Решение № 8315 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11105/2014 г.

Решение № 8315 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11105/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Местни данъци" при община Варна, подадена чрез пълномощник, против решение № 1887 от 24.07.2014 г., постановено по адм. д. № 493/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е прогласена нищожността на АУЗ № МД-АУ-228/11.10.2013 г. на орган по приходите в община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Местни данъци" при общината. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че при издаването на акта не са допуснати такива съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до нищожност на оспорения акт. Иска отмяна на съдебното решение. Ответникът "Динипо" ЕООД, гр. Варна, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че "Динипо" ЕООД е придобил собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, представляващ котелно помещение, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.2560.420.2.2 - училищна сграда на Техникум по туризъм, по силата на сключен договор за покупко-продажба с нот. акт № 86/25.07.2013 г. на нотариус с район на действие РС - Варна. Към нотариалния акт е представено и удостоверение за данъчна оценка на имота. Приобретателят е подал данъчна декларация за придобития имот на 19.08.2013 г. Административният орган е извършил служебна проверка на декларирания имот във връзка с данните от декларацията и по-точно - относно данъчната оценка на имота. Констатирал е, че котелното помещение не е самостоятелен обект, а е част от административната сграда на Техникума по туризъм, поради което е приел, че данъчната оценка следва да бъде коригирана в по-висок размер. На 27.08.2013 г. на данъчнозадълженото лице е изпратено съобщение да се яви в данъчния отделна общината, за отстраняване на констатирани несъответствия в декларацията по чл. 14 ЗМДТ. На 9.09.2013 г. дружеството е изпратило отговор по направените от органа констатации. С оспорения АУЗД № МД-АУ-228/11.10.2013 г. на органа по приходите в община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Местни данъци" при общината, на "Динипо" ЕООД е определен допълнителен размер на дължимия данък върху придобития недвижим имот към 25.07.2013 г., ведно със законната лихва за забава. Дружеството жалбоподател е оспорило този акт с твърдения за допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и нарушение на материалния закон, като е поискало неговата отмяна или прогласяване на нищожността му. Съдът е приел, че при издаване на акта е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е толкова тежко, че опорочава АУЗД до степен на неговата нищожност. Заключил е, че при така установените по спора факти административният орган е постановил акт в нарушение на императивното правило на чл. 106, ал. 3 ДОПК. Дължимостта на данъка следва да бъде установен в ревизионно производство, тъй като органът е констатирал несъответствия с декларацията, засягащи основата на данъчното облагане. Според съда, това несъответствие не може да бъде отстранено с акт за установяване на задължение, тъй като не са налице основанията за издаване на този вид акт. Обосновал е извод, че разпоредбите, свързани с данъчното облагане, не могат да бъдат тълкувани разширително. Процесуалният закон предвижда издаването на АУЗД при наличието на конкретни условия. В случая, след като е установил нови факти и обстоятелства във връзка с декларирания имот, органът следва да направи констатациите си след надлежно проведено ревизионно производство. Тъй като допуснатото нарушение е толкова съществено и непоправимо, то е довело до нищожност на оспорения административен акт. Така мотивиран, съдът е прогласил нищожността на АУЗ № МД-АУ-228/11.10.2013 г. на орган по приходите в община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Местни данъци" при общината. Решението е неправилно. Съгласно правната доктрина незаконосъобразността има две проявни форми - нищожност и унищожаемост, като разграничаването им е с оглед степента на порока, засягащ административния акт, последиците от проявяването му и способите за тяхното преодоляване. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност предпоставя толкова тежко, радикално и нетърпимо нарушение на законността, че санирането им е изключено, същите са лишени от правно действие и не могат да породят целените правни последици. В чл. 146 АПК са изброени пороците, които водят до незаконосъобразност на акта, а признаването на акта за валиден или за недействителен почива на критерия степен или тежест на незаконосъобразността при издаването му. Всяка некомпетентност на органа (предметна, териториална и по степен) води до нищожност на акта. Хипотеза на недействителност е налице и когато порокът във формата е толкова съществен, че се приравнява на липса на волеизявление въобще. Следва да се посочи, че немотивирането на акта го прави само унищожаем, тъй като мотивите обосновават взетото решение, без да засягат валидността на същинската разпоредителна част. Като критерии за нищожност на административен акт поради материална незаконосъобразност в правната теория и съдебната практика се сочат: пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законова опора; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган; актът е основан на друг нищожен административен акт или налага извършването на престъпление, съответно - административно нарушение и т.н. Невалиден би бил и административният акт, постановен при превратно упражняване на власт, ако преследваната с него цел, различна от законоустановената, не би могла да се постигне с никакъв акт на нито един орган. Оспореният АУЗД не страда от изброените пороци в толкова тежка степен, при която да не породи своите правни последици. Основание за нищожност се явява и наличието на особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но само в изключителни случаи, когато това би довело до липсата на валидно формирана воля на издателя на акта. Приетото от съда съществено нарушение на административнопроцесуалните правила - предвидения в ДОПК ред за установяване на данъчни задължения, сочи на основание за унищожаемост, респ. евентуална отмяна на акта, но не опорочават неговата валидност. Наведените в първоначалната жалба доводи са такива по законосъобразността на акта - съществени процесуални нарушения и противоречие с материалноправните разпоредби. Предвид изложеното, обжалваното решение подлежи на отмяна, а делото следва да бъде върнато на Административния съд - Варна за ново разглеждане, при което да бъде извършена съдебна проверка за законосъобразност на административния акт. В касационното производство разноски на ответника не следва да се присъждат, предвид изхода от касационното оспорване. Такива биха се дължали съобразно крайния изход на правния спор. Воден от горното, Върховният административен съд