Решение № 8100 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6165/2018 г.

Решение № 8100 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6165/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Г. Ю." ЕООД, гр. К. срещу Решение № 633 от 20.03.2018 г., постановено по адм. дело № 174 от 2018 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗО3637-FF62772/01.12.2017 г., издадена от Директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - П. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че издадената заповед е немотивирана, като не е обоснована възможността нарушителят да извърши друго административно нарушение. Сочи, че в хода на административно- наказателното производство са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорения акт. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП- П., чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол пред АС- П. е законосъобразността на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗО3637-FF62772/01.12.2017 г., издадена от Директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - П., с която е наредено запечатване на търговски обект на "Г. Ю." ЕООД и забрана за достъп до него за срок от седем дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 07.11.2017 г., при извършена проверка от орган по приходите при ТД на НАП- П., е констатирано, че търговецът не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведено в експлоатация фискално устройство. Установено е, че за извършената контролна покупка на стойност 3.50 лв., платени в брой, не е издаден фискален бон или бележка от кочан. Преценено е, че деянието е в нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118 ЗДДС, с оглед на което и на основание 186, ал. 1, т. 1, б " а" ЗДДС е издадена обжалваната заповед за налагане на ПАМ. След анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че е осъществен фактическият състав, предвиден в чл. 186, ал. 1 ЗДДС за налагане на ПАМ. Счел е, че с оглед превантивната функция на мярката, срокът на налагането й е справедлив, с оглед на което е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че с налагането на процесната ПАМ не биха се постигнали предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения. Действително, в случая констатираното нарушение е довършено към момента на проверката от органа по приходите, но извършването му не препятства възможността такова отново да бъде осъществено в бъдещ период. Именно поради това, правилно първоинстанционният съд е приел, че налагането на ПАМ в случая има превантивна функция, като определеният срок от 7 дни е съразмерен с преследваната от закона цел. Запечатването на търговския обект и забраната на достъпа до него за срок от 7 дни няма да причини на търговеца вреди, които са явно несъизмерими по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК, с оглед на което обосновано е прието, че оспорената заповед е законосъобразна. Несподелим е аргументът, че в оспорения акт не се съдържат мотиви относно продължителността на срока на налагане на ПАМ и възможността да се извършат нови административни нарушения. В заповедта изрично е посочено, че е отчетена големината и вида на обекта - питейно заведение на два етажа с общо 340 места и централното му местоположение, както и необходимостта да се осигури защита на държавния интерес чрез предотвратяването на нови нарушения. Ирелевантни за дължимата преценка са доводите за допуснати съществени процесуални нарушения в административно- наказателното производство, които не касаят законосъобразността на процесната заповед, а следва да се релевират при оспорването на издаденото НП. Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу заповедта за налагане на ПАМ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение