще се достигне до необходимият минимум от 15 години действителен осигурителен стаж и с оглед и навършената от жалбоподателката възраст от 68 г. 10 м. и 11 дни към 05.04.2024 г. Обосновано и с оглед приложимата материалноправна норма на §, 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, съдът е приел, че единствено периодът от 01.01.2000 г. до 27.05.2000 г. излиза извън приложното й поле и той не следва да се включва, при изчисляване на действителния осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 КСО. Изчислен към осигурителния стаж, който е признат от органите на НОИ с включения осигурителен стаж когато М. Г. В. е ползвала майчинство, общият осигурителен стаж е повече от 15 години, което сочи наличие на материалноправните основания по чл. 68, ал. 3 КСО за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед на изтъкнатите съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. На осн. чл. 143, ал. 1 АПК на процесуалния представител на ответника по касация се дължат сторените, доказани и поискани разноски по делото. Същите се присъждат на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и съобразно приложения по касационното дело договор за правна защита и съдействие на лист 25 от него. На основание чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.) на адв. Божинов се следва сумата от 500.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,