Решение № 16340 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 119/2013 г.

Решение № 16340 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 119/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Мирослав Петров Савев, против решение № 1991/20.11.2012 г., постановено по адм. дело № 1458/2012 г. от Административен съд - гр. Бургас в частта, с която е отхвърлен иска му за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за разликата от 6397,50 лв. до целия претендиран размер от 9075,00 лв., представляващ сбор от брутната му заплата за 10 месеца, през които не е заемал държавна служба, считано от датата на прекратяване на служебното му правоотношение - 16.12.2009 г. до 16.10.2012 г., както и в частта за разноските, присъдени по компенсация, като на Агенция "Митници" са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 183,52 лв., а на ищеца - 1079,14 лв., след извършване на съдебно прихващане с разноските, дължими на ответника. Касатора претендира отмяна на решението, в обжалваната му част, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл в пълния предявен размер - 9075,00 лв., както и присъждане на понесените разноски в пълен размер за двете съдебни инстанции. Ответникът по жалбата - Агенция "Митници", чрез пълномощника си юрк. Еленков, прави възражение по касационната жалба и иска да се остави в сила решението на Административен съд - гр. Бургас. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е приел, че от обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, следва да бъде приспаднато изплатеното обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл, но дава заключение, че извършеното прихващане по чл. 106, ал. 4 ЗДСл е незаконосъобразно, защото тази сума не подлежи на връщане, като платена на отпаднало основание. Върховният административен съд, като провери редовността на касационната жалба и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е било образувано по исковата молба на Мирослав Петров Савев срещу Агенция "Митници" за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл в размер на 9075,00 лв., в едно със законната лихва. В отговора на исковата молба от Агенция "Митници" оспорила предявения иск и направила възражение за прихващане с изплатените на ищеца обезщетения по чл. 106, ал. 2 и ал. 4 ЗДСл, съответно в размер на 1785,00 лв. и 892,50 лв., които подлежали на връщане, тъй като след отмяната на уволнението на служителя основанието за получаването им отпаднало. По делото е било установено, че със заповед № 10198/16.12.2009 г. на директора на Агенции "Митници" поради съкращаване на длъжността било прекратено служебното правоотношение на Мирослав Петров Савев, младши инспектор в Регионална митническа дирекция - Бургас, Митница Бургас. След уволнението работодателят му изплатил обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДС в размер на 1785,00 лв. и обезщетение по чл. 106, ал. 4 ЗДСл в размер на 892,50 лв. С решение № 3054/20.06.2011 г. по адм. д. № 727/2010 г. по описа на Административен съд - София - град заповедта на директора на Агенция "Митници" е отменена. Решението на първоинстанционния съд е оставено в сила с решение № 8268/11.06.2012 г. по адм. д. № 9754/2011 г. на Върховния административен съд. Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд приел, че ищецът има право на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл (редакция, ДВ, бр. 95 от 28 октомври 2003 г.) за срок от десет месеца в размер на брутната му заплата. Размерът на обезщетението за периода 16.12.2009 г. - 16.10.2010 г. определил на 9075,00 лв. и 45,00 лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода от влизане в сила на решението на Върховният административен съд до подаването на исковата молба - 29.06.2012 г. Съдът счел за основателно възражението за прихващане на ответника със сумата 892,50 лв, представляваща обезщетение по чл. 106, ал. 4 ЗДСл, поради неспазен срок за предизвестие защото правното основание за получаването му не отпадало с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Относно сумата 1785,00 лева, съставляваща обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл, съдът приел, че е платена на отпаднало основание и затова подлежала на връщане. Поради това административният съд е осъдил Агенция "Митници" да заплати на ищеца сумата 6397,50 лв., представляваща обезщетение за времето, през което не е бил на държавна служба поради уволнението му, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2012 г. до окончателното изплащане. Искът е бил отхвърлен в частта над размера от 6397,50 лв. до претендирания размер от 9075,00 лв. поради погасяването му чрез прихващане със сумата 2677,50 лв. (1785,00 лв. обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл и 892,50 лв. обезщетение по чл. 106, ал. 4 ЗДСл). Агенция "Митници" е била осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 1079,14 лв. Касаторът претендира присъждане на предвидено в закон обезщетение, дължимо при отмяна на незаконно уволнение, на което ответникът противопоставя възражение за прихващане с други обезщетения, изплатени при прекратяване на служебното му правоотношение, като твърди, че те били получени на отпаднало основание. Първоинстанционният съд не е направил разлика между процесуалноправното възражение за прихващане като средство за защита срещу предявения иск и материалноправното изявление за прихващане, по силата на което настъпва компенсация на две насрещни задължения. Ако се приеме, че в хода на съдебното производство ответникът е направил материалноправно изявление за прихващане съгласно чл. 103 във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, е следвало да установи дали страните имат вземания една спрямо друга и дали последиците от прихващането са настъпили, така че вземанията да се погасят до размера на по-малкото от тях. При положение, че насрещното вземане е спорно, в мотивите на решението е трябвало да се обсъди фактическият състав на неоснователното обогатяване, от който ответникът извежда правото си да получи обратно изплатените при уволнението на служителя парични обезщетения. Касационната инстанция намира, че отмяната на уволнението на държавния служител, която първоинстанционният съд е интерпретирал като отпаднало основание, не формира преценката за дължимост на платените суми. За да се приеме, че е налице неоснователно обогатяване, е необходимо да се установи, че има обогатяване на едната страна и обедняване на другата по причина на отпадане на основанието за имущественото разместване. Тези елементи обаче не са налице. Законът за държавният служител, който е специален закон, не предвижда връщане на заплатените при уволнение обезщетения след отмяната на уволнението като незаконно. Всяко от предвидените в нормативния акт обезщетения, дължими при прекратяване на служебното правоотношение, възмездява определен вид вреди, настъпили за лицето вследствие на уволнението му. Прилагането по аналогия на правилата на неоснователното обогатяване съобразно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, не е възможно, тъй като не става дума нито за подобен случай, нито за съответствие с целта на нормативния акт, уреждащ държавната служба. Основание за получаването на обезщетението по чл. 106, ал. 2 ЗДСл е оставането на служителя без работа и лишаването му от средства за препитание по причина на прекратяване на служебното му правоотношение. За разлика от този вид обезщетение, обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл компенсира лишаването от възможност за заемане на държавна служба поради незаконно уволнение и се дължи на лицето само ако уволнението бъде отменено. Не би могло да се приеме, че служителят се е обогатил с обезщетението по чл. 106, ал. 2 ЗДСл, тъй като е получил и обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Задържането на обезщетенията, които са изплатени по силата на закона при освобождаване от държавна служба, не може да се интерпретира като непоносимо за правния ред, ако освобождаването от служба впоследствие бъде отменено. Основание за изплащането на тези обезщетения са създадените със Закона за държавния служител правни норми, а не волеизявлението на органа по назначаване, с което се прекратява служебното правоотношение. Поради това отмяната на уволнението не води до отпадане на основанието за получаването им. След признаване на уволнението за незаконно държавния служител не дължи връщане на платените при уволнението му обезщетения, а добива право и на друг вид обезщетение. След като ответникът по иска няма вземане по отношение на ищеца, компенсационният ефект на направеното от него изявление за прихващане не би могъл да настъпи. Постановеното в обратния смисъл първоинстанционно решение е неправилно и следва да се отмени в частта, в която искът на касатора е бил отхвърлен за разликата над присъдения размер от 6397,50 лв до предявения размер от 9075,00 лв., както и за извършената компенсация в частта за разноски по делото. Липсата на произнасяне по пълния предявен размер на исковата претенция не е касационно основание за отмяна, а непълнота на решението, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 250 от Гражданско процесуалния кодекс, във връзка с чл. 144 АПК. Агенция "Митници" следва да бъде осъдена да заплати на касатора сумата 2677,50 лв. (1785,00 лв. обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл. и 892,50 лв. обезщетение по чл. 106, ал. 4 ЗДСл), съставляваща част от дължимото обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2012 г., както и разноски в размер на 1800,00 лв. за адвокатски хонорар за първа инстанция и разноски в размер на 850,00 лв. за адвокатски хонорар за касационната инстанция или общо за двете инстанции 2650,00 лв. Тъй като претенцията на касатора е уважена, разноски на ответника не се дължат, поради което решението на административния съд следва да бъде отменено и в тази част. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,