Решение № 6055 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5569/2008 г.

Решение № 6055 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5569/2008 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Анка Григорова Гарджева, подадена чрез адв. Т. Стойчев против решение № 199/4.03.2008 г. на Административен съд - Пловдив, V състав, постановено по адм. д. № 1647 по описа за 2007 г. на този съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Гарджева срещу РА № 1601006/25.07.2007 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 857/07 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В полза на административния орган е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 218, 16 лева. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон (чл. 68, ал. 2 във вр. с чл. 64, т. 2 от ЗДДС отм., но приложим за периодите), съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът счита, че ДКИ са издадени незаконосъобразно, а и не било доказано че те касаят именно фактурите, по които лицето е ползвало данъчен кредит. Освен това, при извършване насрещните проверки на доставчиците са допуснати процесуални нарушения по повод съставяне на ПИНП. Касаторът претендира отмяна на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на ВАС, I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК прие за установено следното: С РА на Гарджева е отказано правото на данъчен кредит общо в размер на 43 908, 12 лв. по фактури, издадени от "Дани" ЕООД и от "Сиел" ООД, на основание чл. 68, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). По искане на жалбоподателя е допусната ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните. Вещото лице Палевска е констатирало, че фактурите по които е отказан данъчния кредит и процесните ДКИ са без име на получател, без Булстат и без ЕГН, а само с отразени получатели "частни лица" и инд. № 10 единици. Първоинстанционният съд не е възприел за доказани твърденията на жалбоподателката за допуснати нарушения при извършване на насрещните проверки, защото Гарджева е имала процесуалната възможност да установи контакт с доставчиците, в следствие на което да се представят изисканите документи по време на съдебното оспорване. В решението е допълнено, че към датата на заявлението и регистрацията ТД на НАП не е разполагала с възможността да провери дали представените фактури са истински и дали отразените в тях доставки на стоки и услуги са действително извършени. При тези съображения РА е преценен като законосъобразен. Обжалваното решение е правилно като краен резултат със следните допълнителни мотиви. През м. 02. и м. 03.2005 г. на А. Гарджева са издадени от "Сиел" ООД 5 бр. фактури с предмет: изготвяне на бизнес - план, системи за капково напояване и рекламна табела. При проверка в информационния масив на НАП е установено, че фактурите са включени в дневник за продажбите за м. 02 и м. 03.2005 г. на доставчика "Сиел" ООД с получатели "частни лица" с ид. № 1111111111. За посочените данъчни периоди в дневника за продажби са отразени и ДКИ, чиито стойности съответстват на стойностите от фактурите. "Дани" ЕООД е издало на касатора ДФ № 34/7.03.2005 г. и ДФ № 35/7.03.2005 г. с предмет доставките на дървени колове, планки, тел, услуги във връзка с тях, механизирани услуги и труд за създаване на 79 дка малиново насаждение и 52 дка ягодово насаждение по договори от 20.08.2004 г. При проверка в масива на ТД е констатирано, че в същият данъчен период в дневника за продажби са включени два броя ДКИ. Посочено е, че получатели са "частни лица" с ид. № 1111111111. Съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗДДС (отм.) при изменение на данъчната основа на облагаема доставка и на начисления данък се издава ДКИ, като в случая с издаването на кредитните известия крайния сбор в дневника за продажби за процесните периоди е нула. Гарджева е упражнила правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДДС (отм.), което право обаче възниква само при кумулативното наличие на няколко предпоставки, между които и да е изпълнено условието по чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм., но приложим за периодите). Видно е в случая, че поради издаването на ДКИ данъка не е начислен, което пък мотивира извод за наличие хипотезата на чл. 68, ал. 2, т. 2 от ЗДДС (отм.). Вещото лице В. Палевска е констатирало пълно стойностно съвпадение между ДКИ и процесните фактури, а и след като е посочено, че получател е "частно лице", то очевидно ДКИ са издадени към фактурите, предмет на настоящия спор. Дори и да се възприеме оплакването от касационната жалба за допуснати процесуални нарушения при извършване на насрещните проверки, това не би могло да опорочи РА до степен на незаконосъобразност. Гарджева черпи права от положителния факт - начисляване на ДДС, в следствие на което това лице е трябвало да го докаже, но то не е осъществило такова доказване. Липсват отменителни основания и първоинстанционното решение трябва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция не присъжда юрисконсултско възнаграждение на Д "ОУИ" - гр. Пловдив за производството пред ВАС, тъй като в него страната не е била защитавана и представлявана. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение