Решение № 4123 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8063/2013 г.
ВАСV отделение25.03.2014 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1530/6.03.2013 г., постановено по адм. дело № 3847/2012 г. на Административен съд - София-град. ОСЪЖДА "Полисан" АД, гр. Русе, бул. "Придунавски" № 18, представлявано от Людмил Вангелов Вълков, да заплати 150 /сто и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", гр. София, ул. "Московска" № 3, представлявана от председателя си. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4123 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8063/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Полисан" АД, гр. Русе, срещу решение № 1530/6.03.2013 г., постановено по адм. дело № 3847/2012 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № Р-12-35/27.03.2012 г. на заместник-председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" /ДА "ДРВЗ"/ в частта, с която е определено ниво на задължителен запас за 2012 г. за промишлено гориво /газьол/ 535, 142 тона и за дизелово гориво 1592,407 тона. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено съдопроизводствено нарушение и необоснованост, иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Ответникът - заместник-председателят на ДА "ДРВЗ", чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноските по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Пред първоинстанционния съд касаторът не е оспорил разпореждането в частта, в която е прието, че има качество на задължено лице по Закона за задължителните запаси за нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/ (отм.), а единствено нивото на задължителните запаси, определени за 2012 г. за газьол и дизелово гориво. За да постанови решението си, съдът е кредитирал неоспореното от "Полисан" АД заключение на съдебно - икономическа експертиза, която е е дала заключение, че нивата на задължителните запаси за жалбоподателя са изчислени правилно съобразно формулите, разработени за изчисляването им при спазване и на изискванията на чл. 17 от закона за пропорционалност, съобразно годишното потребление на нефтопродуктите. Неоснователно е искането на касатора за отмяна на решението и връщане на делото за събиране нови доказателства, поради неизясняване дали задължителния запас, определен на него е пропорционален на общото потребление нефтопродукти за страната предвид изискването на чл. 17 от ЗЗЗНН (отм.). СИЕ е проверила базата данни при ответника за общото количество от двата вида горива, произведено в страната, продадено от производството, използвано от производителя за собствени нужди, произведеното от добит в страната нефт, общото количество внесено и предмет на вътрешно-общностно придобиване, износ и вътрешно-общностни доставки, както и общото ниво на задължителни запаси от двата вида горива за всички задължени лица за периода 30.04.2011 г. - 30.04.2012 г., за да достигне до извод, че запасите на дружеството са определени пропорционално на участието на дружеството във формиране на годишното потребление на двата вида спорни нефтопродукти. Като не е оспорил заключението в срока по чл. 200, ал. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, жалбоподателят сам се е лишил от възможността да формулира своевременни допустими доказателствени искания във връзка с оспорването. За съда не е имало причина да не кредитира заключението на вещото лице, както относно изходните данни, въз основа, на които е направило изчисленията си, така и относно крайния резултат от тях. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ДА "ДРВЗ" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, платимо от касатора, на основание чл. чл. 78 АПК вр. чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение