Решение № 100 от 4.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8905/2011 г.

Решение № 100 от 4.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8905/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йордана Петкова Трифонова от гр. Лясковец против решение № 182 от 3.06.2011 г., постановено по административно дело № 124/2011 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД04-147/3.02.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Горна Оряховица за възстановяване на недобросъвестно получени социални помощи в общ размер от 1134,35 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на решението и на заповедта. Касаторката твърди, че не е декларирала неверни обстоятелства и съответно не е налице недобросъвестно получаване на социални помощи, а получената от продажба на съсобствен имот сума е незначителна, която не променя социалния й статус и нуждата й от социална помощ. В писмени бележки и в съдебно заседание процесуалният й представител адв. Сулов поддържа доводите на доверителката си, като освен това се позовава на обнародваното в ДВ, бр. 63/16.08.2011 г. изменение на чл. 10, ал. 11, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Претендира и присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Горна Оряховица, в писмено становище оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Велико Търново по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 14б, ал. 1 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) е оспорената от Йордана Петкова Трифонова заповед № РД04-147 от 3.02.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Горна Оряховица, с която на основание чл. 14а, ал. 3 от ЗСП на жалбоподателката е наредено да възстанови неправомерно получени социални помощи, с мотива, че помощта е недобросъвестно получена, понеже Трифонова не е декларирала продажба на имот, която е извършена през последните 5 години, и съответно не отговаря на условията по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната пред него заповед е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон и в съответствие с неговата цел. В мотивите на проверяваното решение е отразено, че Йордана Петкова Трифонова е подпомагана през 2006 г., 2007 г. и 2009 г. с месечни социални помощи и целеви помощи за отопление на обща сума 1134,35 лв., а в подадените молби-декларации жалбоподателката е декларирала, че тя и членовете на семейството й не са извършвали прехвърляне/продажба на жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях през последните 5 години. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП и целевата помощ за отопление се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на допълнителното условие, а именно да не са прехвърляли жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните пет години. По делото е безспорно установена верността на фактическата констатация на администрацията, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 56, том VI, рег. № 3353, дело № 1035 от 16.11.2004 г. Трифонова с още 6 сънаследника е продала чрез пълномощник съсобствен недвижим имот в с. Угорялковци, общ. Елена, представляващ жилищна сграда, второстепенна сграда и дворно място, цялото с площ от около 1000 кв. м, за сумата от 200 лв. Продажбата на недвижимия имот е извършена преди подаването на молбите-декларации за процесните периоди, а в тях жалбоподателката е декларирала, че не е извършвала прехвърляне на жилищен имот и/или идеални части от него срещу заплащане. За недобросъвестно получена се счита тази социална помощ, на която лицата са нямали право, но са я получили поради съзнателно укриване на правно релевантни факти или невярното им деклариране. Горното е мотивирало решаващия съдебен състав да формулира извод в насока, че Трифонова не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП, поради което правилно с обжалваната заповед е разпоредено същата да възстанови получените суми. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Тезата на касаторката и нейният повереник за противното не може да бъде споделена. Неоснователни са касационните оплаквания за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са твърденията за необоснованост. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесната заповед, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателката за нейната незаконосъобразност. Извършеното в петгодишния срок по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП възмездно прехвърляне на жилищен имот представлява отрицателна материална предпоставка за получаването от Трифонова на помощи по чл. 9 от ППЗСП и на целеви помощи за отопление. Последващото недеклариране на продажбата, довело до недължимо получаване на социални помощи, обуславя нейната недобросъвестност и упражненото от компетентния административен орган правомощие по чл. 14а, ал. 3 от ЗСП да разпореди възстановяването им ведно със законната лихва. Не могат да бъдат споделени инвокираните и пред първата инстанция възражения на жалбоподателката, че предвид незначителния размер на получената по сделката като насрещна престация сума, тя не дължи възстановяването на получените социални помощи. Към момента на издаване на заповедта извършването на възмездна сделка е достатъчно от правна страна, за да се приеме, че лицето попада в хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП, без да е необходимо да се изследва въпроса, дали е получило реално паричните средства и какъв е техният размер. Неоснователно се позовава касаторовия повереник на изменението на чл. 10, ал. 11, т. 2 от ППЗСП (ДВ, бр. 63/16.08.20011 г.). В актуалната си редакция тази норма предвижда, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП не се прилага, когато общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период, но към момента на издаване на процесната заповед изключваща клауза не съществува в приложимата за казуса нормативна уредба. Т. е. с изменението на чл. 10, ал. 11, т. 2 от ППЗСП се въведе изключващ приложението на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП критерий, с оглед стойността на сделките. Изменената норма обаче е материалноправна и има действие за в бъдеще, доколкото на изменението й не е придадена обратна сила. Това означава, че тя в актуалната си редакция не може да намери приложение относно правоотношения и юридически факти, настъпили преди влизането й в сила. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК законосъобразността на административните актове следва да се преценява според материалния закон, действал към момента на издаването им - арг. чл. 14 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Само с него, не и с бъдещ закон, правните субекти са могли и са били длъжни да съобразят поведението си. Настъпването или наличието на определени факти правните норми свързват с определени правни последици. Основен принцип в правото е, че правните последици от възникването на определен факт се регламентират от онази правна норма, която е била в сила към момента на неговото възникване. Като изключение (чл. 14, ал. 1 от ЗНА) е предвидена възможност да бъдат придадени правни последици на минали факти, т. е. последващ във времето закон да регламентира правни последици от факти, които са възникнали преди неговото влизане в сила. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. На изменената разпоредба на чл. 10, ал. 11, т. 2 от ППЗСП не е придадена обратна сила с изрична разпоредба и поради това тя се прилага само занапред, и не е критерий за преценка на материалната законосъобразност на издадената преди влизането й в сила заповед. Преценката на акта по критерия закон, следващ издаването му, на който не е придадено изрично обратно действие, ще противоречи на чл. 14, ал. 1 от ЗНА и на чл. 6, ал. 2 от Конституцията, тъй като би се приложила различна мярка за едно и също едновременно поведение на равноправни субекти. Така в резултат на контрола върху себе си, законосъобразният административен акт би могъл да се превърне в незаконосъобразен. Тези съображения обуславят извод, че изменената с ПМС № 242 от 5.08.2011 г. (обн. ДВ, бр. 63/16.08.2011 г.), разпоредба на чл. 10, ал. 11, т. 2 от ППЗСП е неприложима за процесния случай, тъй като не й е придадена обратна сила. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеха да докажат касаторката и нейния процесуален представител, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената по същество с него заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Горна Оряховица, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Великотърновският административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора неоснователно се явява акцесорното искане на касаторовия повереник за присъждане в полза на доверителката му на сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия тричленен съдебен състав,