Решение № 50102 от 19.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3205/2021 г.

Решение № 50102 от 19.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3205/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Ню Енерджи груп"ЕООД срещу решение № 262679/21.04.21 по г. д. № 16582/19 на СГС, ГО, ІV Ас, с което е потвърдено реш. № 181107/31.07.19 по г. д. № 77016/18 на СРС, ГО, 74с., за отхвърляне на предявените от касатора при условия на евентуалност искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД за заплащане на 8565, 63 лв. удържани такси по чл. 35а ЗЕВИ за облагане на приходите от произведена еленергия за периода 01.01.14-9.08.14, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 5.12.18 до окончателното изплащане. Ответната страна Република България, чрез министъра на финансите, оспорва жалбата. С определение № 50237/23.06.23 е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса налице ли е противоправност предвид законодателна дейност на Народното събрание /НС/, изразяваща се в приемането на закон, който е обявен за противоконституционен с решение на Конституционния съд /КС/, и на бездействие на НС за уреждане на възникналите от него правни последици съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС и като последица от това носи ли Държавата имуществена отговорност за приемане на противоконституционните закони. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Съгласно Тълкувателно решение 1/22 от 20.04.23 по тълк. д. № 1/22, ОСГТК, приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение на Народното събрание и представлява деликт, тъй като е противоправно действие. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС, чрез която се осъществява баланс между принципа за правна сигурност и принципа за правна справедливост, установява задължение на Народното събрание да уреди възникналите правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон, за да възстанови по този начин нарушения конституционен ред. Законодателният орган е длъжен в срок до два месеца от влизане в сила на решението на Конституционния съд да преуреди конституционосъобразно в последващ закон последиците от обявения за противоконституционен закон - чл. 88, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, приет на основание § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКС. Бездействието на Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционен закон също представлява противоправно деяние, както и приемането на такъв закон, тъй като в противоречие на императивна правна норма /чл. 22, ал. 4 ЗКС/ не е изпълнено предвиденото в нея задължение. Имущественото разместване, което е осъществено въз основа на законови разпоредби, обявени впоследствие за противоконституционни, без Народното събрание да уреди последиците от това в разумен срок, съставлява вреда за платилия правен субект. Правното основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици, e непозволено увреждане – чл. 49 ЗЗД. Отговорността на Държавата е деликтна, обективна, безвиновна, има гаранционно-обезпечителен характер и се реализира без оглед обстоятелството виновно ли е било поведението на съответните длъжностни лица. По основателността на касационната жалба. По делото няма спор, а се установява и от събраните доказателства, в това число съдебно-счетоводна експертиза, че ищцовото дружество е производител на еленергия от възобновяеми източници, притежава обект фотоволтаична централа /с...., УПИ..., кв..., [населено място], общ. Б., обл. П., въведена в експлоатация с разрешение за ползване №.... /.... / и по силата на договор №... /... "ЕВН България ЕЛектроснабдяване" ЕАД се е задължило да изкупува от него електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник. През периода 1.01.14-9.08.14 последното дружество е удържало от ищеца 20% такса на основание чл. 35а ЗЕВИ в размер на 8565, 63 лв.; на основание чл. 35б ЗЕВИ тази сума е била внесена в бюджета на КЕВР; съгласно указание на МФ и БНБ-ДДС № 12/4.12.14 впоследствие същата е била прехвърлена към централния бюджет и понастоящем не се установява да е върната на ищеца. При тези обстоятелства и с оглед отговора на правния въпрос следва да се приеме, че предвид удържането на сумата "Ню Енерджи груп"ЕООД е претърпяло имуществена вреда - имущественото разместване, осъществено въз основа на законови разпоредби, обявени впоследствие за противоконституционни, без НС да уреди последиците от това в разумен срок. При това положение и доколкото както приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение на законодателния орган и представлява деликт, тъй като е противоправно действие, така и бездействието, изразяващо се в неуреждане на имуществените последици след обявяването на закона за противоконституционен съобразно чл. 22, ал. 4 ЗКС, съставлява такова, претърпяната вреда е в пряка причинно-следствена връзка от горепосочения деликт. Отговорността на държавата е деликтна, обективна, безвиновна, има гаранционно-обезпечителен характер и се реализира без оглед обстоятелството виновно ли е било поведението на съответните длъжностни лица. Правното основание на предявения срещу Държавата иск за заплащане на процесната сума – платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици, e непозволено увреждане – чл. 49 ЗЗД, а не неоснователно обогатяване. Налице са всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба и поради това претенцията е основателна. Решението в частта, с която предявеният иск по чл. 49 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен, и в частта за разноските следва да се отмени, като вместо това същият се уважи ведно с претендираната от датата на исковата молба законна лихва и присъждане на разноски; в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, решението трябва да се остави в сила. На ищцовата страна се дължат и направените пред трите инстанции разноски в общ размер на 3178, 61 лв. /1345, 99 лв. пред СРС (342, 63 лв. ДТ, 250 лв. възнаграждение за вещо лице, 10 лв. ДТ за два броя удостоверения, 753, 36 лв. адвокатско възнаграждение), 671, 31 лв. пред СГС (171, 31 лв. ДТ, 500 лв. адв. възнаграждение), 1161, 31 лв. пред ВКС (201, 31 лв. ДТ, 860 лв. адв. възнаграждение)/. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,