Решение № 14766 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4019/2013 г.

Решение № 14766 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4019/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "РГ Транс" ООД - гр. Велико Търново чрез процесуалния си представител адв. Ивайло Здравков срещу решение № 32/18.02.2013 г., постановено по адм. дело № 12/2012 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 111100461/27.04.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 621/9.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за отказано право на приспадане на данъчен кредит за месеците юли, август и септември 2010 г. в общ размер на 482 125,17 лв. по фактури, издадени от "Бета" ЕООД, както и са начислени лихви в размер на 32 454,42 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевира и другото основание по чл. 209, т. 3 АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като според касатора съдът не е преценил правилно доказателствата, събрани по делото, както и че съдът само е преповторил констатациите в ревизионния акт. Твърди се, че неправилно съдът е обсъдил представените протоколи по чл. 80 ЗВМД, както и несъстоятелен според касатора аргумента на съда, че тезата за липса на доставки се потвърждавала от ревизионен акт на доставчика "Бета" ЕООД, който и противоречи на решение по дело С-643/11 на СЕС. Излага оплакване, че съдът не е приложил решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Иска отмяна обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт или след отмяна на решението, делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в депозирания по делото писмен отговор я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "РГ Транс" ЕООД срещу РА № 111100461/27.04.2011 г. за отказано право на приспадане на данъчен кредит за месеците август и септември 2010 г. в общ размер на 482 125,17 лв. и лихви - 32 454,42 лв. по фактури, издадени от "Бета" ЕООД, първоинстанционният съд е възприел констатациите на ревизионния акт за липса на доказателства за реалност на доставките и затова е счел, че законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит - чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 25 ЗДДС. Съдът е обсъдил консигнационния договор от 26.04.2010 г., по който "Бета" ЕООД предоставя на "РГ Транс" ЕООД за продажба на стоки - охладени и замразени меса и месни продукти на консигнация за срок от 1 г., като цените се договорят за всяка една доставка поотделно. Съпоставяйки клаузите по договора и представените по делото доказателства, съдът е направил извод, че договорът не е изпълнен. Аргументите на съда съвпадат с установеното от приходните органи, че "Бета" ЕООД няма складови помещения и търговски обекти, нито е сключвал трудови или граждански договори с работници, което се потвърждава от писмените обяснения на управителя на това дружество. Относно предходните доставчици съдът е приел, че от представената справка това са дружества от страни от ЕС - Франция, Испания и Полша, но не е установено, че те имат отношение към преките доставки. Съдът е възприел и установеното от ревизията, че съгласно международните товарителници, стоката е доставена от страни-членки на ЕС до получател "Бета" ЕООД - гр. Варна, както и че на част от тях за място на получаване е посочен гр. Бургас и на една малка част - гр. Плевен, където жалбоподателят е твърдял, че се намира неговият склад. Съдът не е кредитирал тези частни документи, тъй като те не съответстват на писмените обяснения, дадени от името на "Бета" ЕООД за механизма на доставките, а и фактурите за транспорт с получател "Бета" ЕООД според съда не са с конкретен предмет и затова е счел, че те не са относими към фактурираните доставки от "Бета" ЕООД към жалбоподателя. Според съда не са представени приемателно-предавателни протоколи за индивидуализиране на стоките, товарителници за превоз през територията на България, кадрова обезпеченост, доказателства за товарене и разтоварване на стоките. За представените от жалбоподателя ветеринарномедицински протоколи, съдът е приел, че правилно не са кредитирани от ревизията, тъй като те не могат да се обвържат с доставчика "Бета" ЕООД. По отношение счетоводството на доставчика съдът е посочил, че не е водено редовно, стоките не са отчитани количествено, а само стойностно и по този начин не може да се проследи хронологично записванията относно процесните доставки. За последващата реализация на стоките съдът е счел, че не е установено това да са същите стоки, по които жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит. Обжалваното решение е правилно постановено. Реалността на доставката е основополагаща за възникване и законосъобразно упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС се съдържа дефиницията за облагаема доставка на стоки и според нея това е прехвърляне правото на собственост или друго вещно право. Следователно, когато се претендира посоченото материално право, на първо място следва по безспорен начин да се докаже, че правото на собственост върху стоките е прехвърлена. В процесния случай се касае за родово определени вещи - месо и месни продукти, затова се прилага правилото по чл. 24, ал. 2 ЗЗД, поради което следва да се докаже предаването на стоката. По делото са фактурирани меса и месни продукти на касатора от доставчика "Бета" ЕООД за периоди юли, август и септември 2010 г. По време на ревизията при поискване на доказателства от страните по доставките, такива не са представени, като е постъпило писмено обяснение от "Бета" ЕООД, в което е изяснен механизма на доставките: По силата на консигнационен договор от 26.04.2010 г. с "РГ Транс" ЕООД според "Бета" ЕООД доставките се осъществяват в склада на "РГ Транс" ЕООД и затова не е било необходимо транспортирането им. Правилно решаващият съд, обсъждайки клаузите на консигнационния договор, в който са уговорени транспортните разходи по доставката на процесните стоки да са за сметка на консигнатора "РГ Транс" ЕООД, както и товаро-разтоварните работи, като оглед на така установеното съдът не е дал вяра на тези обяснения. Правилно в тази връзка съдът е установил противоречието в клаузите на договора и писмените обяснения на доставчика относно механизма на доставките на меса и месни продукти към каса тора. Прехвърлянето правото на собственост на стоки става след предаването им, предвид чл. 24, ал. 2 ЗЗД, но такива доказателства няма по делото. Консигнационният договор като частен диспозитивен документ не се ползва с материална доказателствена сила. Той може да бъде доказателство за възникнали облигационни правоотношения между страните по договора, но не е доказателство за реалното му изпълнение. Установената липса на кадрова и материално-техническа обезпеченост на доставчика поради липса на договори с работници, складови и търговски обекти не може да обоснове твърдяната от касатора реалност на доставките. Не са ангажирани доказателства, че процесните стоки са товарени в складовата база на каса тора. Представените ЧМР посочват, че получател на стоките - меса и месни продукти е "Бета" ЕООД, а в същото време в представените ветеринарно-медицински протоколи е посочен касаторът "РГ Транс" ЕООД като получател на меса и месни продукти от Франция, Испания, Гърция. Тези протоколи съгласно чл. 80 ЗВМД се съставят, когато стоки пристигнат на територията на страната от други страни-членки на ЕС, което води до извод, че вътреобщностното придобиване на стоките съгласно протоколите по чл. 80 ЗВМД е извършено от "РГ Транс" ЕООД, а не от "Бета" ЕООД, макар че последният фигурира в представените ЧМР. При така установената фактическа обстановка по делото правилно е прието от съда, че тези доказателства не могат да се обвържат с доставчика, който е извършил ВОП на продуктите, или че самият получател по процесните фактури е истинският доставчик на стоките чрез ВОП. Това е така, след като не е доказано по делото с категорични писмени доказателства, че същите тези стоки "Бета" ЕООД да е прехвърлил тяхното право на собственост на получателя "РГ Транс" ЕООД. Нередовността в счетоводството на доставчика е само потвърждение към установеното по делото, че няма доказателства за реалното предаване на стоките, а само тяхното фактуриране. Законосъобразни са изводите на съда, че няма безспорни доказателства за реалното осъществяване на доставките на процесните стоки, както и че последващата реализация от касатора не е установено, че се отнася до същите стоки. Правилно съдът е обсъдил клаузите на консигнационния договор, в който изрично е посочено, че за сметка на каса тора са товаро-разтоварните дейности и транспортните разходи, което е в противоречие с дадените писмени обяснения пред ревизията за механизма на доставките, че според него стоките са пристигали в склада на касатора и затова не е било необходимо доказване на транспортирането им. Липсата на стокови разписки, кантарни бележки, наред и с липсата на приемателно-предавателни протоколи правилно е обусловило първоинстанционния съд да приеме, че недоказването на реалността на доставките е пречка за законосъобразното упражняване от получателя на правото на приспадане на данъчен кредит. Затова и правилно са възприети констатациите на ревизионния акт и в тази връзка неоснователно касатора се оплаква, че решението на съда преповтаряло констатациите на приходните органи. Наличието на осъществени вътреобщностни придобивания от "Бета" ЕООД на меса и месни продукти от Франция, Испания и Полша (Гърция), не доказва, че същите стоки са предадени в собственост на касатора, поради липса на доказателства за това - протоколи за предаване, транспортни разходи, стокови разписки, кантарни бележки и др., които да докажат реалното предаване на процесните стоки, а не само тяхното фактуриране. Законосъобразно е позоваването от съда на констатациите на ревизионния акт, след като касаторът не е доказал при условията на пълно насрещно доказване наличието на всички положителни предпоставки по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС за правото на приспадане на данъчен кредит. Затова като е приел, че посоченото право приходните органи са отказали на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, съдът е постановил правилно решение. Позоваването на касатора на решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 е неоснователно, тъй като при липса на доказателства за реално осъществена облагаема доставка на месо и месни продукти, а само фактурирането им от доставчика на получателя, не може да обвърже конкретния казус с цитираното решение, тъй като както правилно е приел в решението си и първоинстанционния съд получателят не може да отговаря за нередностите в счетоводството на доставчика си и неговата необезпеченост, но той е длъжен да докаже реалното извършване на доставките, след като претендира и е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по тях. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, сочени от касатора, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото юрисконсултско възнаграждение на ответника по касационната жалба не се дължи, тъй като такова е присъдено с първоинстанционното решение, което съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,