Решение № 2344 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11777/2019 г.

Решение № 2344 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11777/2019 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Дзън 2018" ЕООД, представлявано от управителя М. Дзън, подадена чрез процесуален представител адв. Янушева, против Решение № 1406/23.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1034/2019 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-9-0345061/14.01.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности", дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че налагането на ПАМ не е допустимо при липса на издадено наказателно постановление. Поддържа се, че в заповедта липсват мотиви относно определение срок на мярката. Твърди че, изложените от органа конкретни фактически основания относно търговския обект и оборота на обекта не навеждат до логичен извод за налагане на ПАМ. Излага доводи, че налагането на процесната принудителна мярка, ще доведе до значителни щети за дружеството, несъразмерни с щетата причинена на фиска. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за ПАМ. Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Оперативни дейности", дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, не изразява становище по депозираната касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд- Бургас е била заповед № ФК-9-0345061/14.01.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности", дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена на "Дзън 2018" ЕООД ПАМ - запечатване на търговски обект – магазин "Пинко", находящ се в гр. Бургас, ж. к. "Меден рудник", Търговски център "Резвая", ет. 2, стопанисван от него, и забрана достъпа до него за срок от 15 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, изразяващо се в това, че при извършена проверка на 10.01.2019 г. в 14: 15 часа, при направена контролна покупка на 1 бр. чехли, 2 бр. комплект флумастери, 2 бр. тетрадки и 1 бр. химикал на обща стойност 10, 60 лева, не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство. При проверката е констатирана и касова разлика в размер на 263, 50 лв. Извършената проверка е удостоверена с протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0345061 от 10.01.2019 г. ведно със съответните приложения. Административният съд е приел, че обжалването е допустимо, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма при правилно приложение на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта му. Направен е извод, че след като за извършената покупка не е издаден касов бон от фискално устройство, нито касова бележка от кочан, в случая е налице посоченото нарушение на нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Изложени са мотиви, че за налагането на ПАМ е достатъчно да бъде констатирано нарушение на горепосочената норма, при което органът е длъжен да издаде заповедта, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Прието е, че за издаване на ПАМ е ирелевантен фактът дали за конкретното нарушение е издадено наказателно постановление, тъй като това не е предвидено като предпоставка за налагане на мярката. Административния съд е счел, че и определеният срок на ПАМ е законосъобразен като органа е изложил достатъчно мотиви, които обосновават продължителността й. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. При установените, неопровергани в хода на оспорването пред първата инстанция факти, а именно, че при извършена контролна покупка от приходните органи на стойност 10, 60 лева, обективирана в протокол за извършена проверка от 10.01.2019 г., не е издаден фискален касов бон, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., обосновано първоинстанционният съд е преценил оспорения административен акт като законосъобразен. Съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК, протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Съставеният протокол от проверката не е оспорен от представител на "Дзън 2018" ЕООД, поради което съставлява годно доказателство за установените факти и обстоятелства. В тази връзка, правилно е прието, че дружеството не е опровергало установената в ПИП фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. В случая са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че е недопустимо налагане на ПАМ, тъй като за извършеното нарушение не е издадено наказателно постановление. В процесния случай правилно съдът е приел, че неиздаването на наказателно постановление не е предпоставка за процесуалната и материалната законосъобразност на наложената административна принуда. Нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа, който я е наложил, при заплащане на наложената за нарушението глоба или имуществена санкция. От тази норма следва, че издаването на наказателно постановление за налагане на административно наказание е релевантно за действието на наложената принудителна мярка, като заплащането на наложената административна санкция представлява правопрекратяващ юридически факт, настъпил след налагането й. Следователно издаването на наказателното постановление и изпълнението на наложената административна санкция, не са част от материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Разпоредбата изрично регламентира, че принудителната административна мярка се прилага, независимо от наложени глоби и имуществени санкции. Неоснователно е оплакването за липса на фактически и правни основания за издаване на заповедта и за срока на мярката. При съобразяване на принципа на съразмерност е определен 15 - дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок, което съответства на изложените мотиви в обжалваната заповед. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Неиздаването на фискален касов бон, означава, че е доказана от приходния орган осъществена продажба, без да е издаден документ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата. Неоснователни и ирелевантни са доводите на касатора относно евентуалните щети, които ще понесе дружеството и респективно фиска, от налагане на процесната ПАМ. При неиздаването на фискална касова бележка от регистрирано в обекта ФУ, правилно административният орган е приел, че създадената организация в обекта, води до укриване на приходи, а оттам и до отклонение от данъчно облагане. В тази насока са и другите събрани доказателства при извършената проверка, а именно - констатираната касова разлика в размер на 263, 50 лв., която свидетелства за неправомерно отчитане на приходите в процесния обект. Мярката приложена при осъществен фактически състав на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС има за цел да предотврати и преустанови извършване на административни нарушения от посочения вид. Същата правилно е наложена от административния орган с оглед защита интересите на държавния бюджет за правилно отчитане на продажбите при определяне на публичните задължения. При така приетото се налага извода, че съдебното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са поискани от ответника по касация. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,