Решение № 44 от 18.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7254/2014 г.

Решение № 44 от 18.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7254/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Красимир Влахов Производство по чл. 307, ал. 2 във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на К. Т. Ц. за отмяна на влязлото в сила решение от 14.05.2014 г. по гр. д. № 16683/12 г. на СГС, Административно отделение, III "В" състав. С това касационно решение е потвърдено първоинстанцонното решение от 23.10.2012 г. на СРС, 28 състав по гр. д. № 26685/11 г., с което са отхвърлени предявените от молителката против ответниците А. Х. П. и К. И. П. пасивно субективно съединени искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на сумата 2 000 лв., представляваща предоставен им от ищцата заем в края на м. юни 2009 г. В молбата за отмяна се твърди, че при разглеждане на делото от въззивния съд правото на участие на молителката в производството е било нарушено, тъй като поради влошеното й здравословно състояние не е могла да се яви в насроченото за 13.03.2014 г. съдебно заседание, в което не е бил даден ход на делото, и именно по тази причина е следвало да получи призовка за следващото заседание /27.03.2014 г./, вместо което съдът незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 142, ал. 3 ГПК и е приел, че страната е редовно уведомена за датата на следващото заседание, в което е дал ход на устните състезания. На това основание се моли влязлото в сила решение на СГС да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответниците по молбата за отмяна- А. Х. П. и К. И. П. са депозирали писмен отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК, с който оспорват същата и молят за отхвърлянето й. Претендират да им бъдат присъдени направените в производството разноски. Върховният касационен съд, след като прецени представените от молителите писмени доказателства и взе предвид данните по делото, намира молбата за отмяна за НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред въззивния съд е било образувано по въззивна жалба на К. Т. Ц., представлявана от адв. Ц. П., срещу първоинстанцонното решение от 23.10.2012 г. на СРС, 28 състав по гр. д. № 26685/11 г., с което са отхвърлени предявените от въззивницата против ответниците А. Х. П. и К. И. П. пасивно субективно съединени искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на сумата 2 000 лв., представляваща предоставен им от ищцата заем в края на м. юни 2009 г. В първото по делото заседание, проведено на 12.06.2013 г., К. Ц. се е явила лично и с пълномощника си адв. П., като делото е било отложено за събиране на доказателства и насрочено за 13.03.2014 г. На 11.03.2014 г. Ц. е депозирала пред съда молба, с която е заявила, че оттегля упълномощаването на адв. П., а със следваща молба от 12.03.2014 г. е помолила да не се дава ход на делото на насрочената дата 13.03.2014 г. поради влошеното й здравословно състояние, за удостоверяване на което е представила експертно решение от ТЕЛК, издадено на 18.12.2013 г., с което й е призната 100% неработоспособност с чужда помощ поради диагноза "Последици от мозъчносъдова болест". Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 142, ал. 2 ГПК и не е дал ход на делото, насрочил е същото в съдебно заседание на 27.03.2014 г. и е дал на въззивницата указания в това заседание да представи доказателства за невъзможността да се яви в заседанието на 13.03.2014 г., които да й бъдат връчени на домашния адрес /по делото няма данни указанията да са съобщени на страната/. На 27.03.2014 г. съдът, като е приел, че въззивницата е редовно уведомена от предходното съдебно заседание, е дал ход на делото в нейно отсъствие при спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ГПК, след което е дал ход на устните състезания и е постановил решението си. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че при тези данни не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Противно на поддържаната от молителката теза, в хипотезата, при която не е даден ход на делото поради внезапно и непредвидено препятствие за страната по смисъла на чл. 142, ал. 2 ГПК, за следващото съдебно заседание не е необходимо нарочното й призоваване, тъй като според изричната разпоредба на чл. 142, ал. 3 ГПК при всяко отлагане на делото страните /независимо дали присъстват или не/ се смятат уведомени, и призовки следва да се изпратят само на неявилите се свидетели и вещи лица. Доколкото разпоредбата на ал. 3 следва да се тълкува в логическа връзка с тази на ал. 1, необходимо и достатъчно е редовното призоваване на страната за едно съдебно заседание, за да се смята освободен съдът от задължението да й изпраща призовки за следващите заседания. В този смисъл е и Решение № 72 от 20.04.2012 г. по гр. д. № 1623/11 г. на III г. о., в което при идентични факти е прието, че няма процесуално изискване за ново призоваване на страната, по чието искане е отложено делото, и същата е длъжна, след като е уважено искането й да не се дава ход на делото, да следи за датата на следващото заседание. Единствено когато в закрито заседание съдът определи различна дата от първоначално насрочената, разпоредбата на чл. 124, ал. 4 ГПК го задължава да призове отново всички страни. В случая тази специална хипотеза не е налице, поради което следва да се приеме, че въззивният съд не е нарушил правото на молителката на участие в производството, като не й е изпратил призовка за насроченото на 27.03.2014 г. съдебно заседание. Без значение е, че същата не е уведомена за указанията на съда от 13.03.2014 г. да представи доказателства за невъзможността си да се яви в насроченото за тази дата заседание, тъй като този факт има отношение единствено към евентуалната й отговорност по чл. 92а ГПК за неоснователно отлагане на делото, но е без значение за наличие на предпоставките за разглеждане на същото в следващото съдебно заседание. Предвид гореизложеното, молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителката следва да заплати на ответниците направените от последните разноски, а именно сумата 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение