Решение № 2070 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3608/2014 г.

Решение № 2070 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3608/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение № 404 от 22.01.2014 г. по адм. дело № 9993/2012 г. по описа на Административен съд София град в частта, в която по жалба на "Събев 2002" ЕООД е отменен Ревизионен акт № 2251200067 от 18.04.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София град, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОУИ" - гр. София в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Максидс" ЕООД, "СНС Билд" ЕООД и "Проектинженеринг Строй" ЕООД ведно с начислените лихви за забава. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че от съвкупната преценка на доказателствата по делото не се установява посочените доставчици да са извършили процесните доставки с получател "Събев 2002" ЕООД. Поради липсата на действително извършени доставки РА се явява законосъобразен в така оспорената му част. Иска се отмяната на решението в посочената част и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Събев 2002" ЕООД, представлявана от адв. Д. Линев изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е бил Ревизионен акт № 2251200067 от 18.04.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София град, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОУИ" - гр. София, с който на "Събев 2002" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 131 150,60 лв., за данъчни периоди: м. 06.2009 г, м. 07.2009 г., м. 09.2009 г., м. 10.2009 г., м. 12.2009 г., м. 02.2010 г., м. 04.2010 г., м. 06.2010 и м. 07.2010 г., както и са начислени лихви за забава в размер на 34 040,25 лв. Приходните органи са приели, че по фактурите, издадени от доставчиците "Максидс" ЕООД, "СНС Билд" ЕООД, "Проектинженеринг Строй" ЕООД, "Карбон Файбър" ЕООД, "Титан Сити" ЕООД, "Ники Фор Ник Мениджмънт" ЕООД, "Глав Булгар Инженеринг" ЕООД, "Югопро" ЕООД и "АБВ Плюс" ЕООД, не са налице реално извършени доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и отказаният данъчен кредит е обоснован с оглед чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Формирал е извод за материална незаконосъобразност на РА относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Максидс" ЕООД, "Проектоинженеринг Строй" ЕООД и "СНС Билд" ЕООД и за издаване на РА при правилно прилагане на материалния закон досежно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Карбон Файбър" ЕООД, "Титан Сити" ЕООД, "Ники Фор Ник Мениджмънт" ЕООД, "Глав Булгар Инженеринг" ЕООД, "Югопро" ЕООД и "АБВ Плюс" ЕООД. Предмет на касационен контрол е решението в частта относно отменения РА досежно непризнатия данъчен кредит по фактурите, издадени от "Максидс" ЕООД, "Проектинженеринг Строй" ЕООД и "СНС Билд" ЕООД. В останалата част решението не се обжалва. Настоящият съдебен състав намира, че решението в обжалваната му част е правилно. Не е налице твърдяното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. За законосъобразното упражняване на правото на получател по една облагаема доставка на услуга да приспадне платения от него на доставчика му ДДС като данъчен кредит, предвид дефиницията на това понятие, съдържащо се в чл. 8, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, необходимо е по категоричен начин да се докаже, че фактурираните от доставчика услуги са реално извършени от него или негов подизпълнител. Това означава, че правото на данъчен кредит няма да възникне, а в случай, че се упражни, то ще е незаконосъобразно, ако се установи само, че услугите са договорени, съответно фактурирани, тъй като ЗДДС свързва това материално право с реалното извършване на услугата, а не само с постигнатото съгласие между страните по доставката. Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане на данъчен кредит, следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност съгласно правилата за доказване по чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с § 2 ДР ДОПК. Като се съобразят горецитираните норми и доказателствената тежест съобразно общото правило на чл. 170, ал. 1 от АПК, правилен е изводът на АССГ за незаконосъобразност на РА в частта на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Максидс" ЕООД, "Проектинженеринг Строй" ЕООД и "СНС Билд" ЕООД. Съдът е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства - фактури, договори, протоколи обр. 19, като е анализирал предмета на доставките - извършване на строително-монтажни дейности за конкретен обект. Приел е за доказано осъществяването на процесните доставки от посочения във фактурите доставчик - предметът на доставките е обвързан с конкретен договор; във фактурите е дадено ясно и точно описание на стопанската операция /ремонтни работи на язовир Славяни; СМР - помощна станция хвостохранилище Челопеч; изпълнение на СМР на обект язовир Лисец I и II/; приобщени са двустранно подписани от възложителя и изпълнителите протоколи обр. 19 за установяване завършването и заплащането на отделните видове СМР /подробно описани/; стойността по фактурите съответства на отразената в протоколите обща стойност на СМР; приобщени са доказателства за възлагането на процесните ремонтни работи от главен възложител на "Събев 2002" ЕООД, както и доказателства за предаване на изпълнените СМР от изпълнителя - ревизираното лице на главния възложител. Касационната инстанция възприема мотивите на решаващия съд за материална незаконосъобразност на РА в тази му част. Основната водеща предпоставка за признаване правото на данъчен кредит е осъществяването на облагаема доставка. В процесния случай от съвкупната преценка на писмените доказателства, както и от заключението по ССчЕ, неоспорено от страните, се обосновава извод, че процесните СМР по фактурите, издадени от "Максидс" ЕООД, "Проектинженеринг строй" ЕООД и "СНС Билд" ЕООД се явяват изпълнени от посочените доставчици. В хода на ревизията са представени относимите за процесните доставки писмени доказателства - договори, копия от фактури, протоколи обр. 19, договори с главен възложител, копия от фактури с получател главен възложител, протоколи обр. 19 между главния възложител и "Събев 2002" ЕООД, които доказателства са подробно обсъдени от първоинстанционния съд. Налице е съпоставимост между предмета на отделните фактури и придружаващите ги договори и протоколи обр. 19. Освен това по категоричен начин се установява, че доставките по процесните фактури са възложени на подизпълнители на ревизираното лице и след тяхното изпълнение резултатът от тях е предаден от "Събев 2002" ЕООД на неговия възложител видно от приложените към писмо-опис/ на л. 363 - л. 360 от приложението към делото/ документи, част от ревизионната преписка. Необосновано ревизиращите органи приемат липсата на кадрова обезпеченост на тримата доставчици да осъществят доставките. Видно от приетите доказателства - копия от трудови договори, справки за подадени уведомления посочените дружества - "Максидс" ЕООД, "СНС Билд" ЕООД и "Проектинженеринг Строй" ЕООД са разполагали с работници, които да извършват съответните СМР /за тях не се изисква определена квалификация/. Неотносимо към преценката на осъществяването на доставките се явява изтъкнато от приходните органи, че част от физическите лица са посочили, че не са работили за дружествата, а друга част от тях не са представили копия от трудови договори. Приложимо в случая е разрешението, дадено с Решение от 06 септември 2012 г. по дело С-324/11 на СЕС, според което Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът за строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради извършена от получателя на фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаели или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В процесния случай по категоричен начин се установява, че всеки един от тримата доставчици разполага с кадрови ресурс да изпълни доставките на СМР, както и самите СМР са действително осъществени. В тази връзка неоснователни са твърденията на касатора за липса на техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците за извършване на услугите по фактурите, издадени от "Максидс" ЕООД, "СНС Билд" ЕООД и "Проектинженеринг Строй" ЕООД. Съобразно изложеното касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП се явява неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъдят претендираните разноски за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3928,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение